Определение № 676 от 27.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 258/2010 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба на Е. „ Л. И. ” – гр. С. срещу определение №120 от 27.01.2010г. по ч. т. д. 100/10г. на Пловдивски апелативен съд. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното: Частната жалба е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. С определението, предмет на обжалване, постановено в производство по чл.389 ГПК, е потвърдено определение № 138 от 04.12.2009г. по т.д. №170/09г. на Смолянски окръжен съд, с което е допуснато обезпечение на предявените от Е. „ Н. Х. ” –гр. Смолян срещу жалбоподателя искове. Обжалваният съдебен акт не е от категорията съдебни актове, за които е предвидена обжалваемост с частна касационна жалба. Частното касационно обжалване е регламентирано с разпоредбата на чл. 274, ал.3 ГПК, която въвежда изрична лимитивност при изброяване на определенията, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които съдът се произнася по искане за допускане на обезпечение на иска по реда на чл. 389 ГПК не попадат в кръга на визираните в т.1 и 2 на текста, тъй като то има привременен, несамостоятелен характер, от което следва, че с него не се прегражда развитието на исковия процес, не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му. Следователно, това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което след произнасяне на Пловдивски апелативен съд е изчерпан реда за обжалване и постановения от него акт е влязъл в сила. В този смисъл са и разрешенията дадени с ТРОСГТК на ВКС на РБ № 1 /2010. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение