Определение № 838 от 22.11.2016 г. на ВКС по д. № 2334/2015 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

[фирма] обжалва решение № 584 от 23.03.2015 г. по т.д. 2377/14 г., Софийски апелативен съд, 9 състав, с което е обезсилено решението в частта относно лихва за забава в размер на 4 000 лв и е отменено решение № 5, постановено на 05.03.2014 г. по делото, в частта, с която СГС, ТК, VI-3 е осъдил [фирма] да заплати на [фирма] на основание чл. 208, ал. 1 от КЗ сумата 140 000 лв, представляваща застрахователно обезщетение за кражба на МПС по застрахователна полица № 468400/12.03.2010 г. и 10 756 лв деловодни разноски и вместо него е отхвърлен иска на [фирма] иск с правно основание чл. 208, ал. 1 от КЗ – за заплащане на сумата 140 000 лв, представляваща застрахователно обезщетение за кражба на МПС по застрахователна полица № 468400/12.03.2010 г.

Сочи, че решението е постановено при нарушение на материалния закон поради неправилно обсъждане на фактите. Неправилно били приложени правилата на доказателствената тежест. САС неправилно счел, че с исковата молба не е предявен иск за обезщетение за настъпило застрахователно събитие, било направено искане за присъждане на законната лихва, което включвало и искане за присъждане на обезщетение за забава.

Ответникът [фирма] оспорва касационната жалба. Намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. По конкретните въпроси счита, че отсъстват основанията по чл. 281, т. 3 от ГПК, тъй като не е налице създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика, нито е налице нужда от осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Не е налице необходимост за развитие на правото. Счита, че отговорът на поставения въпрос е вън от съмнение.

Молят да се присъдят направените по делото разноски.

Третото лице помагач [фирма] иска касационната жалба да се допусне до обжалване. Поддържа, че изложените от касатора основания за допускане на решението до касационно обжалване, са от значение не само за страните по делото, а и за точното приложение на закона и за развитието на правото. Счита, че касационната жалба е основателна по същество, защото въззивният съд е постановил решението си в нарушение на закона, при допуснати съществени нарушения и в условия на необоснованост.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното:

Касационната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С обжалваното въззивно решение № 584 от 23.3.2015 г. по т.д. 2377/14 г. Софийски апелативен съд, 9 състав е отменил решението на Софийски градски съд по т.д. 8922/12 г, VI-3 състав и е отхвърлил иска за сумата от 140 000 лв, представляваща застрахователно обезщетение за кражба на МПС по застрахователна полица № 468400/12.03.2010 г. Решението на Софийски градски съд в частта по иска за заплащане на обезщетение за забава за сумата от 4 000 лв, е обезсилено.

Въззивният съд е приел, че страните са обвързани от договор за застраховка на имущество лек автомобил марка БМВ с рег. [рег.номер на МПС], обективиран в застрахователна полица № 090303А416180/10.03.2009 г. с период на действие от 12.03.2009 г. до 11.03.2010 г. С протокол е извършен оглед и пасивно маркиране на автомобила от [фирма]. Към момента на изтичане на срока на валидност на застраховката на 11.03.2010 г. бил сключен нов застрахователен договор между страните чрез застрахователен посредник, по застраховка „Пълно каско“ със срок на валидност на покритието от 12.03.2010 г. до 11.03.2011 г. Нямало данни и липсвали твърдения при сключването на новия договор автомобилът да е бил представен за оглед и пасивно маркиране. Въззивният съд е приел за установени фактите, че бил изгубен/откраднат част II от регистрационното свидетелство на процесния автомобил и на 11.02.2010 г. били издадени нови част I и II на същото. Нямало данни за тези обстоятелства ответникът да е бил уведомен писмено. На 24.09.2010 г. било настъпило застрахователно събитие „Кражба“ и е бил отнет автомобилът. Образувано било предварително наказателно производство и щета. Едновременно с това, по отношение на твърдението за наличие на застрахователно покритие, въззивният съд е приел, че в т. 39 от Общите условия на договора е предвидено, че се налага маркиране и при сключване на новия договор и при липсата на такава нова маркировка, не е налице влязъл в сила договор за застраховка.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът [фирма] сочи следните въпроси, които според него са разрешавани противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и се налага за точно приложение на закона и развитието на правото да се даде тълкуване, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК:

1. 1. При подновяване на застрахователен договор, каско на МПС между същите страни и за същата вещ за следващ период, съвършено нов договор ли е или е налице новация, при която се запазват основните параметри на договора и се променят само някои негови елементи като напр. продължаване на срока?

2. 2. При подновяване на застрахователен договор, каско на МПС между същите страни и за същата вещ за следващ период, съвършено нов договор ли е или е налице новация, при която се запазват основните параметри на договора и се променят само някои негови елементи като напр. продължаване на срока пасивното маркиране като модалитет на застрахователния договор запазва ли своето действие или е необходим ода се извърши наново, при положение, че в Общите условия на застрахователя не се урежда изрично подновяването на пасивното маркиране (модалитета по договора), подновен чрез сключване на новата полица?

3. 3. При така посочените условия в предходните въпроси, с оглед разпоредбата на чл. 211 от КЗ (отм.) застрахователят може ли да откаже плащане на обезщетение, като се позове на неизпълнение на задължение по договора за извършване на ново пасивно маркиране и може ли да се приеме, че същото е значително с оглед неговия интерес, при положение, че липсва договорна клауза, която да изисква ново маркиране при подновяване на договора? Софийски апелативен съд бил отговорил положително на този въпрос, с което създавал противоречива практика решение № 1128 от 24.06.2013 г. по т.д. 7114/12 г. на СГС, 1 състав, решение № 18 от 13.02.2014 г. по т.д. 57/13 г., ОС – Хасково, решение от 25.04.2014 г. по гр.д. 27701/13 на СРС, решение № 1673 от 14.10.2013 г. по т.д. 6934 от 2012 г. на СГС, решение № 144/18.01.2013 г. по в.т.д. 2564/12 г. на САС.

4. 4. Когато застрахователят релевира възражение за недължимост на застрахователното обезщетение поради неизвършване на ново пасивно маркиране, чия е доказателствената тежест по отношение на обстоятелството, че конкретният застраховател е изисквал ново маркиране при подновяване на застрахователния договор със сключването на нова полица?

5. 5. Когато в темпоралните рамки на едно и също застрахователно правоотношение и една и съща полица вече е изплатена предходна щета, при следваща такава, застрахователят може ли да се позове на твърдения, че липсва пасивно маркиране на автомобила и да откаже плащане по втората щета по съображения, че застрахователният договор не бил влязъл в сила ?

6. 6. Когато при завеждане на първата щета, застрахователят е удостоверил подпис на свой служител, че е получил протокол за маркиране, а при съдебен спор за последваща щета, протоколът не се намира по преписката, нито в държане на застрахования, за коя от страните се следват последиците на доказателствената тежест ?

7. 7. Когато застрахователят писмено е отказал плащане на застрахователно обезщетение, без да оспори валидността на застрахователния договор, означава ли това признаване на неговата валидност и допустимо ли е впоследствие в хода на съдебното производство да релевира възражение за нищожност при положение, че по същия застрахователен договор вече е имало доброволно плащане по предходна щета – основание по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК ?

8. 8. Когато в исковата молба ищецът е заявил, че претендира застрахователното обезщетение и лихва за забава, без да уточнява вид и период на забавата, а съдът не е указал да се уточнява исковата молба и с първоинстанционното решение е присъдено обезщетение за забава (лихва) от датата на застрахователното събитие до завеждане на делото, съдебното решение допустимо ли е и може ли въззивният съд да го обезсили като недопустимо, без да е указал уточняване на тази акцесорна претенция ?

Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен материалноправен или процесуалноправен въпрос (чл. 280, ал.1 от ГПК), по отношение на който са осъществени някои от допълнителните изисквания на т. 1 – т. 3, чл. 280 ГПК. Според задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.2.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, разрешен с обжалваното решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Правният въпрос трябва да е формулиран ясно и точно от касатора и да е от значение за изхода на делото, за формиране на решаващата правна воля на съда, но не и за правилността на въззивното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на доказателствата. В т. 1 от посоченото тълкувателно решение е разяснено, че Касационният съд може да конкретизира, уточни и квалифицира правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело като вземе предвид обстоятелствата, посочени от касатора в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 от ГПК. В съобразителната част на тълкувателното решение е проведено разграничение между основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК, които имат значение за правилността на въззивното решение и се преценяват само след допускане на касационното обжалване в производството по чл. 290 ГПК, и специфичните основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК, в зависимост, от които се селектират касационните жалби в стадия на производството по чл. 288 ГПК.

В настоящия случай, въззивният съд е приел, че договорът, за който е издадена застрахователна полица е с период на покритие 12.03.2010 г. до 11.03.2011 г. А също така страните се били съгласили, че този договор ще влезе в сила, само при настъпване на предвиденото в него условие – пасивно маркиране. Предходното пасивно маркиране, по сключен между същите страни договор за застраховка на същия автомобил, за предходен период от една година е прието за маркиране, което е без значение за договора за застраховка на същия автомобил за следващ период на действие от 12.03.2010 г. до 11.03.2011 г. Въззивният съд е приел, че нормата на чл. 187 от КЗ (отм.) предвижда възможност страните да уговарят допълнителни предпоставки за влизане в сила на застрахователния договор, освен плащането на премията или първата вноска. Също така е изложил мотиви, че договорът за застраховка при Общи условия т. 39, отразено и в самата полица, е, че страните са били предвидили като кумулативна предпоставка влизане в сила на договора за изпълнение изисквания за оглед, заснемане, пасивно маркиране и подновяване на информационното обслужване за пасивната маркировка от посоченото от застрахователя лице, включително по рисковете „Кражба“ и „Пълно автокаско“. Съдът е приел, че тази клауза за маркиране на автомобила за предвидено от страните отлагателно условие. Въз основа на това е направил извод, че няма действие този договор, за който е издадена полица на 12.03.2010 г. и поради това за настъпилото събитие на 24.09.2010 г. [фирма] не дължи застрахователно обезщетение.

По поставения въпрос едно от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК:

Както самият касатор сочи в изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК въззивният съд е приел, че е налице сключен договор за период 12.03.2009 г. до 11.03.2010 г. и впоследствие нов договор от 12.03.2010 г. до 11.03.2011 г. Няма изложени мотиви дали е налице новиране на задължения по договора. Поради това настоящият съдебен състав намира, че липсва основание за допускане на решението до касационно обжалване по посочения въпрос. Поради това този въпрос не съставлява общо основание за допускане на решението до касационно обжалване, така както е посочено в т. 1 от Тълкувателно решение 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

