Определение № 94 от 26.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2348/2008 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Подадена е частна жалба от Р. В. Т. против определението на Пловдивския окръжен съд № 2* от 20.10.2008 по ч.гр.д. № 2940/2008г., с което е потвърдено определение на Пловдивския районен съд от 30.09.2008г. по ч.гр.д. № 9257/2008г. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Налице е основанието за разглеждане на частната жалба по същество при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, защото съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос по приложението на П. и заключителни разпореди на ГПК, по който няма съдебна практика. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: Р. В. Т. е поискал спиране на изпълнението по изпълнително дело на държавен съдебен изпълнител при Районния съд гр. П. № 8347/2008г. на основание чл.250 ГПК /отм./. Районният съд е приел, че искането е недопустимо, защото не е спазен преклузивния срок по чл.250 ал.1 ГПК /отм./, а въззивният съд е потвърдил това определение като е изложил съображения, че няма допуснато нарушение на процесуалните правила, тъй като призовката за доброволно изпълнение е връчена на 04.07.2008г. чрез съсед, срокът за предявяване на възражения, че сумата не се дължи е изтекъл на 11.07.2008г., а молбата за спиране на изпълнението е депозирана на 16.07.2008г. Съгласно §.2 ал.9 ПЗР ГПК производствата, образувани по молби за издаване на изпълнителен лист, постъпили до 1 март 2008 г., се разглеждат по реда на отменения Граждански процесуален кодекс. По този ред се разглеждат и молбите за спиране на изпълнението по чл. 250 ГПК /отм./, когато изпълнителният лист е издаден по молба, подадена до 1 март 2008 г., както и за спиране на изпълнението на въззивните решения по реда на чл. 218б, ал. 3 - 6 ГПК /отм./. В случая е налице именно тази хипотеза, при която се предвижда изключение от прилагането на действащия ГПК и въззивният съд правилно е приел, че срокът за възражение е бил седмодневен и е пропуснат, с което правото по чл.250 ГПК /отм./ е погасено. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че е спазил срока, който му е определен от съда и сезирането на съда с искане по чл.250 ГПК /отм./ е допустимо. В изпратената покана от съдебния изпълнител е определен двуседмичен срок за доброволно изпълнение, който няма връзка със срока за оспорване на вземането по реда на чл.250 ГПК /отм./, от което следва, че не е налице хипотезата на чл.38 ГПК /отм./. Твърдението, че призовката не е била предадена от получателя не е подкрепено с доказателства, а и това обстоятелство би имало значение за възстановяване на срока за обжалване, което в случая не е направено. Ето защо не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и то следва да бъде оставено в сила. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение