Определение № 390 от 03.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 415/2010 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на “Т” А. - гр. С. срещу Определение №3148 от 26.ІІ.2010 г. по ч.гр.д. №2092/ 2010 г. на СГС, с което е потвърдено Разпореждане от 8.І.2010 г. по гр.д. № 9623/2009 г. на СРС, 81с.,с което е обезсилена Заповед за изпълнение №530/8.ІХ.2009 г. и е прекратено производството по делото поради непредявяване от кредитора на иск за установяване на вземането. Жалбоподателят излага оплакване, че определението е неправилно - счита, че длъжникът не е обжалвал в частта за разноските на основание чл. 413 ал. 1 ГПК и е погасил задължението след издаване на заповедта, че се прилага чл. 416 ГПК и съдът следва да издаде на заявителя изпълнителен лист за всички суми, за които е била издадена заповедта за изпълнение, за които заявителят няма правен интерес да предявява иск. Жалбоподателят поддържа, че погасяването на задължението след издаване на заповедта за изпълнение, не е възражение по чл. 414 ГПК, а съдържа признание на задължението, и заявителят може да иска повторно издаване на изпълнителен лист за юрисконсултско възнаграждение. Иска определението да се отмени и да се постанови друго, с което да се дадат указания за издаване на изпълнителен лист за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В Изложение на касационните основания жалбоподателят сочи, че по делото е разрешен съществен правен въпрос - следва ли съдът да издаде на заявителя изпълнителен лист за юрисконсултско възнаграждение, когато длъжникът не е възразил по чл. 414 ГПК и заповедта за изпълнение е влязла в сила, тъй като заявителят няма правен интерес от водене на отделно производство за юрисконсултското възнаграж - дение, за който въпрос поддържа, че е решен в противоречие със съдебната практика. Представя копия от две невлезли в сила определения на второинстанционни съдилища по частни жалби в заповедно производство. Ответникът по частната жалба В. М. Д. - от гр. С. не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по основателността на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване и по основателността на частната жалба, констатира следното: Обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно разпореждане, с което е обезсилена заповед за изпълнение и е прекратено производството поради непредявяване от кредитора на иск за установяване на вземането, с което определение е дадено разрешение по същество на други производства (заповедно производство) - основание по чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, но обжалвае - мият интерес е до 1000 лв.: искането за издаване на изпълнителен лист е за юрисконсултско възнаграждение в размер на 270.02 лв., съгласно издадената и впоследствие обезсилена заповед за изпълне - ние. На основание чл. 274 ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. По изложените съображения касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Затова не следва да се обсъждат доводите на жалбоподателя по искането за допускане на касационно обжалване и по основателността на жалбата, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение