Определение № 97 от 26.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 52/2009 г.

Производство по чл. 274 ал. 2 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от А. П. А. срещу разпореждане от 27.08.2008 г. по гр. д. № 575/07 г. на Софийски окръжен съд, с което подадената от нея частна жалба от 07.08.2008 г. е върната. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на разпореждането. В срока по чл. 276 ГПК не са постъпили възражения от ответниците по жалбата. ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. Видно е от данните по делото, че с решение № 142 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 160/03 г. Районен съд гр. Е. е обявил на основание чл. 289 ГПК /отм./ за окончателен разделителен протокол по иск за делба между П, С. Г. И., П. Г. А. и А. Г. А., а в съдебно заседание на 09.06.2004 г., на основание чл. 292 ГПК /отм./ е теглено жребие и производството по делото е прекратено. На 25.06.2004 г. съделителят П е подал въззивна жалба, допълнена с молба от 28.08.2006 г., с която обжалва решение № 142 от 19.05.2004 г. и определението от 09.06.2004 г. по чл. 291 ГПК /отм./. С разпореждане от 28.08.2006 г. Районният съд е върнал жалбата срещу решение № 142 от 19.05.2004 г. като просрочена. С определение № 238 от 05.10.2006 г. по гр. д. № 1015/06 г. Софийски окръжен съд е оставил в сила разпореждането от 28.03.2006 г. в частта, в която жалбата срещу решение № 142 от 15.05.2004 г. е върната, а с определение № 105 от 22.03.2007 г. по гр. д. № 422/07 г. ВКС ІІІ ГО е оставил без уважение частната касационна жалба на П. Г. срещу определението. Въззивната жалба на П. А. в частта, в която се обжалва определението на първоинстанционния съд от 09.06.2004 г. е била образувана в гр. д. № 575/07 г. по описа на СОС. С определение № 374 от 01.10.2007 г. въззивният съд е констатирал че частната жалба фактически представлява молба за поправка на явна фактическа грешка, затова е прекратил производството и е върнал делото на първоинстанционния съд за поправка на протокола. Тъй като в хода на производството съдът констатирал, че съделителите А. А., С. И. и П. А. са починали, съобщенията за изготвяне на определението са връчени на до техните наследници. На 07.08.2008 г. в Софийски окръжен съд е постъпила частна касационна жалба от П. А. срещу определение № 374 от 01.10.2007 г. по гр. д. № 575/07 г. на СОС. В последствие от него е постъпила и молба с квитанция за внесена държавна такса. С обжалваното разпореждане съдът е върнал жалбата след като е констатирал, че е подадена от лице което е починало. Разпореждането е законосъобразно. От данните по делото е видно, че П. А. е починал на 22.08.2007 г. и след неговата смърт само наследниците му могат да извършват валидни процесуални действия и да сезират съда с жалби. Тъй като жалбата не е подадена от наследник, правилно съдът е прекратил производството поради липса на процесуална правоспособност на жалбоподателя. Предвид на изложеното ВКС счита, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, съдът