По отношение на въпрос втори от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, така както е формулиран и с посочване на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК от касатора, настоящият съдебен състав счита, че мотивите на въззивния съд се изразяват в приемане на извода за съществуващо условие на сключения между страните договор, което условие в съответствие чл. 187 от КЗ (отм.) страните могат да уговорят относно влизане в сила на застрахователния договор освен плащането на премията или първата вноска от нея. Въззивният съд не е обсъждал наличието на новация, така както е зададен от касатора въпросът. Въззивният съд е приел, че с изтичане срока на договора за застраховка каско за период на действие до 11.03.2010 г. е налице след тази дата сключване на нов договор за нов период от 11.03.2010 г. до 10.03.2011 г. от една година, за който следва да се изпълни условието за влизането му в сила – пасивно маркиране на автомобила. Според задължителните указания, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение 1 от 19.02.2010 г. от тълк. д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният въпрос, който се сочи от касатора следва да е включен в предмета на спора и да е разрешен от въззивния съд като е обусловил решаващите му изводи. В случая така посочения въпрос не е разрешаван от въззивния съд и не е обусловил волята на съда да постанови решението. Въззивният съд не е отговарял на въпроса дали е налице новация. Решението е основано на правните изводи, че между страните е сключен договор, за който има предвидено от страните условие. В този смисъл касаторът в изложението с посочването на втори въпрос, не е установил общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. При липса на общо основание не следва да се обсъжда соченото допълнително основание – чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

По отношение на посочения трети въпрос от изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК. Касаторът е посочил, че е налице и разрешаване на въпроса, дали застрахователят може да откаже плащане, ако не е изпълнено задължение по договора за пасивно маркиране и дали неизпълнението на задължението за пасивно маркиране е значително с оглед интереса на застрахователя. Настоящият съдебен състав намира, че претенцията на касатора в качеството му на ищец е основна на договора за застраховка и целта, за която е сключен да се покрият рисковете по него и при настъпването им да се заплати обезщетение. В този смисъл поставеният въпрос е част от предмета на делото и изводите на въззивния съд по този въпрос са, че не се дължи обезщетение поради ненастъпване на условието за пасивно маркиране, предвидено в договора като тези изводи са обусловили решението за неоснователност на иска. Изводът на съда е, че касаторът няма право на обезщетение, на основание сключен договор за каско поради ненастъпване на условие, предвидено в договора пасивно маркиране на автомобила. Този извод е относно въпрос, включен в предмета на делото и е посочен от касатора. Предвид това е налице общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Въпросът е посочен от касатора и може да бъде доуточнен както следва: „Предвиденото в застрахователния договор, сключен при Общи условия, за който е издадена застрахователна полица, изискване за маркиране на автомобила представлява ли отлагателно условие, имащо значение за настъпване действието на договора? Може ли да се приеме, че неизпълнението на това изискване е договорно задължение, чието неизпълнение е съществено с оглед интереса на застрахователя съгласно чл. 211, т. 2 от КЗ (отм.)?

По този конкретен въпрос няма задължителна съдебна практика на основание чл. 290 от ГПК. Соченото допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК касаторът не установява. Представените съдебни решения не е установено да са влезли в законна сила. Липсата на доказателства за влизането в сила на тези съдебни решения, не дава възможност да се направи извод, за наличието на противоречива практика на съдилищата.

Поради това настоящият съдебен състав намира, че соченото основание по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК, към което касаторът реферира в началото на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, е налице. Посоченият от касатора въпрос, както е доуточнен по-горе е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, защото по приложението на чл. 211, т. 2 от КЗ (отм.). няма задължителна съдебна практика по точно така формулирания въпрос и няма изричен отговор. Това води до извод, че разглеждането на така поставения въпрос, ще допринесе за точното приложение на закона и за развитието на правото.

Настоящият съдебен състав намира, че въпросите, формулирани в точка четири от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са свързани с наличието или липсата на договорни клаузи и с установяване на конкретни факти по делото. Касаторът поставя въпросът за това какви са уговорките в договора и съгласно тях има ли изискване за пасивно маркиране при ново сключване на договора, наречено от касатора подновяване, както и чия е доказателствената тежест да се установят конкретни условия на договора. Така формулираният въпрос налага произнасяне по установяване на условията на договора. А това означава анализ на писмените доказателства по делото, който не може да бъде извършен в стадия по селектиране на касационните жалби. Въпросите, свързани с правилността на въззивното решение не съставляват общо основание за допускане на решението до касационно обжалване, съгласно т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Поради липса на общо основание за допускане на решението до касационно обжалване, не следва да се обсъждат допълнителните основания, сочени от касатора.

По въпрос пети от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящият съдебен състав намира, че такъв въпрос не може да съставлява общо основание за допускане на решението до касационно обжалване. Въпросът за конкретните факти, които са релевирани в процеса, не може да представлява разрешаване на правен въпрос, включен в предмета на делото и формирал изводите на въззивния съд. Касаторът сочи конкретни според него осъществени факти, които са предмет на доказване в процеса. Те са свързани с правилността на решението и не съставляват общо основание за допускане на решението до касационно обжалване съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк. д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

По отношение на въпрос шести от изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че също са релевирани въпроси, свързани с конкретно доказване на факти относно получаване на протокол за маркиране. Тези въпроси относно конкретни факти за удостоверяване на получаване на протокол за маркиране от служител на застрахователя и конкретни процесуални действия по установяване съставянето на този протокол, са свързани с анализ на доказателствата и с решаващата дейност на съда. Но те не са материалноправни въпроси, включени в предмета на делото и обусловили решението по него. В този смисъл отново следва да се посочи, че въпросът не съставляват общо основание за допускане на решението до касационно обжалване. Не следва да се допуска касационно обжалване по така поставения въпрос.

По отношение на въпрос седми от изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 от ГПК, касаторът е формулирал отново въпрос, който е свързан с установяване на конкретни факти относно направен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение и плащане на застрахователно обезщетение по щета в рамките според твърденията на касатора на същия договор. Така формулираният въпрос, не може да съставлява общо основание за допускане на решението до касационно обжалване, защото с него не е разрешен материалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил волята на съда. Поради липса на общо основание, не следва да се допуска касационно обжалване и по този въпрос.

По отношение на поставения осми въпрос по иска за заплащане на обезщетение за забава, от настъпване на застрахователното събитие до предявяване на иска в размер на 4 000 лв. С исковата молба ищецът [фирма] е предявил иск за заплащане на обезщетение от настъпило застрахователно събитие по сключен договор за застраховка със застрахователна полица от 10.03.2009 г, издадена от ответника [фирма] като е заявил, че претендира сумата „ведно със законната лихва“. Софийски апелативен съд е приел, на основание чл. 269, изр. 1 от ГПК, че решението е недопустимо в частта относно акцесорния иск за лихва за забава. Приел е, че с допълнителната искова молба е предявена претенция, която не е допустимо да бъде приета за разглеждане поради последващо обективно съединение на искове. При тези обстоятелства следвало да се приеме, че с решението съдът се е произнесъл по иск, с който не е бил надлежно сезиран, непредявен иск и поради това е приел решението за недопустимо и го е обезсилил. По поставения от касатора в изложението въпрос по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК в частта, с която е обезсилено решението на Софийски градски съд с обжалваното въззивно решение, съдът е взел предвид, че при заявяване на „законната лихва“ от завеждане на иска, в съдебната практика се приема, че претенцията на ищеца е за присъждане на законната лихва като последица от предявяване на исковата молба. В този смисъл въззивният съд е приел, че няма предявен с исковата молба иск и е недопустимо последващо обективно съединение на искове. Въпросите относно уточнението на исковата молба и указанията, дължими от въззивния съд, са свързани с допустимостта на обжалвания акт. Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, въпросите с правилността на съдебното решение, не могат да представляват общо основание за допускане на касационно обжалване. Поставеният въпрос от касатора не е разрешен от въззивния съд, поради това не са изпълнени изискванията на чл. 280 от ГПК, така както са разяснени с посоченото тълкувателно решение, а именно въззивният съд да е разрешил и касаторът да е посочил и установил наличието на процесуалноправен или материалноправен въпрос, който е включен в предмета на делото и формирал решаващата воля на съда. По изложените съображения, по отношение на тази част от въззивното решение не следва да се допуска касационно обжалване.

По всички изложени съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ Търговско отделение