Определение № 4898 от 30.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 551/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. З. З., чрез адв.И. В., срещу решение № 1158/08.11.2023г. по в.гр.д. №1482/2023 г. на ОС Бургас, с което, след отмяна на първоинстанционното решение, е уважен предявения срещу жалбоподателя от Т. Д. К. и Т. И. К. иск по чл. 227 б. “в“ ЗЗД за отмяна на дарението на недвижим имот от 15. 12. 2005 г., извършено с нотариален акт № ..., том ..., рег.№ ..., дело № ... от ... г. по регистъра на нотариус Т. В., с рег. № 323 на НК. Касаторът заявява неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните въпроси в хипотезата на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, първите два от които - в контекста на твърдението на касатора, че не е доказано по делото, че отказът му да даде издръжка на ищците е проява на непризнателност: 1/ Налице ли е непризнателност по смисъла на чл. 227, ал.1, б.“в“ ЗЗД, ако надареният не предостави поисканата от дарителя издръжка поради липса на достатъчно средства да издържа себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон или непризнателност е налице независимо от материалните възможности на надарения? 2/ Дали възможността на дарения да дава издръжка е елемент от фактическия състав на чл. 227, ал.1, б.“в“ ЗЗД или следва да се цени като правопрепятстващо обстоятелство, което се въвежда от ответника с отговора на исковата молба и от неговото доказване зависи възможността да се отхвърли иска? 3/ При установяване на имуществената възможност на дарителя по иск с правно основание чл. 227, ал.1, б “в“ ЗЗД и съответно – дали тя е достатъчна да удовлетвори нуждите му, следва ли да бъдат изследвани и ценени всички събрани по делото доказателства ? Насрещните страни по жалбата – ищците Т. Д. К. и Т. И. К., чрез адв. Д.С., оспорват касационната жалба и възразяват срещу наличието на основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Съдът намира за допустима касационната жалба, а по искането за допускане на касационно обжалване съобрази следното: Въззивният съд е възприел за установено от фактическа страна, че с процесния нотариален акт през 2005г. ищците са дарили на внука си И. З. З. 1/3 ид.ч. от недвижим имот в [населено място], област Б., [улица], останалите 2/3 ид.ч. от който принадлежат на тях. Ищците притежават собствено жилище на адреса. Други имоти нямат, нито имат земеделски земи, които да отдават под аренда. Т. К. е пенсионер, получава пенсия за прослужено време и старост. Т. К., също е пенсионер, с определена пенсия за инвалидност, поради общо заболяване. До февруари 2021г., когато ищецът е уволнен, двамата ищци са се грижели сами за себе си и не са изпитвали недостиг на средства, предвид обстоятелството, че ищецът е работил по трудов договор и получавал трудово възнаграждение; изтеглили са няколко кредита и са закупили домакински електроуреди за бита и ежедневието си, редовно са погасявали месечните вноски по кредитите. Т. К. е с хипертонична болест на сърцето, с имплантирани два стента, с повишени стойности на артериално налягане, с ангина пекторис, с мозъчно-съдова болест и др. усложнения, а Т.К. е с трайно влошено здравословно състояние. Заболяванията им изискват трайно и задължително лечение и употреба на медикаменти, чиято стойност, според експертното заключение, възлиза на сумата от около 120лв./месец общо за двамата, след реинбурсиране от НЗОК. Според заключението на СИЕ, за 2021г. НСИ посочва сумата от 506.67лв. за праг на бедност за едно лице, а от 2022г. – сумата от 607.39лв. Това е размерът на необходимия минимум за закупуване на стоки и услуги от първа необходимост за съществуването на едно лице. За 2021г. двамата ищци са имали общ доход в размер на 9798.66лв. или средномесечният им доход е възлизал на 408.28лв. на човек, кръгло – 408 лв. За първото полугодие на 2022г. средномесечният доход на К. е възлязъл на 442.54лв./човек от домакинството. Или, и без да бъдат зачетени дължимите от двамата суми за погасяване на получените кредити от финансови институции, ищците имат доходи, които не достигат прага на бедност за едно лице, според статистическите показатели на НСИ. При така приетото, въззивният съд е приел за безспорно установено, че ищците са изпаднали в трайна нужда от издръжка поради обстоятелства, възникнали след сключване на процесния договор. След като са изпаднали в състояние на трайна нужда ищците са поискали от ответника да им дава издръжка от по 300 лева за всеки. Отказът на ответника да дава поисканата издръжка е квалифициран от въззивният съд като проява на непризнателност по съображения, че от събраните по делото доказателства - справка от сектор БДС при ОДМВР – Бургас, за преминаване през ГКПП на страната от И.З.; показанията на св.К.; писмени доказателства за редовно плащане на ежемесечна издръжка за детето З., р.на ... ... ....г. в размер на 300лв. и такива за изтеглени голям брой парични заеми и кредити от „Сити Кеш“ ООД, „Фератум България“ ЕООД, „Макроадванс“ АД, „Кредисимо“ ЕАД и възстановяване на суми в полза на изброените дружества - не може да се приеме, че ответникът не разполага със средства, с които да може да подпомогне баба си и дядо си. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Поставените от касатора въпроси са обуславящи, но всички са разрешени в съответствие със задължителната съдебна практика и относимата за казуса практика на ВКС т.е. допълнителното селективно основание на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК не е налице. Решаващите съображения на въззивния съд са в съответствие с разясненията, дадени в ТР №1/2013г. ОСГК на ВКС, че недаването на издръжка трябва да се прояви в обществено укорима форма, каквато ще има ако надареният има възможност да даде и осигури издръжка, без да накърнява минималните свои или на дължимо издържани от него лица нужди и въпреки това отказва да я даде. Според константната практика на ВКС, намерила израз в решение № 1499/22.01.2009г. по гр.д.№ 5266/2007, ВКС, ІV ГО, решение № 82/24.06.2019г. по гр.№ 2911/2018г., ВКС, ІІІ ГО и др., кумулативните предпоставки за уважаване на иска по чл. 227, ал.1, б.“в“ ЗЗД са дарителят да се нуждае от издръжка, тя да е поискана от надарения и той да е отказал да я даде. Възможността на надарения да дава издръжка не е елемент от фактическия състав на чл. 227 б.“в“ ЗЗД, а правопрепятстващо обстоятелство, което, след валидно въвеждане от страна на ответника, подлежи на доказване именно от него, а не от ищците. Те не носят доказателствена тежест да установят възможността на ответника да плаща издръжка, тя е извън основанието на иска по чл. 227 б.“в“ ЗЗД. С обжалваното решение изводът относно възможността на ответника да дава издръжка е направен в правилно приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест. Несъгласието на касатора с крайния извод от обсъждането на относимите към това обстоятелство доказателства – че е останало непълно доказано, че ответникът няма възможност да дава издръжка - е довод за необоснованост на въззивното решение, който може да бъде преценен при разглеждане на касационната жалба, а не в производството по чл. 288 ГПК. Третият въпрос на касатора кореспондира с напълно произволната му теза, че въззивният съд не е съобразил всички относими към конкретното материално състояние на всеки от ищците доказателства при заключението си, че дарителите са изпаднали в трайна нужда от издръжка. Всички доказателства, касаещи материалното състояние на ищците и нуждата им от издръжка са обсъдени от въззивния съд, а изводът му, че такава е налице е направен въз основа на безспорно установеното от вещото лице, че конкретният доход на всеки ищец е под определения от НСИ праг на бедност и то без да се отчитат разходите за лекарства или да бъдат зачетени дължимите суми за погасяване на кредитите. Това означава, че отчитането на специфични нужди на ищците (за лекарства и за кредитни вноски), на което настоява касаторът, не може да промени извода, че доходите на ищците са под прага на бедност, но би могло да обуслови извод за повишен размер на необходимата издръжка, какъвто не би бил в полза на ответника. В обобщение, въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, поради което настоящият състав на Върховния касационен съд