Определение № 641 от 29.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 532/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 73/10.05.2011г., постановено по т.д.№ 382/11г., с което ВКС, ТК, ІІ отд. е оставил без разглеждане касационната жалба против въззивно решение от 14.10.2010г. по гр.д.№ 1680/10г. на Софийския градски съд на основание чл.280, ал.2 ГПК. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, тъй като между страните не е сключена търговска сделка, а искът е предявен на основание чл.79, ал.1 вр. чл.250 и чл.252, ал.2 ЗЗД. Ответникът ДА “Д.”, [населено място] не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. намира, че частната жалба е допустима, но неоснователна. За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че с влизане в сила на ЗИД на ГПК /ДВ бр.100/21.12.2010г./ и съгласно чл.280, ал.2 ГПК решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 10000 лв. за изключени от касационен контрол. В случая, предмет на обжалване е въззивно решение по иск с цена от 6468.60 лв., представляваща стойност на липсващи материали, като касационната жалба е депозирана на 29.12.2010г. Определението е правилно. Въззивното решение е постановено по иск за парично вземане, като ищецът е твърдял, че по силата на договор от 16.03.2006г. съхранителят – настоящ частен жалбоподател е поел задължение за пазене на материали срещу възнаграждение. С. е търговец и съгласно чл.286, ал.3 ТЗ сделката е търговска. Поради търговския характер на сделката и образуваното дело е търговско и следва да се приложи нормата на чл.280, ал.2, пр.2 ГПК. По тези съображения обжалваното определение следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд