Определение № 542 от 10.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 404/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК Н. К. П. е подал частна жалба срещу разпореждането от 18.05. 2009 г. по гр.д. № 246 от 2008 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е върната частната му жалба срещу разпореждане от 28.04.2009 г. С разпореждането от 28.04.2009 г. е върната касационната жалба на П. срещу въззивното решение. В частната си жалба навежда доводи за извинителна невъзможност, свързана със здравословното му състояние да се съобрази с дадените му срокове за обжалване. Ответниците Д. К. И., В. К. П., Ц. П. Х. и Х. П. П. не са депозирали отговор. Върховния касационен съд, Първо отделение като прецени аргументите, изложени в жалбите, данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Частната жалба е допустима по правилата на чл.274, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл.274, ал.2 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна. С атакуваното разпореждане Кюстендилския окръжен съд е върнал частната жалба на П. срещу разпореждането за връщане на касационната му жалба от 28.04.2009 г. защото е намерил, че е просрочена. Съобщението за това, че касационната му жалба е върната е получено от него на 7.05.2009 г. лично. Подадената частна жалба вх. № 2* от 15.05.2009 г. е просрочена, тъй като е депозирана след даденият законен едноседмичен срок за обжалване. С пропускането на срока се погасяват и процесуалните права на страната за депозиране на жалба срещу съдебният акт. Атакуваното разпореждане е правилно и следва да се остави в сила, а делото да се върне на Кюстендилския районен съд за извършване на делбата. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,