Определение № 60699 от 27.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1893/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. И. Д. и Ц. Х. Д. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 12361 от 19.11.2020 г. по гр.д.№ 1288/ 2020 г., с което е потвърдено решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 3089/ 2018 г. и по този начин са отхвърлени предявените от касаторите против „Чез разпределение България“ АД, гр.София, искове, квалифицирани по чл.49 вр. чл.45 ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата 500 000 лв /по 250 000 лв за всеки от ищците/ - обезщетение за търпени неимуществени вреди от смъртта на сина им М. В. Д., настъпила на 10.05.2015 г. и е разпределена отговорността за разноските по делото. Решението е постановено при участие в производството на „Ей Ай Джи Юръп С.А. /клон България/“ – клон на чуждестранен търговец, като трето лице – помагач на ответника „Чез разпределение България“ АД. Жалбоподателите претендират въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол по процесуалноправния въпрос „Допустимо ли е съда да се произнесе с решение по делото при направени пропуски в събирането на доказателствата по делото?“, който считат, че има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Освен това в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателите излагат съображения за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения в процеса по събиране и оценка на доказателствата, включително недопускане на поискана допълнителна съдебно – медицинска експертиза. Ответната страна „Чез разпределение България“ АД оспорва жалбата с доводи за правилност на обжалваното решение, без да вземе конкретно становище по наличието на основания за допускане на касационното обжалване. Третото лице – помагач „Ей Ай Джи Юръп С.А. /клон България/“ оспорва жалбата като поддържа, че в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторите не са формулирали надлежно правен въпрос, по който обжалването да бъде допуснато. Те само преповторили изложеното в касационната жалба и са направила общи оплаквания по правилността на обжалваното решение, които не било допустимо да се обсъждат в производство по чл.288 ГПК. Освен това третото лице излага съображения по правилността на обжалвания акт. Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. За да отхвърли предявените искове, въззивният съд приел за установено, че на 10.05.2015 г. в [населено място] станало пътнотранспортно произшествие, при което загинал сина на ищците – М. Д.. Той бил пътник в лек автомобил „Фолксваген Голф“, чиито водач бил употребил алкохол и го управлявал със скорост около 120-130 км/ч. При влизане в [населено място] водачът загубил управление върху автомобила, който напуснал платното за движение и се блъснал в крайпътен бетонен електрически стълб. Стълбът паднал, при което настъпил контакт между тялото на сина на ищците и електрически проводник. Пострадалият получил тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузия на главата челно-теменно, счупване на челната кост в дясно и на кости от черепната основа. Получил и увреждания, дължащи се на въздействие на електрически ток. Черепно-мозъчната травма в развитието си с голяма вероятност можело да доведе до смърт, но при определени предпоставки е било възможно да се предотврати настъпването на леталния изход. При падането на електрическия стълб проводниците, стегнати към порцелановите изолатори, не са направили късо съединение, поради което термичната защита не е сработила и не е изключила автоматично напрежението. Трафопостът, от който е подавано напрежението към стълба, бил надлежно оборудван с автоматични прекъсвачи с термична защита и токова отсечка, но защитата не е изключила, тъй като стойността на преминалия ток била по-малка от 400 ампера. Към момента на инцидента било допустимо използване на голи проводници на порцеланови изолатори в електрическата мрежа. Нормативно въведените изисквания за изграждане на тази мрежа били спазени. При тези фактически установявания от правна страна съдът посочил, че ищците основават исковете на твърдения, че са претърпели вреди в резултат на противоправно бездействие на служители на ответника и затова носели доказателствената тежест да ги установят. За такива противоправни бездействия нямало доказателства. Със Закона за енергетиката било въведено изискване към лицата, експлоатиращи енергийни обекти, електропреносна и електроразпределителна мрежа, да ги поддържат в съответствие с техническите изисквания и с изискванията за безопасност при работа. По делото не било установено служители на ответното дружество да не са изпълнили тези си задължения. От заключението на техническата експертиза било установено, че в случая трафопостът, обслужващ разпределителната мрежа в района, бил оборудван с автоматични прекъсвачи с термична защита и токова отсечка, изправни към момента на събитието. Не се установявало противоправно бездействие от служители на ответника, изразяващо се в неподдържане в изправност на съоръженията. Съдът посочил, че недоказани са останали и твърденията на ищците, че след получените при произшествието тежки травми синът им е останал жив и че смъртта му е настъпила от въздействието на електрически ток. Според експертното заключение това било възможно, но не и сигурно. От това следвало, че не е установена и причинно следствената връзка между твърдяното противоправно поведение и настъпилите вреди. Затова исковите претенции се явявали неоснователни и следвало да се отхвърлят. Касационният съд намира за необоснован доводът на третото – лице помагач, че искането за допускане на така мотивираното въззивно решение до касационен контрол не следва да бъде разглеждано поради неизведен от касаторите правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Такъв въпрос е изрично повдигнат в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК и е обоснована допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Касационното обжалване обаче не следва да бъде допуснато, тъй като въпросът няма претендираното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, такова значение биха имали въпроси, по които няма установена практика или установената се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се осъвремени или промени съществуващата. Тези предпоставки не са налице, тъй като по въпроса има установена практика, която не се нуждае от промяна и която е съобразена при постановяване на обжалваното решение. Доказателства съдът събира по искане на страните, а служебно – само в изрично предвидените в закона случаи. Допускането на доказателствата се предпоставя от преценка дали те са допустими, относими и необходими и дали искането за събирането им е направено своевременно /чл.146 ал.4 ГПК/. Във въззивното производство предпоставките за допускане на нови доказателствата при условията на чл.266 ал.3 ГПК са две: доказателствата да са поискани от страната в рамките на предвидените за това преклузивни срокове и отказът на първоинстанционния съд да ги приобщи към делото да не е съобразен с правилата на процесуалния закон. Тези предпоставки трябва да са налице кумулативно, но и в този случай при допускането им въззивният съд преценява дали те са допустими, относими и необходими, включително при искане за назначаване на експертиза. Съдът пристъпва към решаване на спора по същество, когато събере допуснатите доказателства, страните нямат искания по доказателствата и не е длъжен да събира такива служебно /чл.148, чл.149 ал.1 ГПК/, когато въпреки отправено основателно искане събирането на доказателствата е съмнително или представлява особена трудност /чл.158 ал.1 ГПК/ и когато, макар своевременно направени, исканията на страните са неоснователни, защото доказателствата са неотносими или не са необходими /чл.159 ал.1 ГПК/. Това е съобразено при постановяване на обжалвания акт, поради което не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК. Съдържащите се в изложението на касаторите по чл.284 ал.3 т.1 ГПК твърдения за допуснати от съда по същество нарушения в процеса на събиране на доказателствата не могат да бъдат обсъждани в производството по чл.288 ГПК. В това производство се проверяват единствено правните разрешения на въззивния съд, доколкото по отношение на тях е налице някоя от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК. Евентуално допуснати от този съд процесуални нарушения могат да се проверяват само ако жалбата бъде допусната до разглеждане по същество. По изложените съображения Върховният касационен съд