Определение № 461 от 15.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 351/2010 г.

Производство по чл. 274 ал. 3 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от Г. В. С. и Р. В. С. срещу определение от 08.07.2010 г. по гр. д. № 179/10 г. на Окръжен съд гр. М., с което е потвърдено определение от 25.02.2010 г. по гр. д. № 229/09 г. на Районен съд гр. М.. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението. В срока по чл. 276 ГПК са постъпили възражения от ответника по жалбата О. К. съюз гр. М., който оспорва същата. ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. Видно е от данните по делото, че Г. С. и Р. С. са предявили срещу О. К. съюз гр. М. отрицателен установителен иск за собственост на 590 кв. м. заедно с намиращите се в него постройки /складове/ придобити по чл. 92 ЗС, които попадали в имоти с идентификатори № 48489.5.295, № 48489.5.9 и № 48489.5.10 по КК на града. С определение от 25.02.2010 г. по гр. д. № 229/09 г. Районен съд гр. М. е прекратил производството по делото като приел, че на 12.01.2005 г. между страните е влязло в сила решение № 1228/99 г. за делба на парцел ІV от кв. 2 по плана на града, целия с площ 21.360 дка, заедно с намиращите се в същия складове. Съдът отхвърлил иска за делба като приел, че не е доказана идентичност на процесните 560 кв. м. с имота, предмет на делбата. Тъй като спорът за собствеността на претендирания имот е решен, на основание чл. 299 ал. 1 ГПК повторно заведеното дело трябвало да бъде прекратено. С обжалваното определение въззивният съд потвърдил определението на първоинстанционния съд като приел, че с влязлото в сила решение е прието че собственик на имота, включително и на претендираната част от него, е ответника. Съгласно чл. 274 ал. 3 ГПК, когато са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК, на обжалване с частна жалба пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото или определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Според чл. 280 ал. 1 ГПК, на касационно обжалване ще подлежат въззивните определения в които съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос който е решен в противоречие с практиката на ВКС, е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В изложението е формулиран процесуалноправен въпрос, дали мотивите се ползуват със сила на пресъдено нещо или само диспозитива, както и дали е налице идентичност на спорния предмет тогава, когато решението е постановено по иск за делба, а с исковата молба е предявен отрицателен установителен иск за собственост. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 и ГПК. Първият въпрос не е относим към спора, тъй като в определението си съдът не се е позовал на мотивите към решението, а на диспозитива. Относим към спора е вторият въпрос, който е разрешен с определение № 24 от 26.02.1960 г. по гр. д. № 9666/59 г. ВС І ГО. В него е прието, че с решението си съдът се произнася по търсената по исков ред защита на едно субективно право. Последното е спорният предмет, по отношение на който се отнася законната сила на решението. А съгласно чл. 221 ГПК спорният предмет се характеризира със същите страни, същото искане и същото основание. С оглед приетото от съда и цитираната съдебна практика, жалбата следва да се допусне до касационно обжалване. Разгледана по същество жалбата е основателна. Съгласно чл. 299 ГПК, спор който е разрешен с влязло в сила решение не може да бъде пререшаван, освен в случаите когато законът разпорежда друго, като повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. От една страна няма идентичност между двете дела. Решението по гр. д. № 1228/99 г. касае иск за делба на парцел 4 от кв. 2 по плана на гр. М. между касаторите, ДФ „Т.” гр. М., К. съюз /РКС/ гр. М. и Държавата, представлявана от М.. Предмет на отрицателния установителен иск за собственост предявен от касаторите срещу К. „О. К. съюз” гр. М. е бивш имот № 555 парцел ІV в кв. 10 по плана на града. От друга страна, със сила на пресъдено нещо е решен въпроса че не е налице съсобственост между страните, а не кой е собственик на имота. Предвид на изложеното ВКС счита, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, а определението - отменено. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за постановяване на решение по същество на спора, след индивидуализиране на спорния имот към настоящия момент. Водим от горното, съдът