Определение № 129 от 15.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 1868/2015 г.

Производството е по реда на чл. 282 ГПК. Образувано е по молба на „Застрахователно акционерно дружество [фирма]-С. с вх. № 3675/5.ІV.2016 г., съдържаща искане за освобождаване на внесената от него като обезпечение в пр-во по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК сума в размер на 151 000 лв. (сто петдесет и една хиляди лева), като същата бъде преведена по с/ка на търговеца в [фирма]-С. с IBAN: B. и с B.: C.. Искането е повторено дословно в молба на застрахователя с вх. № 6124/10.VІ.2016 г. по описа на ВКС. След двукратно давани му указания /от датите 10 и 14 юни 2016 г./ от страна на настоящия състав на ВКС за уточняване на правното или фактическото основание на искането, посредством съобразяването му с разпоредбата на чл. 282, ал. 5 ГПК, застрахователят молител в настоящето пр-во се позовава на обстоятелството, че междувременно кредиторът /взискател в изп. пр-во по изп. дело пред ЧСИ с рег. № 844/ К. В. И. от [населено място] е бил изцяло удовлетворен, но едва към датата 12 август 2016 г., видно от удостоверение от този частен съдебен изпълнител за прекратяването на изп. дело № 20168440402527 – с негов изх. № 045035/1.ІХ.2016 г., представено с молба вх. № 8545 от дата 2 септември 2016 г. по описа на ВКС. При преценката си по основателността на искането настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение съобрази следните обстоятелства: С определение № 192/15.ІV.2015 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, постановено по ч.т.д. № 1157/2015 г. в пр-во по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК е било допуснато спиране изпълнението на обжалваното осъдително въззивно решение № 541 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 18.ІІІ.2015 г., по гр. дело № 4293/2014 г., с което застрахователя е бил осъден – на основание чл. 238, ал. 1-ъв вр. чл. 231, ал. 1 КЗ (отм.) - да заплати на К. В. И. от [населено място] сума в размер на 150 000 лв. (сто петдесет и една хиляди лева), ведно със законната лихва върху тази главница, считано от завеждане на делото /21.ХІ.2012 г./ и до окончателното й изплащане, както и – на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - мораторна лихва върху същата главница в размер на 1 000 лв. (хиляда лева), дължима за периода 1.VІІІ.2011 г. и до 19.ХІ.2012 г., а също и общо 25 525 лв. – съдебно-деловодни разноски за всички инстанции. С определение № 247 по настоящето дело от 17.ІІІ.2016 г. не е било допуснато касационно обжалване на горепосоченото осъдително въззивно решение. Видно от служебна бележка на счетоводството на ВКС е, че към датата 13.VІ.2017 г. внесеното от касатора [фирма] обезпечение в размер на сумата от 151 000 лв. е налично по специалната набирателна с/ка на този съд. Видно от удостоверение на ЧСИ с рег. № 844 С. Я. (с изх. № 045035/1.ІХ.2016 г.) е, че постъпилите по изп. дело № 20168440402527 суми са в общ размер на 246 462.90 лв. и тъй като по този начин задължението към взискателя по него К. В. И. от [населено място] за главница, лихви и разноски, /вкл. такси по Тарифата към ЗЧСИ в р-р на 66 лв./ е било изцяло погасено, същото, с Постановление от 12.VІІІ.2016 г., е било прекратено. При тези данни по делото молбата на застрахователя „ЗАД [фирма]-С. за освобождаване на внесеното от него по специалната набирателна с/ка на ВКС обезпечение по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК в размер на сумата о 151 000 лв., макар да е била преждевременно заведена, понастоящем се явява основателна и затова ще следва да бъде уважена. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение