Определение № 382 от 29.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2375/2023 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба с вх. № 8405/14.03.2023 г., подадена от ищците К. Х. П. и Д. Х. П., чрез процесуалния им пълномощник адв. Т. С., срещу решение № 169/10.02.2023 г., постановено по възз. гр. дело № 2928/2022 г. на Пловдивския окръжен съд. Въззивното решение е обжалвано в частта, с която, при постановено частично потвърждаване на първоинстанционното решение № 260022/02.08.2022 г. по гр. дело № 1294/2019 г. на Карловския районен съд (КРС), е отхвърлен, предявеният от първоначалната ищца М. М. Х., починала в хода на процеса, при конституирани на нейно място наследниците `и по завещание – жалбоподателите К. и Д. П., срещу Т. П. М. и Л. М. М., иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на сключения между първоначалната ищца М. Х. и ответницата Т. М., с нотариален акт № 109/11-09.2009 г., том I, рег. № 1471, нот. дело № 96/2009 г. на нотариус с рег. № 588, договор за прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане на недвижим имот – апартамент №. на ет. ., [жилищен адрес] вх. ., комплекс ., находящ се в [населено място], общ. К. (имотът е подробно описан ведно с принадлежностите му), като в тежест на жалбоподателите са възложени разноски по делото.

При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за процесуално недопустима по следните съображения:

Обжалваната част на въззивното решение е постановена по предявен от наследодателката на жалбоподателите конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на процесния алеаторен договор за прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане на недвижим имот. От молбата с вх. № 10719/25.09.2019 г. на първоначалната ищца М. Х., подадена чрез порцесуалния `и пълномощник адв. Т. С. (процесуален пълномощник и на касаторите-ищци К. и Д. П.) и приложеното към нея удостоверение за данъчна оценка с изх. № [ЕГН]/25.09.2019 г. (листове 20 и 21 от гр. дело № 1307/2019 г. на КРС, присъединено към първоинстанционното гр. дело № 1294/2019 г. на КРС с определение № 1134/19.12.2019 г.), данъчната оценка на процесния имот, респ. и цената на предявения по делото конститутивен иск, определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4, във вр. с т. 2 от ГПК, възлиза на 2 934.20 лв., т.е. тя е под 5 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ГПК, постановеното по този иск въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, като същото е влязло в сила изцяло на датата на постановяването му, съгласно 296, т. 1 от ГПК. Поради това, подадената касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство по настоящото дело, също като процесуално недопустимо, следва да се прекрати.

Предвид изхода на делото, съгласно чл. 78, ал. 3 и ал. 4 и чл. 81 от ГПК, жалбоподателите-ищци дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците, претендираните и направени от последните разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата им пред настоящата инстанция, в размер 1 200 лв.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение