Определение № 4793 от 05.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3496/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Oбразувано е по частна жалба, подадена от „Холсим кариерни материали Пловдив“ АД, чрез процесуален представител юрк.А. Томешкова, срещу Определение № 526 от 27.02.2023 г., постановено по адм. дело № 3253/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив. Излагат се доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност. Иска се съдът да отмени оспореното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба - директор на РИОСВ Пловдив взима становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да отхвърли жалбата на „Холсим кариерни материали Пловдив“ АД срещу решение № ПВ-33-П/2022 г. за прекратяване на административно производство поради недопустимост на директора на РИОСВ Пловдив, с което е прекратено административното производство по започналата по реда на глава шеста от ЗООС процедура, в т.ч. и съвместната процедура по реда на чл.31 ЗБР, образувано с уведомление с вх.№ ОВОС-1066 от 07.06.2019 г. за инвестиционно предложение: „Продължаване срока на концесия за добив на строителни материали от находище „Белащица“ в ПИ 03304.31.1, село Белащица, община Родопи, област Пловдив, с възложител „Холсим кариерни материали Пловдив“ АД,съставът на АС-Пловдив е преценил,че производството следва да се развие по реда на чл.88 ал.3 от АПК в закрито с.з. ,като едновременно с това е заявил и становище по съществото на спора ,излагайки доводи по чл.2а, ал.2 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда и значението,което заповед № СОЗ-М-434 от 12.09.2022 г. на директора на БДИБР за учредяване на санитарно-охранителна зона (СОЗ) – подземни води около два броя каптирани естествени извори – КЕИ „Калоян дере 1“ и КЕИ „Калоян дере 2“, за обществено питейно-битово водоснабдяване на село Белащица, община Родопи има по отношение на производството пред директора на РИОСВ Пловдив. По фактите няма спор :Административното производство по издаване на оспореното решение е започнало въз основа на уведомление вх.№ ОВОС-1066 от 07.06.2019 г. на „Холсим кариерни материали Пловдив“ АД, с което на основание чл.4, ал.1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда директорът на РИОСВ Пловдив е уведомен за инвестиционното предложение на дружеството срокът на предоставената и действаща държавна концесия за добив на подземни богатства – строителни материали – мрамори от находище „Белащица“ да се продължи с 15 години по чл.36, ал.2 ЗПБ. За да издаде оспореното решение, директорът на РИОСВ Пловдив, съобразявайки постановените от АС Пловдив (адм. дело № 778/2022 г.) и от ВАС (адм. дело № 8141/2022 г.) определения, е изискал от БДИБР представянето на писмено становище по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за ОВОС. Съответно с писмо от 24.11.2022 г. (л.60-61) БДИБР е информирала директора на РИОСВ Пловдив, че след проведена процедура по Наредба № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди е издадена заповед № СОЗ-М-434 от 12.09.2022 г. на директора на БДИБР за учредяване на санитарно-охранителна зона (СОЗ) – подземни води около два броя каптирани естествени извори – КЕИ „Калоян дере 1“ и КЕИ „Калоян дере 2“, за обществено питейно-битово водоснабдяване на село Белащица, община Родопи, област Пловдив, с възложител ВИК ЕООД Пловдив и че според т.2.1, подточка 2,1.2 от тази заповед в пояс ІІ (общ с пояс ІІІ) на санитарно-охранителната зона се забранява добив на подземни богатства. Съответно становището на директора на БДИБР е, че инвестиционното предложение на дружеството-жалбоподател е недопустимо, защото попада в зона за защита на водите, определена по смисъла на чл.119, ал.1, т.1, вр. ал.4, т.1 и 2 и ал.5 ЗВ – подземно водно тяло BG3G00000Pt041 – Карстови води – Централно Родопски масив, което съгласно раздел ІІІ от ПУРБ на ИБР е обявено за питейно подземно водно тяло, и защото в пояс ІІ (общ с пояс ІІІ) на СОЗ се забранява добив на подземни богатства. Въз основа на това становище, както и предвид отрицателното становище на директора на РЗИ Пловдив и на формираното обществено мнение на местното население, директорът на РИОСВ Пловдив е приел, че започналото производство по уведомление вх.№ ОВОС-1066 от 07.06.2019 г. следва да се прекрати на основание чл.2а, ал.2 от Наредбата за ОВОС, защото басейнова дирекция е потвърдила недопустимост на инвестиционното предложение спрямо действащите нормативни или административни актове.В самият административен акт органът е посочил,че същият може да бъде обжалван по административен ред пред МОСВ или по съдебен ред пред Административен съд Пловдив.Жалбоподателят е предпочел да оспори решението за прекратяване на започнотото производство директно пред съда. С разпореждане от 05.01.2023г съставът на АС-Пловдив е насрочил делото за разглеждане в открито с.з. на 15.02.2023г,като е разпределил доказателствената тежест между страните.В разпореждането не е указан реда по който се разглежда производството.Проведено е открито с.з.,което е отложено за дата 04.04.2023г,като междувременно оспорващият е направил доказателствени искания съгласно указаната му тежест в производството.Преди с.з. на 04.04.2023г с обжалваното понастоящем определение от 27.02.2023г съставът на АС Пловдив е преценил,че в случая става въпрос за производство по реда на чл.88 ал.3 от АПК и с акта си,като е взел отношение и по съществото на спора е отхвърлил жалбата. Определението е валидно и допустимо,но неправилно. Разпоредбата на чл.88 от АПК се намира систематически в дял шести” Оспорване на администтративни актове по административен ред” на глава втора от АПК-“ Производство пред администартивни органи” и е наименована “ Оставяне без разглеждане на жалбата или протеста”. От описаните по горе факти по безспорен начин се установява,че оспорващият „Холсим кариерни материали Пловдив“ АД е депозирал жалба против решение № ПВ-33-П/2022 г. за прекратяване на административно производство поради недопустимост на директора на РИОСВ Пловдив директно пред съда,като не се е възползвал от предвидената в АПК възможност за административно обжалване пред по-горестоящия орган- в случая –министъра на околната среда и водите.След като по-горестоящ орган не е разглеждал жалбата и със свой акт не е постановил оставянето й без разглеждане,то използването на производството по чл.88 ал.3 от АПК от съдебния състав на АС-Пловдив също е неправилно.В случая приложими са правилата на чл.197-200 от АПК за разглеждане на жалбата против прекратителното решение на Директора на РИОСВ-Пловдив,доколкото с акта си органът по същество е отказал издаването на индивидуален административен акт по уведомлението за ОВОС,подадено от дружеството частен касатор.В това производство съставът на първоинстанционния съд следва да съобрази изложените от страните доводи и твърдения,след като е разпределил докзателствената тежест с разпореждането за насрочване на производството и да извърши преценка на относимостта на направените доказателствени искания в това число и след взимане на становище на ответната страна,след което да се произнесе по тяхната относимост и допустимост и при необходимост да насрочи производството в открито с.з. с оглед гарантиране на равнопоставеност и състезателност на страните и като се отчете обстоятелството,че този процесуален ред е единственото ефективно вътрешно правно средство за защита на този етап от производството за дружеството частен касатор.Като не е сторил това ,а е постановил определение по реда на чл.88 ал.3 от АПК първоинстанционния съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила,което следва да бъде отстранено след отмяната на прекратителното определение с провеждане на редовно производство по реда на чл.197-200 от АПК. С оглед изложените съображения обжалваното определение, като неправилно и незаконосъобразно, следва да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. При своевременно направено искане за това на частния касатор се дължат разноски в производството в размер на 150 лв- ДТ и 100 лв за юрисконсултско възнаграждание съгласно чл.78 ГПК вр.чл.144 АПК вр.чл.24 НзПрП. Водим от горното и на основание чл. 235 вр. чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,