Определение № 113 от 05.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 112/2009 г.

Производството е по реда на чл.244,ал.1 ГПК-отм. във вр. с § 2,ал.9 ПЗР ГПК. Образувано по частна касационна жалба на Д. К. е. Пи ООД-София против определение № 1332/12.12.2008 г. по ч.гр.д. № 4082/2008 г. на СГС, с което е оставена без уважение частната му жалба против определение от 20.03.2008 г. по гр.д. № 4751/2008 г. на СРС, с което се отхвърля молбата на жалбоподателя за издаване на изп.лист срещу М. С. П. от София на основание чл.237,б.”е” ГПК-отм. ВКС-І т.о., констатира, че частната касационна жалба е недопустима, тъй като с нея се обжалва въззивно определение, което не подлежи на касационен контрол. Молбата за издаване на изп.лист по реда на чл.237,б.”е” ГПК-отм. е подадена на 19.02.2008 г. Съгласно § 2,ал.9 ПЗР ГПК, производствата, образувани по молби за издаване на изп.лист, постъпили до 1.03.2008 г., се разглеждат по реда на отменения ГПК. В случая, определението по чл.242 във вр. с чл.237 ГПК-отм. е от категорията на тези по чл.213,б.”б” ГПК-отм., тъй като обжалваемостта е посочена от закона-чл.244,ал.1 ГПК-отм. Тези определения подлежат на двуинстанционен контрол-т.6 ТР 1/2001 г. ОСГК. Касае се за функционална подсъдност, за която съдът следи служебно. След като законът не допуска правото на обжалване, неправилното посочване от въззивния съд не го създава. Не се касае за неправилно определен срок, а за инстанционен контрол, който се урежда от ГПК. По изложените съображения, частната касационна жалба е недопустима и затова следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното, ВКС-І т.о.