Определение № 1125 от 13.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1787/2009 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 233 от 20.05.2009 г. по в.гр.д. № 244/09 г. на П. окръжен съд е обезсилено на основание чл. 209, ал.1 ГПК / отм./ решение № 257 по гр.д. № 487/07 г. на В. районен съд и е прекратено производството по делото. Против въззивното решение е подадена касационна жалба от ищеца А. В. К.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят поддържа, че след оставяне на исковата молба без движение е привел същата в съответствие с изискванията за редовност, като е изпълнил дадените от съда указания. Обосновава допустимостта на касационното обжалване с твърдение за противоречиво разрешаване от първоинстанционния и от въззивния съд на процесуалноправния въпрос относно редовността на исковата молба. Ответниците по касация А. А. К., Т. Н. М., Р. А. С. и Община В. не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното: С определение от 16.03.2009 г. по в.гр.д. № 54/09 г. П.т окръжен съд е оставил без движение исковата молба, подадена от А. В. К. и е дал указания на ищеца в 7-дневен срок да отстрани констатираните нередовности, като заяви обстоятелствата, с които обосновава исковете си с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС по отношение на всеки един от ответниците, като посочи кой от ответниците каква част от собствения му имот владее, да конкретизира тази част по площ и граници; да посочи кой от ответниците какви постройки е изградил в имота му и с какви действия му пречи да упражнява правото си на собственост в пълния му обем. С молба от 19.03.2009 г. в изпълнение на дадените му указания ищецът е посочил кой от ответниците- физически лица каква площ владее от собствения му имот и с какви действия му пречи да упражнява правото си на собственост. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с тази молба ищецът е отстранил само част от нередовностите на исковата молба, тъй като е индивидуализирал само по площ частта от имота, която твърди, че се владее от ответниците А. А. К., Т. Н. М., Р. А. С., но не е посочил местоположението и границите на тези реални части и не е изложил никакви обстоятелства във връзка с предявените искове по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС против Община - В.. Оттук съдът е заключил, че първоинстанционното решение е постановено по нередовна искова молба, поради което е недопустимо. Формулираният в изложението към касационната жалба процесуалноправен въпрос, свързан с редовността на исковата молба, пряко обуславя изхода на делото. Касаторът обаче на доказва този въпрос да е разрешаван противоречиво съдилищата, за да се приеме, че е налице основанието за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.2 ГПК. Законът има предвид наред с обжалваното въззивно решение да е налице и друго влязло в сила съдебно решение, с което сходен правен спор да е разрешен в друг смисъл. Такива доказателства касаторът не е представил. Противоречивото произнасяне по един и същи правен въпрос от съдилищата в рамките на инстанционното разглеждане на делото, не осъществява посоченото основание. В този смисъл е т. 3 от ТР № 1/ 2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. Водим от гореизложеното съдът