Определение № 1022 от 22.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1845/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Смолянския окръжен съд от 16.02.2010 г. по гр.д. № 13/2010, с което е отменено решението на Златоградския районен съд от 04.12.2009 г. по гр.д. № 173/2009, като са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Недоволен от решението е касаторът ПГ “Х. Б.”, З., представляван от адв. К. Г. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за възможността съдът да признае незаконността на уволнение на основание, което не се претендира от ищеца и по материалноправния въпрос за задължението на работодателя да поиска от работника информация за наличието на болести по Наредба № 5, за компетентността на медицинските органи да установят наличието на такова заболяване и за значението на момента, в който то е констатирано, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата Т. Ц. Д. я оспорва, като счита, че въззивното решение е по същество правилно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в деня на уволнението на страните не е било известно, че ищецът страда от исхемична болест на сърцето, тъй като до тогава тя не се проявила клинично, но въпреки това работодателят е бил длъжен да събере сведения и поиска разрешение за прекратяването на трудовия договор, както и че съкращение няма, тъй като списък обр. 1 не е утвърден преди извършването му. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите правни въпроси обуславят крайното решение на съда и се разрешава противоречиво от съдилищата. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение