Определение № 9498 от 11.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9732/2023 г.

Производството е по реда на чл. 88 от Изборния кодекс (ИК) вр. чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба, подадена от Б. Лазаров, председател на Секционната избирателна комисия (СИК 132000020) в [населено място], община Панагюрище, срещу решение № 2589-МИ от 4.10.2023 г. на Централната избирателна комисия (ЦИК). Отправени са оплаквания, че решението на ЦИК е незаконосъобразно, тъй като същото е постановено след сезирането на ЦИК по жалба на Г. Матанова, временно изпълняваща длъжността кмет на община Панагюрище, срещу решение № 75-МИ от 2.10.2023 г. на Общинска избирателна комисия Панагюрище (ОИК, ОИК-Панагюрище). Жалбоподателят се позовава на т. 49 от решение № 2122-МИ от 29.08.2023 г. на ЦИК относно задължението за ползване на отпуск от действащ кмет или временно изпълняващ длъжността кмет, който е кандидат за кмет на община, район или кметство или за общински съветник, от деня, следващ деня на решението за регистрация, до обявяване на резултатите от изборите, и на решение № 65-МИ от 26.09.2023 г. на ОИК, с което Г. Матанова е регистрирана като кандидат за общински съветник от ПП „ГЕРБ“. Ответната страна - Централната избирателна комисия, не изразява становище по жалбата. При извършената служебна преценка за допустимостта на жалбата, настоящият състав на ВАС, четвърто отделение, като съобрази фактическата обстановка по издаването на оспорения акт на ЦИК и относимата правна уредба намира, че депозираната жалба срещу решението на ЦИК е недопустима, поради следното: С оспореното решение № 2589-МИ от 4.10.2023 г. на Централната избирателна комисия е отменено решение № 75-МИ от 02.10.2023 г. на ОИК – Панагюрище, с което на основание чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от ИК, сигнал с вх. № 102/02.10.2023 г. на ОИК, подаден от Б. Лазаров – назначен за Председател на СИК 132000020 с решение № 73 – МИ от 29.09.2023 г. на ОИК Панагюрище, е изпратен по компетентност на кмета на община Панагюрище за съобразяване на изложеното в сигнала с изискванията на Изборния кодекс за предоставяне на подходящо помещение за избирателната секция, годно да осигури нормалното протичане на изборния ден. С решение № 2589-МИ от 04.10.2023 г. ЦИК още е указала на ОИК – Панагюрище да извърши проверка по подадения сигнал от председателя на секционната избирателна комисия на 20-та секция в [населено място], община Панагюрище, Б. Лазаров, като се произнесе за съответствието на определеното със заповед на кмета помещение на секционната избирателна комисия с изискванията на чл. 8 от Изборния кодекс. За да стигне до този резултат, ЦИК се обосновава с това, че сигналът е приет от ОИК – Панагюрище без да е извършена проверка на помещението, посочено от подателя на сигнала. ЦИК е съобразила още, че заповедта, с която помещението е определено, е влязла в сила и доколкото ОИК – Панагюрище не е извършила проверка по сигнала, а директно го е препратила по компетентност на общинската администрация, жалбата на Г. Матанова – кмет на община Панагюрище, срещу решение № 75-МИ от 02.10.2023 г. на ОИК – Панагюрище, е основателна. В решението на ЦИК не е указано същото да подлежи на обжалване. При тази фактическа обстановка настоящият състав на ВАС, четвърто отделение, намира, че жалбата на Б. Лазаров срещу решение № 2589-МИ от 4.10.2023 г. на Централната избирателна комисия е недопустима като подадена срещу акт, който не подлежи на оспорване - осн. по чл. 159, т. 1 вр. чл. 124, ал. 2 от АПК, както и поради липсата на правен интерес за оспорващия, като лице, което не е засегнато от така постановения административен акт - осн. по чл. 159, т. 4 от АПК. Производството пред ОИК – Панагюрище е инициирано по постъпил сигнал от Б. Лазаров, вх. № 102/2.10.2023 г. на ОИК, като председател на СИК 132000020 [населено място], община Панагюрище, назначен с решение № 73 – МИ от 29.09.2023 г. на ОИК Панагюрище. По постъпилия сигнал и след проведено заседание на 2.10.2023 г., протокол № 19/2.10.2023 г., ОИК – Панагюрище се е произнесла с решение № 75-МИ на основания чл. 87, ал. 1, т. 2 от ИК, съгласно който в относимата част ОИК разглежда всички жалби и сигнали за нарушения на изборния процес в съответствие с правомощията си, вкл. срещу решения и действия на СИК. ОИК е изпратила сигнала по