Определение № 450 от 25.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 1815/2017 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 – във вр. чл. 396, ал. 2, изр. 3-то ГПК. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 3942/6.ІІІ.2017 г. на [фирма]-С., подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 512 на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, от 10.ІІ.2017 г., постановено по ч. гр. дело № 385/2017 г., с което е било допуснато обезпечение на бъдещ осъдителен иск на [фирма]-С. срещу търговеца настоящ частен касатор с правно основание по чл. 236, ал. 2 ЗЗД и с предмет присъждането на сумата 515 970.90 евро /равностойна на 1 009 151.37 лв./, посредством налагането на запор до размер на последната върху банкови сметки на [фирма] в изчерпателно изброени 27 търговски банки и под условието на внесена от молителя по с/ка на САС парична гаранция в размер на 100 700 лв. (сто хиляди и седемстотин лева), т.е. около 10%, в двуседмичен срок по реда на чл. 180 ЗЗД. Поддържайки общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно определение за допускането на това обезпечение на бъдещ осъдителен иск търговецът частен касатор претендира отменяването му, инвокирайки доводи, които са относими към съществото на спора предмет на бъдещия осъдителен иск. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към настоящата частна жалба подателят й [фирма]-С. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но вместо ясно и точно формулиране на релевантен за този изход на делото въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/, търговецът поддържа, че подробни аргументи във връзка с възражението му за нищожност на процесния договор за наем, евентуално за неговата относителна недействителност, той бил посочил в самата частна жалба, където се съдържало и позоваване на конкретни съдебни решения на ВКС, представляващи „основание за допускане на касационното обжалване”. По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-С. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК по допустимостта на частното касационно обжалване, претендирайки за недопускане на подадената частна жалба до инстанционен контрол пред ВКС – предвид нередовността й спрямо изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред САС, настоящата частна касационна жалба на [фирма]-С. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд. Върховният касационен съд не е задължен и не може да извежда този релевантен въпрос от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, нито от твърденията на подателя й или от там въвеждани от него факти и обстоятелства. Въобще непосочването на релевантен за изхода на делото правен въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване- без да се разглеждат релевираните допълнителни основания за това (в случая предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК – бел. на ВКС ). В заключение, при констатираното в случая неизпълнение на главното изискване на чл. 396, ал. 2, изр. 3-то /in fine/ ГПК, не следва атакуваното от [фирма]-С. въззивно определение за допускане обезпечение на бъдещ осъдителен иск да бъде допуснато до инстанционен контрол пред ВКС. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение