Определение № 5807 от 14.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5230/2022 г.

Производството е по чл.229 и сл. от АПК. С определение № 170 от 20.04.2022г., постановено по адм.д. № 137/2022г. Административен съд – Монтана е оставил без разглеждане искането на „Строителство 2000“ ООД – гр.Монтана, за обявяване нищожността на Постановление за възлагане на недвижим имот изх. № С210012-091 – 0000686/29.07.2021г., издадено по ИД № 12110000942/2011г. от публичен изпълнител С. Димитрова при ТД на НАП – Велико Търново, ИРМ Монтана и е прекратил производството по делото. Срещу постановеното определение е подадена частна жалба от „Строителство 2000“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Монтана, ул.“Цар Асен“ № 1, представлявано от управителя О. Замфиров, чрез пълномощника му адв.В. Петров. В същата се прави оплакване, че постановеното определение е неправилно, като се излагат съответни доводи. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното определение като неправилно и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. С допълнителна молба от 20.05.2022г. претендира присъждане на разноски. Ответният по частната жалба публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, ИРМ Монтана, не е взел становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.230 от АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е не основателна. С обжалваното определение Административен съд – Монтана е оставил без разглеждане искането на „Строителство 2000“ ООД – гр.Монтана, за обявяване нищожността на Постановление за възлагане на недвижим имот изх. № С210012-091 – 0000686/29.07.2021г., издадено по ИД № 12110000942/2011г. от публичен изпълнител С. Димитрова при ТД на НАП – Велико Търново, ИРМ Монтана и е прекратил производството по делото. Производството по делото е образувано по жалба на „Строителство 2000“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Монтана, ул.“Цар Асен“ № 1, представлявано от управителя О. Замфиров, с която се иска прогласяване на нищожността на Постановление за възлагане на недвижим имот изх. № С210012-091 – 0000686/29.07.2021г., издадено по ИД № 12110000942/2011г. от публичен изпълнител С. Димитрова при ТД на НАП – Велико Търново, ИРМ Монтана. Искането е обосновано с това, че въпросното постановление и предхождащите него други действия на публичния изпълнител са нищожни предвид на това, че дружество „Строител 2000“ ООД не е надлежно представлявано предвид на това, че управителят на същото И. Иванов е починал на 20.04.2021г. и след тази дата дружеството не е имало управител и такъв не е бил назначен да го представлява в изпълнителното производство при условията на чл.11 ДОПК. В жалбата е посочено, че постановлението се оспорва като нищожно в качеството му на индивидуален административен акт при условията на чл.149,ал.5 АПК във вр. с § 2 ДР ДОПК. Систематизирани за целите на настоящето изложение мотивите на първоинстанционния съд се свеждат до следното: 1. Възпроизведени са относими към спора правни разпоредби – чл.21 и чл.149,ал.5 АПК, чл.246, 253, 256 ДОПК и §2 ДР ДОПК; чл.496,ал.2 ГПК и чл.46,ал.2 ЗНА /Закон за нормативните актове/. 2. Прието е, че при така изложената правна уредба следва извод, че постановлението за възлагане на недвижим имот, издадено от публичен изпълнител, няма характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, респективно да подлежи на съдебен контрол, в това число и да бъде обявявано за нищожно. 3. Прието е, че въпросното постановление е с характер на нотариален акт по аргумент от нормите на члц496,ал.2 ГПК и чл.246,ал.1 ДОПК, а сочените в жалбата пороци са от компетентността на гражданския съд предвид характера н акта. 4. Като допълнителни аргументи за недопустимостта на жалбата е отбелязано и това, че изброените в жалбата конкретни действия на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция на НАП чрез публичния изпълнител, а в случая жалбата не е срещу действия на публичния изпълнител, а срещу издадено от него постановление за възлагане на недвижим имот. Определението на Административен съд – Монтана е правилно като краен резултат. В частната жалба на „Строителство 2000“ ООД, [ЕИК], се правят оплаквания за неправилност на определението на първоинстанционния съд поради наличие на всички отменителни основание по чл.209,т.3 във вр. с чл.236 ДОПК. Навеждат се пространни доводи, че неправилно административният съд е приел, че подадената жалба е процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. Излагат се аргументи, че за дружеството му в качеството му на длъжник по изпълнителното дело има правен интерес да оспорва действията на публичния изпълнител, тъй като е засегнато от тях и към момента на извършването им не е надлежно представлявано. По направените доводи настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти, както и относно приложимите правни норми. Настоящата съдебна инстанция обаче не споделя изводите, които са направени въз основа на тях от страна на първоинстанционния съд. Глава 27 на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс „Защита срещу принудително изпълнение“ регламентира реда за защита срещу действията на публичния изпълнител. Така чл.266,ал.1 ДОПК разпорежда, че дДействията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил. Постановлението за възлагане на недвижим имот, което се издава от публичния изпълнител по реда на чл.253 ДОПК, безспорно съставлява действие на публичния изпълнител. Защита по това действие е законово регламентирана в посочените разпоредби на глава 27 ДОПК. Наличието на специална законова регламентация изключва приложението на реда на оспорване на индивидуални нормативни актове, в това число и по искане за прогласяване на нищожността им, по който ред на защитна е посочен от жалбоподателя. Действието на публичния изпълнител подлежи първоначално на оспорване пред директора на съответната ТД на НАП, към която е публичния изпълнител, чието действие се оспорва – чл.266,ал.1 ДОПК. Оспорването по административен ред и отхвърлянето на жалбата е задължителна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването по съдебен ред – чл.268,ал.1 ДОПК. Отсъствието на такова оспорване / в това число по искане за прогласяване на нищожност/ прави подадената жалба пред административния съд процесуално недопустима. В този смисъл като е оставил жалбата на „Строителство 2000“ ООД – гр.Монтана, за обявяване нищожността на Постановление за възлагане на недвижим имот изх. № С210012-091 – 0000686/29.07.2021г., издадено по ИД № 12110000942/2011г. от публичен изпълнител С. Димитрова при ТД на НАП – Велико Търново, ИРМ Монтана без разглеждане и е прекратил производството по делото, Административен съд Монтана е постановил едно правилно определение като краен резултат. При условията на чл.221,ал.2 АПК във вр. с чл.236 АПК същото следва да бъде оставено в сила. При условията на чл.130,ал.3 АПК жалбата на дружеството следва да бъде изпратена по компетентност на директора на ТД на НАП – Велико Търново. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 3 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,