компетентност на кмета на община Панагюрище и е указала, че решението й подлежи на оспорване по чл. 88 от ИК. Настоящият състав, като прецени фактите по делото и разпоредбите на чл. 87, ал. 2 и чл. 88 от ИК, намира че срещу оспорения акт на ЦИК, като произнасяне на горестоящ орган по акта на ОИК по подадения сигнал от председателя на СИК спрямо правомощието на кмета по чл. 8 от ИК и без да е упражнена възможността за оспорване пред областния управител (чл. 8, ал. 3 от ИК) на заповедта на кмета, е неприложим реда за оспорване пред ВАС по чл. 88 от ИК, тъй като не е налице постановен съответен акт, от категорията на уредените в чл. 87 от ИК, с който да бъде сезирана касационната съдебна инстанция, съотв. изпълнена е хипотезата на чл. 159, т. 1 от АПК. Аргументите на съда в този смисъл се основават на изричната разпоредба на чл. 107, ал. 4 от АПК, съгласно която сигналът се подава за злоупотреби с власт и корупция, лошо управление на държавно или общинско имущество или за други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица. Така сигналът е инструмент за защита на публичен, обществен интерес по предвидения в чл. 119, ал. 1 от АПК ред. Сигналът е предоставена на гражданите и на юридическите лица правна възможност и способ да сигнализират за неправомерни практики в работата на администрацията и да изискват адекватни управленски решения за отстраняването им без да се изисква за това личен, пряк, правен интерес – чл. 15, ал. 2 и чл. 109 от АПК. Съдът счита, че в случая е относима и приложима разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от АПК, според която решението, постановено по подаден сигнал, не подлежи на обжалване. Това законодателно решение е следствие на характера на сигнала, на правилото на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България и на това на чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК. Същевременно наличието на личен, пряк, правен интерес е основно изискване за допустимост на съдебното оспорване на административен акт. На следващо място, при преценката на допустимостта на оспорването, съдът съобрази чл. 147, ал. 1 от АПК, съгласно който право да оспорят един административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които актът поражда задължения. Наличието на правен интерес е една от абсолютните предпоставки за допустимост на съдебното производство и е тясно свързан с института на правото на оспорване, чието съдържание е изяснено по категоричен начин в административноправната теория и практика като публично субективно потестативно право, осъществявано по съдебен ред и принадлежащо на граждани и юридически лица, чиито права и законни интереси са засегнати, нарушени или застрашени със съответната проява на административна власт (решение № 21/26.10.1995 г., постановено по тълк. дело № 18/1995 г. на Конституционния съд на РБ). Доколкото засягането следва да е лично, непосредствено и пряк резултат от действието на административния акт, а отмяната на последния трябва пряко да води до удовлетворяване интереса на адресата, то и еднозначно се приема, че правен интерес е налице тогава, когато без обжалването жалбоподателят не би могъл да защити своите права или законни интереси, т.е. ако сезирането на съда е абсолютно необходимо и единствената възможност за правна защита, чието неупражняване би предизвикало неблагоприятни за адресата правни последици. Именно по тези съображения е необходимо да се посочи, че от изложените в жалбата до съда оплаквания не става ясно какви благоприятни последици биха възникнали за жалбоподателя от отмяната на оспореното решение на ЦИК. Нещо повече, отмяната на акта на ОИК – Панагюрище и отправените с диспозитива на ЦИК указания към ОИК - Панагюрище за проверка по подадения сигнал на определеното за секционната избирателна комисия помещение за съответствие с изискванията на чл. 8 от Изборния кодекс по-скоро са в интерес на жалбоподателя, вкл. в съответствие с подадения пред ОИК сигнал от него, вх. № 102/2.10.2023 г. на ОИК. По изложените мотиви ВАС намира, че жалбата е недопустима на още едно основание – липса на правен интерес за жалбоподателя от оспорването, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното съдебно производство да бъде прекратено. Воден от горното и на основание чл. 88 от ИК във връзка с чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение