Решение № 4091 от 21.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2694/2012 г.

Решение № 4091 от 21.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2694/2012 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 267, ал. 8 ИК във връзка с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Николай Йорданов Белалов и Борис Цветков Цветков и двамата от гр. София, първият в качеството му на кандидат за общински съветник, а вторият - избран за общински съветник, срещу решение № 6010 от 27.12.2011 г., постановено по адм. д. № 9535 по описа за 2011 г. на Административен съд София-град. С обжалваното решение съдът е потвърдил решението на Общинската избирателна комисия на Столична община (ОИК-СО) от 26.10.2011 г. за избор на общински съветници. В касационната жалба се съдържа оплаквания за неправилност на решението, като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Те се обосновават с твърдения, че съдът не е допуснал посканите свидетелски показания за доказване на посочените в първоначалната жалба обстоятелства, неправилно признаване на резултатите в служебните протоколи, неотразяване на подадените 581 гласове в полза на ПП "БСП", разминаване между подписите за гласувалите за кмет на Столична община и за общински съветници като разминаването било с около 1 300 гласове. По изложените в касационната жалба съображения се моли, да се отмени обжалваното решение като делото се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. Ответната страна - ОИК-СО, чрез представляващите я председател и член, е подала писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК, в който се съдържа становище за неоснователност на жалбата. В нея са изложени твърдения, опровергаващи тези, направени в касационната жалба. Моли се, съда да остави в сила съдебното решение. Ответната страна ПП "Зелените", чрез процесуалния си представител адвокат Димитрова, която представлява и ответника Пламен Атанасов Атанасов, също е изпратила писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК, в който се съдържа становище за основателност на касационната жалба. По изложените в нея съображения, представляващи подкрепа на твърденията и обстоятелствата по осемте пункта на касационната жалба се моли, решението на съда да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав, на който се дадат и посочените в отговора указания. Заинтересованата страна - ПП "Герб", чрез процесуалните си представители - адвокатите Данаилова и Ангелова е изпратила писмен отговор срещу подадената касационна жалба. В него се твърди неоснователност на жалбата. Изложени са твърдения, с които се опровергават тези, направени в касационната жалба и се моли, тя да не се уважава. Заинтересованите страни Георги Стоянов Кадиев, Жельо Иванов Бойчев, Георги Страхилов Свиленски, Альоша Маков Даков, Борислав Янков Борисов, Калоян Драгомиров Паргов, Анна Николаева Байчева, Милка Христова Христова, Владимир Димитров Данев, Орлин Георгиев Ваташки, Иван Николаев Мечков, Румен Николов Георгиев и Панайот Андреев Бончев, чрез адвокат Христова, техен процесуален представител и действаща лично за себе си, са подали писмен отговор по подадената касационна жалба. В него се съдържа твърдение за нейната основателност. Поддържа са становището относно съставените служебни протоколи и относно неправилната преценка на съда за доказателствената стойност на извлеченията от секционните протоколи. Същевременно се поддържат и останалите оплаквания в касационната жалба. Останалите страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът е изяснил изцяло фактическата обстановка по спора, обсъдил е релевантните факти и обстоятелства и е извел обосновани и законосъобразни правни изводи. Направеното възражение от ОИК-СО и ПП "Герб" относно недопустимостта на касационната жалба, подадена от Борис Цветков Цветков настоящият състав намира за основателно. Борис Цветков Цветков е участвал в производството пред административния съд в качеството си на заинтересована страна. Той е бил кандидат за общински съветник издигнат от ПП "БСП" и е избран за такъв. Вписан е под № 46 в решението на ОИК-СО от 26.10.2011 г. Същевременно ПП "БСП" не го е упълномощила да я представлява и защитава правата й, поради което той няма личен и пряк правен интерес от обжалване на решението на съда, което е потвърдило решението на ОИК-СО, с което е избран за общински съветник. Подадената от него касационна жалба е процесуално недопустима, поради което ще следва да се остави без разглеждане, а производството по отношение на нея да се прекрати. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена от надлежна страна Николай Йорданов Белалов и в срока по чл. 267, ал. 8 ИК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения: Административният съд София-град е бил сезиран с жалби, подадени от ПП "Зелените" и Пламен Атанасов Атанасов, местна коалиция "ОДС-Общност на демократичните сили", Андрей Любомиров Георгиев - кандидат за общински съветник от ПП "Партия за хората от народа", Гергана Сашова Алексова, Теодора Симеонова Делисивкова, Иван Янчов Таков и Николай Йорданов Белалов - кандидати за общински съветници от ПП "БСП", всичките съединени за съвместно разглеждане, срещу решение на ОИК-СО, направено в протокол от 26.10.2011 г. за избор на общински съветници. Срещу същото решение на ОИК-СО са били подадени жалби и от Прошко Начев Прошков - кандидат за общински съветник от КП "Синята коалиция" и Георги Стоянов Кадиев, Жельо Иванов Бойчев, Георги Страхилов Свиленски, Альоша Маков Даков, Борислав Янков Борисов, Калоян Драгомиров Паргов, Анна Николаева Байчева, Милка Христова Христова, Владимир Димитров Данев, Росен Малинов Малинов, Орлин Георгиев Ваташки, Иван Николаев Мечков, Румен Николов Георгиев - всичките от ПП "БСП, избрани за общински съветници. С определение от 18.11.2011 г. съдът е оставил без разглеждане жалбите им, като процесуално недопустими, поради липсата на правен интерес- чл. 159, т. 4 АПК. Със същото определение ги е конституирал като заинтересовани страни. Това определение не е обжалвано и е влязло в законна сила. Твърденията за незаконосъобразност, направени в съединените за съвместно разглеждане жалби съдът е групирал и всяко едно от тях е разгледал поотделно. По довода за незаконосъобразното съставяне на избирателните списъци е изложил съображения свързани с приетите по делото писмени доказателства - писмо рег. № 18101 от 16.09.2011 г. на директора на Дирекция "Комуникационни и информационни системи" на МВР до директора на Главна дирекция "ГРАО", решение № 470-МИ от 23.08.2011 г. на ЦИК, които е съпоставил с приложимото материално право - чл. чл. 40, 41, 46, 47, 48, 54, 64, 187, ал. 1, т. 7 ИК и е извел правни изводи, за липсата на доказателства относно твърдението за неправилното съставяне на избирателните списъци. Приел е, че законодателят е гарантирал по достатъчно ясен и обективен начин възможността за включване в избирателните списъци на лицата имащи активно избирателно право - чл. 3, ал. 1, 4 и 5 ИК, гарантирал е възможността за обжалването на избирателния списък от лице, което има избирателно право, но не е включено в него, включително и възможността за вписването му в списъка в изборния ден. Въпреки, че въпросът за съставянето на избирателните списъци не може да бъде разглеждан в производството по реда на чл. 267 ИК съдът е дал отговор на доводите в жалбите, които е намерил за неоснователни. По вторият довод относно неправилното съставяне на секционните избирателни комисии (СИК) и включването в тях на по-голям брой избиратели, което е затруднило и лишило много от гражданите от възможността да упражнят активното си избирателно право, съдът също го е възприел за неоснователен. Изложил съображения както относно представените писмени доказателства за съставените 1449 броя избирателни секции, както и относно това, че въпросът за съставянето им е решен с влезли в сила решения, които не могат да се преразглеждат отново. Третият довод е бил относно твърдения за порок в гласуването, отразяването на резултатите от гласуването в секционните избирателни протоколи, а така също и относно съставянето на протокола на ОИК-СО. Съдът е отразил в решението си резултатите от съставянето на всичките 1449 секционни избирателни протоколи, като е спрял вниманието си относно тези от тях, които са били посочени в първоначалните жалби и направените уточнения към тях. Приел е, че само в един протокол е имало подпис с особено мнение, което не е било приложено, както и относно това, че в протоколите не е имало отбелязвания по оспорване на резултатите при отчитането на действителни и недействителните бюлетини. В един от протоколите е имало вписана подадена жалба, без тя да е приложена или отбелязване решението по нея. Съдът е констатирал, че в някои от протоколите е имало само по един подпис от членовете на СИК, но на следващата или на предходната страница са се съдържали подписите им. Констатирал е, че срещу направените поправки на допуснатите грешки е имало подписи както на един от членовете на СИК, а така също и на трима, четирима от членовете на СИК. В тези секционни протоколи, в които не е имало краен час на приключване на изборния ден, съответно вписани месец и година съдът е приел, че този порок не е съществен, който да доведе до невъзможност за отчитане на изборния