Определение № 1172 от 30.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 846/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГГЖ.

Образувано е по касационна жалба на адв. К. Г. като пълномощник на Е. Б. Г. от[населено място], С. обл. срещу решение №654/23.11.2009 год.,постановено по гр.д. № 766/2009 год. на С. окръжен съд, с което след като е отменено решението на С. районен съд по гр.д. № 254/2008 год. в частта относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака между Е. Б. Г. и А. Е. Г., относно упражняването на родителските права върху роденото от брака непълнолетно дете, личните контакти на другия родител с детето и издръжката, както и ползването на семейното жилище, е постановил ново решение, с което е прието, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи, упражняването на родителските права върху непълнолетното дете С. Е. Г. е предоставено на майката като на бащата е определен режим на лични контакти с него и е осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 80 лв., ползването на семейното жилище е предоставено на жената А. Е. Г. и детето.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение по съображения изложени в жалбата. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което да се приеме, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на жената, упражняването на родителските права върху детето да се предоставят на бащата с последиците от това, както и да му се предостави ползването на семейното жилище.

2

Ответницата по касационната жалба А. Е. Г. не взема становище както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на касационната жалба по същество.

Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, съгл. разп. на чл. 247,ал.4 ГПК.

Независимо от процесуалната й допустимост, обусловена от нейната редовност, за да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение и жалбата да бъде разгледана по същество, следва да се изпълнени допълнителните критерии за това, въведени с ГПК / обн. Д.в. бр. 59 от 20.07.2007 год./.

На първо място страната, която се домогва до касационно обжалване на решението следва да формулирала материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане в обжалваното решение и да е обусловил изхода на конкретното дело.Съдът може само да уточни или конкретизира визиран от страната въпрос, но не и служебно да го извежда, доколкото това би нарушило диспозитивното начало в процеса и равнопоставеността на страните в него.

На второ място следва да се посочи и обоснове наличие на допълнителните основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2иЗГПК.

В случая касаторът не е формулирал такъв въпрос.

В представеното с касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК са посочени следните въпроси, които според касатора са решени в противоречие с практиката на ВКС, решават се противоречило от съдилищата и имат значение за точното приложение на закона и развитие на правото,а именно:

1.Кои са фактите и обстоятелствата, които обуславят предоставянето на родителските права върху непълнолетното дете;

2. Какво е правното значение на констатациите в социалните доклади на Д. - отдел „Закрила на детето" и

3. Какво е правното значение на трайно създаденото фактическо състояние на отглеждане на детето от единия родител, личното предпочитание на детето, неговата привързаност към един от родителите, пола му и какви други фактори биха могли да им се противопоставят.

Така формулираните въпроси нямат характер на правни въпроси по см. на чл. 280,ал.1, ГПК в очертания по- горе смисъл .Същите са принципно зададени, а не в контекста на тяхното разрешаване в обжалваното решение, доколкото са намерили разрешение в него и тяхното разрешаване е формирало решаващите изводи на съда. Същевременно посочените въпроси са относими към решението на С. окръжен съд само в частта

3

досежно родителските права, но не и към решението в останалите обжалвани части.

Касаторът не е обосновал и посочените от него допълнителни основания по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.

По изложените съображения не са налице законовите изисквания за допустимост на касационното обжалване.

Мотивиран от горното и на осн. чл. 288 ГПК,, Върховният касационен съд, състав на I. г.о.