Определение № 3408 от 30.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1611/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. А. Х. чрез пълномощника й адвокат М. П. против определение от 27.02.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 100 по описа за 2025 г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено определение № 3238 от 21.11.2024 г. по гр. д. № 3059/2024 г. на Окръжен съд - Пловдив за спиране производството по делото до приключване на гр. д. № 1645/2024 г. на Окръжен съд - Пловдив. И. Н. Н. не е подал писмен отговор по реда и в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е констатирал, че на гр. д. № 1645/2024 г. на Окръжен съд - Пловдив е образува по предявени от И. Н. Н. против М. А. Х. и предявени от М. А. Х. против И. Н. Н. насрещни искове с правно основание чл. 23, ал. 1 и чл. 23, ал. 2 СК. С определение № 3191 от 18.11.2024 г. съдебният състав е разделил за разглеждане в отделно производство предявените от М. А. Х. против И. Н. Н. с насрещната искова молба искове по чл. 29, ал. 1 и чл. 29, ал. 3 СК. По тези искове е образувано гр. д. № 3095/2024 г. на Окръжен съд - Пловдив, което е спряно до приключване на гр. д. № 1645/2024 г. на Окръжен съд – Пловдив.. Апелативният съд е приел, че с исковете по чл. 23, ал. 1 и чл. 23, ал. 2 СК се цели оборване на презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК за съвместен принос при придобиването на имущество през време на брака, което при такъв се счита общо притежание на двамата съпрузи, съгласно чл. 21, ал. 1 СК, чиито дялове при прекратяване на съпружеската имуществена общност са равни по силата на чл. 28 СК. Предмет на исковете са конкретни отделни вещи и права върху такива. С уважаването на иска се установяват действителните права върху конкретната вещ, придобити по силата на съответното правно основание. Исковете по чл. 29, ал. 1 и ал. 3 СК за определяне на по-голям дял на единия съпруг от общото имущество, когато на него е предоставено след развода упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, ако това му създава особени затруднения, или поради по-големия му принос са конститутивни. С тях се цели правна промяна на законоустановеното равенство на дяловете на съпрузите при зачитане на положението на упражняващия родителските права съпруг, съответно личния принос на единия съпруг, когато той съществено надхвърля приноса на другия. Приносът, съгласно чл. 21, ал. 2 СК, може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството. Предмет на иска са не отделни вещи от общото имущество, а цялото придобито през време на брака в режим на съпружеска общност имущество, което следва да бъде индивидуализирано с исковата молба и това е изискване за нейната редовност, като от страна на ответника също може да бъде сочено имущество, включващо се в общността. Предмет на изследване при установяване на приноса е съотношението между стойността на цялото придобито през време на брака в режим на съпружеска имуществена общност имущество, от една страна, и влаганите в семейството средства и полаганите за благополучието на семейството лични усилия и грижи от друга. При това положение е безспорно, че исковете по чл. 29 СК се отнасят само до придобитото през време на брака в режим на съпружеска общност имущество, но не и до личното, включително в резултат на трансформация. Поради това, оборването на презумпцията за съвместен принос при придобиването през време на брака на конкретни вещи чрез предявяване на нарочен иск по чл. 23 СК е с преюдициално значение по отношение на иска по чл. 29 СК относно включващото се в съпружеската имуществена общност имущество. Жалбоподателката се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: дали иск по чл. 23 СК е с преюдициално значение спрямо иск по чл. 29 СК. По въпроса липсва практика на ВКС, поради което са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Исковете по чл. 29, ал. 1 и чл. 29, ал. 3 СК са конститутивни и с уважаването им се определя по-голям дял от всички имущества, които не са предназначени за отглеждане на децата и са придобити по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност. По-голям дял на основание чл. 29, ал. 1 СК се определя на бившия съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права на ненавършили пълнолетие деца, ако това съставлява значително затруднение за него. Преценката за наличието на „значителни затруднения“ се извършва с оглед броя на децата и тяхната възраст, здравословното им състояние, доходите на родителя-ищец, възможността да обезпечи техни специфични нужди и други обстоятелства, които биха се явили релевантни с оглед конкретния случай. Целта на иска е да се компенсира родителят, който упражнява родителските права и да се защитят интересите на децата. По-голям дял на основание чл. 29, ал. 3 СК се определя, ако приносът на единия съпруг значително надхвърля приносът на другия съпруг при придобиване на имуществото в режим на съпружеска имуществена общност. Преценката се извършва съобразно придобивната стойност на имуществото съпоставена с доходите на всеки от съпрузите през времетраене на брака и полагане грижи за децата и работата в домакинството. Целта на иска е да не се допусне неоснователно обогатяване на единия бивш съпруг за сметка на другия бивш съпруг. С оглед целта на двата иска и релевантните за всеки от тях обстоятелства, следва, че искът по чл. 23 СК за пълна или частична трансформация на лични средства е преюдициален само за иска по чл. 29, ал. 3 СК, доколкото от изхода на спора по чл. 23 СК ще зависи дали имуществото е придобито в режим на съпружеска имуществена общност и придобивната стойност следва да бъде отчетена при преценка наличието на по-голям принос или пък е изцяло или отчасти лична собственост на единия съпруг. Искът по чл. 23 СК не е преюдициален спрямо иска по чл. 29, ал. 1 СК, тъй като релевантно за него е само упражняването на родителските права и създава ли това значителни затруднения на съответния съпруг, но не и кои конкретни имущества са придобити в режим на съпружеска имуществена общност. Когато, както е в настоящия случай исковете по чл. 29, ал. 1 и чл. 29, ал. 3 СК са предявени при условията на кумулативно съединяване, съдът следва да разгледа искът по чл. 29, ал. 1 СК без да изчаква приключване на споровете по чл. 23 СК и ако го прецени за основателен да го уважи в размера, който прецени за необходим за компенсиране на родителя и за защита интересите на децата. Искът по чл. 29, ал. 3 СК следва да бъде спрян до приключване на споровете по чл. 23 СК. При последващото му разглеждане съдът следва да прецени налице ли е по-голям принос в придобиването от единия бивши съпруг и ако е налице да уважи иска в размера, който прецени за необходим, за да не се допусне неоснователно обогатяване, като отчете и че вече дяловете на бившите съпрузи не са равни, поради определения по-голям дял по иска по чл. 29, ал. 1 СК. С оглед отговора на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване следва, че въззивното определение е неправилно в частта, с която производството по иска по чл. 29, ал. 1 СК по гр. д. № 3095/2024 г. на Окръжен съд - Пловдив е спряно до приключване на гр. д. № 3059/2024 г. на Окръжен съд – Пловдив, поради което в тази част същото и потвърденото с него първоинстанционно определение следва да бъде отменено и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. В частта в която производството по иска по чл. 29, ал. 3 СК по гр. д. № 3095/2024 г. на Окръжен съд - Пловдив е спряно до приключване на гр. д. № 1645/2024 г. на Окръжен съд – Пловдив атакуваното определение е правилно. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение