Определение № 5990 от 15.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4368/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, подадена чрез процесуалния представител юрк. П. Иванова, против определение № 2207 от 26.02.2024 г., постановено по адм. дело № 1764/2024 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е оставена без разглеждане частната й жалба против определение № 2985 от 14.12.2023 г. по КАНД № 2432/2023 г. на Административен съд – Пловдив и производството по делото е прекратено. Първоинстанционният съд е спрял производството по КАНД № 2432/2023 г. до произнасяне от Съда на Европейския съюз по дело С - 61/2023 г., образувано по преюдициално запитване, отправено с определение от 31.01.2023 г. по КАНД № 997/2022 г. на Административен съд - Хасково. Частният жалбоподател иска отмяна на прекратителното определение като неправилно. Ответната страна – „Вестим Транс“ ЕООД, чрез процесуалния представител адв. Й. Лалова, изразява становище за недопустимост и неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да остави без разглеждане частната жалба и да прекрати производството по делото, тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че с разпоредбата на чл. 229, ал. 1 от АПК е предвидено, че преграждащите определения, каквото безспорно е определението за спиране, подлежат на обжалване с частна жалба. Изричната разпоредба на чл. 631, ал. 1, изр. второ от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК обаче, предвижда изключение. Висящото дело пред СЕС не представлява основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, но това рефлектира върху ограничението за обжалваемост на определението за спиране на производството. Забраната за обжалваемост на определенията за спиране, регламентирана в чл. 631, ал. 1, изр. второ от ГПК обхваща, както случаите, в които съдът спира висящото дело поради отправяне на преюдициално запитване до СЕС, така и случаите, в които спирането е на основание отправено от друг национален съд на същата или друга държава членка преюдициално запитване по аналогични или сходни правни спорове. Преценката е предоставена на съда, пред който делото е висящо, като определението му е изключено от инстанционен контрол на основание чл. 631, ал. 1, изр. второ от ГПК. Съставът на съда, пред който са поставени правните въпроси, по които е отправено преюдициално запитване по друго дело, има същите правомощия, като състава на съда, който вече е отправил преюдициално запитване. Предвид всичко изложено, тричленният състав е приел частната жалба за недопустима, оставил я е без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е неправилно и следва да бъде отменено по следните съображения: Основание за спиране на производството по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК е наличието на висящо производство с преюдициално значение в същия или друг съд. Между двете дела следва да съществува връзка на обусловеност, като преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. След като е налице спиране на съдебното производство до произнасянето на Съда на Европейския съюз по дело С - 61/2023 г., то това спиране подлежи на контрол за законосъобразност, защото всяко спиране лишава страните от право за определен срок да извършват процесуални действия. Съдът дължи отговор дали повдигнатите от друг съд с преюдициалното запитване въпроси са от значение за изхода на спора по спряното дело. Предвид изложеното обжалваното определение трябва да бъде отменено и делото да се върне на същия съд за произнасяне по частната жалба на Агенция „Пътна инфраструктура" против определение № 2985 от 14.12.2023 г. по КАНД № 2432/2023 г. на Административен съд – Пловдив. Въпреки изхода на спора, искането на ответника за присъждане на адвокатско възнаграждение е неоснователно. Видно от представеното пред настоящата инстанция пълномощно адв. Й. Лалова е упълномощена да представлява управителя на „Вестим Транс“ ЕООД, който не е страна в съдебното производство. Липсва упълномощаване адв. Лалова да осъществява правна защита и съдействия за частния жалбоподател - „Вестим Транс“ ЕООД. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, Втора колегия,