Определение № 383 от 04.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 40/2009 г.

Производството е по чл.248 от ГПК. Образувано е по молба от 14.06.2010г. на К. Х. А., Т. Г. А., Х. Г. А. и В. Г. А., всички чрез адв.Ю. Х. А., за допълване на решението на ВКС по настоящото дело в частта за разноските. Ответникът в производството Й. П. Й. оспорва молбата. Счита, че не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение и по двата договора за правна помощ, освен това тези възнаграждения са високи и той моли съдът да ги намали. И на последно място – тъй като разноските са заплатени само от Т. Г., молбата на останалите лица е недопустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира молбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в едномесечния срок по чл.248, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество, молбата е частично основателна. С решението на ВКС по правния спор частично е променено обжалваното въззивно решение. То е оставено в сила в частта, с която ищецът Й. П. Й. /ответник в настоящото производство/ е бил признат за собственик на 1/3 ид.част от сутеренен етаж на жилищна сграда, 1/6 ид.част от тавански етаж и 1/6 ид.част от дворно място. След частична отмяна на въззивното решение, съставът на ВКС е отхвърлил предявения иск по чл.108 от ЗС за 1/3 ид.част от втория жилищен етаж на същата сграда, 1/6 ид.част от тавана, 1/6 ид.част от мястото и 1/3 ид.част от гаража в същото място. С оглед този резултат, на жалбоподателите /молители в настоящото производство/ е следвало да се присъдят половината от сторените разноски пред ВКС – нещо, което не е направено с решението. В производството пред ВКС жалбоподателите са направили следните разноски – 30лв. – държавна такса по допустимост; 35лв. – държавна такса след допускане на касационно обжалване, 800лв. – адвокатско възнаграждение за изготвяне на касационна жалба и 800лв. – адвокатско възнаграждение за явяване в съдебно заседание и изготвяне на писмена защита. Общата сума на разноските е 1665лв., от които следва да се присъдят само 833лв., предвид изхода на делото пред ВКС. Неоснователно е възражението на ответника в производството, че не се дължат разноските по втория договор за правна помощ. Макар адвокат Ю. А. да не се е явила в съдебно заседание, тя е представила подробна писмена защита, която следва структурата и основните аргументи в касационната жалба, но не е напълно идентична с нея. Неоснователен е и доводът, че възнаграждението от 1600лв. е прекомерно. То съответства на фактическата и правна сложност на делото, както и на сумите, определени в чл.7, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с §2 от ДР на същата наредба. И на последно място – разноските следва да се присъдят общо на всички молители, а вече въпрос на вътрешни отношения е как те ще ги разпределят помежду им. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,