резултат. В един от секционните протоколи е липсвало вписване на имената на членовете на СИК, но той е бил подписан от всичките седем члена, а относно съставът на комисията е имало решение на ОИК, поради което е преценена и възможността за установяването им. Съдът е изброил в решението си и 288 броя секционни избирателни протоколи, в които е имало зачерквания, които в по-голямата си част са били подписани от по четирима или от всичките членовете на СИК. Съдът се е спрял и относно наведените доводи за неподписването на протоколите на СИК от всичките членове на СИК, като е приел, че въпреки това те са редовни, като е изложил мотиви обосновани в чл. 212, ал. 3 и 5 ИК. До този извод е достигнал поради това, че в протоколите на СИК не е имало вписани разногласия или спорове между членовете, както и това, че изборният ден е протекъл при нормална обстановка. Наведеният довод от Борис Цветков - заинтересована страна в процеса, относно разликата между броя на подписите в избирателния списък и броя на намерените бюлетини в избирателната урна съдът също е възприел за неоснователен. Позовал се е на нормите на чл. 228, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 227, ал. 3 и чл. 226, ал. 3, т. 5 ИК. Така изложените мотиви се споделят от настоящата инстанция. От данните по делото е било установено, че не всеки избирател е гласувал за всеки един вид от проведените избори, като при гласуването за избор на кмет за община не се е гласувало за избор на общински съветници и обратно, което логически обяснява разликата между броя на гласувалите според положените подписи в избирателните списъци и броя на намерените бюлетини за двата вида избори. Съдът е проследил механизма на предаването на протоколите от СИК в изчислителния пункт (ИП) на ОИК-СО, подробно описан в методическите указания на ЦИК, дадени в негово решение № 1026 от 3.10.2011 г., като го е съпоставил с установените факти и обстоятелства в хода на съдебното производство, с дадените обяснения от председателя и члена на ОИК-СО. Данните по делото са съпоставени и с решение № 1339-ПВР-МИ от 24.10.2011 г. на ЦИК относно организацията на предаване на изборните книжа от СИК в ОИК - СО, която е малко по-различна от тази, установена за страната. Установил е начина на съставяне на приемо-предавателните разписки със съдържанието на числовите данни в нея, трите й екземпляра, предаването й за проверка и сверяване на идентичността на данните в нея и протокола на СИК. Начинът на отстраняване на неудовлетворените контроли, отстраняването на грешки и пр. Така създадените данни в ИП на ОИК-СО са изпращани в ЦИК, периодично, като са послужили за база данни на ЦИК. Последната също е извършвала проверка и сверяване на данните между СИК и тези в ОИК и удоволетворяването на контролите, при спазване на нормите на чл. 250 ИК. Като краен правен резултат съдът е извел, че в ИК са създадени достатъчно гаранции за правилното въвеждане на данните от протоколите на СИК в ИП на ОИК, които са спазени относно проведения избор за общински съветници. Относно наведеният довод за служебно съставените протоколи за 11-те СИК, подробно описани в решението и данните в тях, съдът се е позовал на решение № 681-ПВР-КМ-ОС от 25.10.2011 г. на ОИК-СО. Приел е и този довод за неоснователен с мотиви, че тези протоколи са съставени въз основа на приемо-предавателните разписки и отразените данни в тях, които са след въвеждането на данните от оригиналните протоколите на съответните СИК. Съдът е обосновал и различните правомощия на ОИК и ЦИК в изборния процес, като е приел, че единствено на ОИК принадлежи правомощието да определи изборния резултат за избор на общински съветници, докато правомощието на ЦИК е да извърши контролна проверка, което е отново гаранция за законността на изборния процес. Решенията на ЦИК имат оповестително или информационно значение. Пред съда е бил наведен довод и относно разликата между извлеченията от секционните протоколи и резултатите, отразени в тях. Доводът е бил приет за неоснователен. Съдът е разгледал всеки един протокол на СИК и даденото извлечение от него, според уточняването в жалбите, като е извел правен извод, че единствено резултатите в протокола на СИК са тези, които имат правно значение за резултата от изборите. Мотивите му са свързани с това, че протоколът на СИК представлява официален удостоверителен документ, който обвързва съда с направените в него констатации относно отразяването на изборните резултати. Четвъртият довод в жалбите е бил относно обявяването на решението на ОИК-СО. Този довод също е възприет за неоснователен, като съдът е изложил мотиви съобразно приетите доказателства и съпоставянето им с нормите на чл. 244, ал. 1 и чл. 248 ИК. Следващият довод свързан с организацията на изборния процес също е възприет за неоснователен. Съдът се е позовал на събраните в тази насока писмени доказателства, които подробно е описал. Изложил е и съображения относно присъствието на народни представители в сградата на зала "Универсиада", в която се е извършвало предаването на протоколите от СИК на ОИК-СО и изборните книжа. Приел е, че поддържаното нарушение за "пренасяне на чували" с изборни книжа не може да се отрази на изборния резултат, тъй като предходно описания процес на предаването на протоколите на СИК в ОИК и ИП съдържа достатъчно гаранции за спазване на законността. Доводът за удължаването на изборния ден също е възприет за неоснователен, тъй като това е станало с решение на ЦИК, което въпреки, че не е съобразено с чл. 184 ИК не е възприето като съществено нарушение, поради това, че всички избиратели са били поставени при едни и същи условия да упражнят активното си избирателно право. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователен е първият довод в касационната жалба относно допуснато от съда нарушение на съществени процесуални правила. Той е аргументиран с това, че съдът не е допуснал до разпит поисканите свидетели за доказване на нарушенията в изборния процес. Доводът е неоснователен. Както правилно е възприел съда в мотивите си, жалбоподателите не са оспорили истинността на протокола на ОИК-СО и на никой от протоколите на секционните избирателни комисии. Те имат качеството на официални удостоверителни документи, които обвързват съда с вписаните в тях резултати от преброяването. Оспорването на резултатите с общи твърдения за допуснати нарушения, без конкретизирането им в какво се изразяват и относно коя избирателна секция се отнасят, и за какво чрез свидетелски показания е недопустимо. Поради това съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални правила. Вторият довод в касационната жалба относно 11-те, а не 13-те служебни протоколи и отразените резултати в тях, сочен като порок на изборния процес, е неоснователен. Съдът изключително прецизно е описал механизма на съставянето им и е извел правен извод, че поради липсата на оригиналните протоколи на СИК са съставени служебните, но с данни от приемо-предавателните разписки и то след въвеждането на данните от оригиналните протоколи на СИК в ИП на ОИК-СО. Самите приемо-предавателни разписки не са били оспорени. Наведеният довод за разликата между гласовете за избор на кмет на община София, наведен и по друго дело не следва да се обсъжда, тъй като предмет на съдебния контрол е решението на ОИК-СО, отразено в протокола от 26.10.2011 г. Доводът за разликата между извлечението от протокола на СИК и самият протокол също е неоснователен. Извлечението от секционния протокол може да се различава от оригиналния протокол на СИК. След неговото обявяване и даване на извлечения от него, в същия може да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка, поради което е обяснимо различието между двата. Освен това изборният резултат се отчита според констатациите в секционния протокол, а не на извлечението от него. Неоснователен е и последният довод в касационната жалба, с който се оспорва изводът на съда, че броят на гласувалите е равен на броя на намерените в избирателната урна бюлетини. Според касаторът броят на гласувалите се определя според броя на положените подписи в избирателния списък. На този довод направен и в първоначалните жалби и уточненията към тях съдът е дал отговор в мотивите си. Според чл. 255, ал. 1 ИК при установяване на резултатите от гласуването за всеки вид избор една бюлетина съответства на един глас, който може да е действителен или недействителен. Законодателят е посочил как се отчитат гласовете за съответния вид избор и това е според бюлетините за съответния глас и то действителните от тях, а не според броя на подписите в избирателния списък. Поставените в касационната жалба реторични въпроси и хипотетично дадените отговори на тях не намират опора в действащото законодателство, а освен това не са и доказани. Направеното искане в касационната жалба за повторното преброяване на бюлетините на всичките 1449 избирателни секции е неоснователно, с оглед забраната за фактически установявания в касационното производство и събирането на нови доказателства. По изложените съображения решението на съда е правилно, обосновано и законосъобразно. При постановяването му съдът не е допуснал твърдяните в касационната жалба нарушения, съставляващи основания за неговата отмяна, поради което то като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение