Решение № 15619 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8194/2018 г.

Решение № 15619 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8194/2018 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Общинска икономика и здравеопазване" при Община Пловдив срещу решение № 1158/18.05.2018 г., постановено по адм. дело № 3147/2017 г. по описа на Административен съд – гр. Пловдив, с което е обявен за нищожен Акт № 0 Б-0270/20.07.2017 г., издаден от Е. Смиленова – главен експерт в отдел Приходи от наем и такса, следконцесионен и следприватизационен контрол" към дирекция "Общинска икономика и здравеопазване" при Община Пловдив на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК, потвърден с решение, изх. № 17 Ф5768/2 от 18.10.2017 г. на директора на дирекция "Общинска икономика и здравеопазване" към същата община. Оплакването в касационната жалба (първоначално подадена от Кмета на Община Пловдив, а впоследствие в изпълнение на определение от 13.07.2018 г. на настоящия съдебен състав за без движение е уточнен касационният жалбоподател, посочен по-горе) е само за допуснато нарушение при прилагането на материалния закон, представляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба "Нирвана-СН" ООД гр. Пловдив в депозиран писмен отговор, в писмени бележки и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Р. Исов се иска оставяне в сила като правилно обжалваното решение, а касационната жалба като неоснователна и недоказан, да се отхвърли. Претендират се присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, участвала в първоинстанционното производство и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да обяви за нищожен Акт № ОБ-0270/20.07.2017 г. за установеното на "Нирвана-СН" ООД задължение за такса по чл. 72 ЗМДТ, първостепенният съд е приел, че в процесния случай е налице хипотезата на чл. 166, ал. 2 ДОПК, която изключва приложението на чл. 4, ал. 1 -5 във връзка с чл. 9б ЗМДТ, като според него няма никакво основание за различно третиране на местната такса по чл. 72 ЗМДТ в сравнение с тази по чл. 63 ЗМДТ за битови отпадъци, като за последната е и налице възможност за предварително установяване по чл. 107 ДОПК, поради което за установяването следва да бъде спазен реда, посочен в чл. 108 ДОПК чрез образуване на ревизионно производство, поради което за случая не може да възникне и хипотезата на чл. 166, ал. 2 ДОПК предвид, че за установяването на местна такса по чл. 72 ЗМДТ е необходимо да се извърши ревизия. Направен е извод от решаващия съд, постановил обжалвания акт, че в случая липсва заповед за възлагане на ревизия на субекта, не е налице и съставен ревизионен доклад, респ. ревизионен акт, поради което актът за установяване на задължение по разрешение се явява нищожен, тъй като посоченият вид местна такса не подлежи на установяване по реда, приложен от органа по приходите в Община Пловдив. В тази връзка съдът е приел, че органът, издал оспорения акт е некомпетентен и не е споделено разбирането на ответната страна в първоинстанционното производство, че в посочената община са налице множество ръководители на звеното местни приходи, към които има упълномощени служители – органи по приходите, поради което на практика всеки ръководител на отдел, към който се числи органът по приходите би се явил в ролята на териториален директор по смисъла на чл. 4 ЗМДТ. Обжалваното решение е неправилно постановено. Разпоредбата на чл. 72 ЗМДТ предвижда заплащане на местна такса за ползване на тротоари, площади, улични платна, места, върху които са организирани пазари (открити и покрити), тържища, панаири, както и терени с друго предназначение, които са общинска собственост. В процесния случай по делото е установено, че с оспорения пред първоинстанционния съд акт на "Нирвана – СН" ООД е определена такса по чл. 72 ЗМДТ в общ размер 532, 59 лв. и лихви – 307, 94 лв. за период от 1.10.2011 г. до 11.12.2011 г. за павилион от 32 кв. м., находящ се в гр. Пловдив на ул. "Капитан Райчо" № 23 Б. Не се спори между страните по делото, че дружеството има разрешение № 13-025/1.06.2011 г. за ползване на имота, общинска собственост, както и е установено, че са осъществени плащания на 09.08.2011 г. в размер на лихви от 1, 15 лв. и на 26.09.2011 г. – 2, 83 лв. лихви за забавени плащания., но са останали неплатени главници. Наистина в процесния случай не е налице хипотезата на чл. 166, ал. 2 ДОПК, предвид уредбата в чл. 4 във връзка с чл. 9б ЗМДТ и тези правни норми са в съотношение специален към общ закон, поради което е налице принципа: Lex specialis derogat legi generali, какъвто е ЗМДТ спрямо ДОПК за реда за установяване на местните данъци и такси. Оспореният пред първоинстанционния съд акт е издаден на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК, като изрично в него е упоменато въз основа на цитираната разпоредба, че такъв акт може да се издаде и служебно въз основа на собствени данни, данни, получени от трети лица и организации, когато по закон не е предвидено подаване на декларация и задължението не е платено и не е извършена ревизия. В процесния случай безспорно е установено и затова не се спори между страните по делото, че "Нирвана – СН" ООД не е подавало и не е задължено да подава декларация за задължението по чл. 72 ЗМДТ, тъй като то не е за такса битови отпадъци, нито задължение за данък недвижими имоти или за превозно средство по ЗМДТ. В този смисъл актът, издаден от главен експерт в отдел "Приходи от наем и такса, следконцесионен и следприватизационен контрол" към дирекция "Общинска икономика и здравеопазване" при Община Пловдив на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК не е нищожен. За издаването му административният орган е ползвал собствени данни въз основа издаденото разрешение за поставяне на павилион и счетоводните справки от информационната система "Отчитане на приходите от стопанска дейност на Община Пловдив" и е установено, че дружеството има задължения по чл. 72 във връзка с чл. 79 ЗМДТ за процесния павилион и въз основа на издаденото му Разрешение № 13-025/1.06.2011 г. със срок на действие от 1.06.2011 г. до 31.05.2016 г. Органът по приходите при Община Пловдив не е бил длъжен да издаде ревизионен акт и като е постановил АУЗ по чл. 72 ЗМДТ не е допуснал нарушение на закона, както неправилно е прието в обжалваното решение. Относно компетентността на органа, издал акта, следва да се посочи, че с изменението на чл. 9б ЗМДТ (ДВ., бр. 98/2010 г.), считано от 1.01.2011 г. редът за установяване на местните такси е същият, какъвто е уреден и за местните данъци и затова чл. 9б ЗМДТ препраща към чл. 4, ал. 1-5 ЗМДТ. Видно от заповед № 17 ОА614/26.03.2017 г. на Кмета на Община Пловдив, са определени служителите, назначени на длъжност "началник отдел" и "главен експерт" в отдел "Общинска икономика и здравеопазване" да имат правата и задълженията на органи по приходите по чл. 7, ал. 1 ДОПК и им е възложено да извършват необходимите по ДОПК действия по установяване, обезпечаване и събиране на публични общински вземания от такси по чл. 6, ал. 1, б. "б" ЗМДТ - такси за ползване на пазари, тържища, панаири, тротоари, площади и улични платна. Съобразно изложеното в заповедта на Кмета изводът е, че издалия оспорения пред първоинстанционния съд АУЗ по чл. 72 ЗМДТ е компетентен орган по приходите. Предвид мотивите на съда, че не може да съществуват в общината множество ръководители на звена местни приходи е относимо само при постановяване на решение на решаващия орган при административното обжалване на първоначално издадения акт - АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК и предвид реда по ДОПК, към който препраща чл. 4, ал. 5 във връзка с чл. 9б ЗМДТ правилно е прието от съда, че териториалният директор е един, а не няколко, както е прието в Устройствения правилник на общината. Следователно, не директорът на дирекция "Общинска икономика и здравеопазване", а ръководителят на звеното за местни приходи - директорът на дирекция "Местни данъци и такси" към специализираната администрация на Община Пловдив е компетентния решаващ орган, който е следвало да се произнесе при обжалване на акта по административен ред. Решението на решаващия орган в случая макар и нищожно, не влече до нищожност и на оспорения административен акт, тъй като на съдебно обжалване подлежи първоначалния акт, а не решението при административното обжалване. Дружеството е обжалвало по административен ред АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК, издаден от орган по приходите съгласно цитираната по-горе заповед на Кмета на Община Пловдив, но директорът на дирекция "Общинска икономика и здравеопазване" е следвало да изпрати жалбата на директора на дирекция "Местни данъци и такси" при Община Пловдив който е компетентния ръководител на звеното за местни приходи с правомощията на териториален директор на НАП. В процесния случай първоинстанционният съд е следвало да приеме, че е налице мълчаливо потвърждаване на акта от компетентния орган - директорът на дирекция "Местни данъци и такси" при Община Пловдив и да разгледа жалбата срещу оспорения АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК по същество, а не да го обявава за нищожен. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно и подлежи на отмяна и следва да бъде отменено и делото върнато на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК за ново разглеждане от друг съдебен състав на Пловдивския административен съд и постановяване на решение по съществото на спора. С оглед изхода на делото съдът не присъжда разноски, а такива ще бъдат присъдени от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото в зависимост от неговия изход на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение