Определение № 409 от 21.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 31/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на: Л. С. П., С. П. Патронска, С. К. В., Л. К. В., С. В. С., И. Н. С., М. И. Д. и С. В. С., чрез процесуалните им пълномощници, срещу решение № 65 от 02.06.2008 г. по в.гр.д.№ 1658/2007 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, втори състав, с което е оставено в сила решение № 28 от 14.05.2007 г. по гр.д.№ 1006/2005 г. на Софийски градски съд, І г.о., 12 състав в отхвърлителните части, както следва: за предявените от Л. П. и С. Патронска искове по чл.407/отм./ ТЗ в размер на по 9 700 лв. – обезщетения за неимуществени вреди от настъпило на 19.02.2000 г. ПТП, ведно със законната лихва от 18.05.2005 г.; за М. Д. и С. С. – за разликата над 1 037.04 лв. до 11 100 лв., за всеки един от тях; за С. В. и Л. В. – за разликата над 1 037.04 лв. до 11 100 лв., за всеки от тях; за С. С. – за разликата над 1 555.56 лв. до 16 650 лв.; за И. Н. С. – за разликата над 518.52 лв. до 7 000 лв. От страна на ЗАД [фирма], [населено място] е подадена насрещна касационна жалба срещу същото въззивно решение в осъдителните части. В първоначалната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на исковите претенции изцяло, или връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване към първоначалната жалба се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следните значими за делото материалноправни и процесуалноправни въпроси: при предявен пряк иск срещу застраховател от кой момент може да се претендират лихви – от настъпването на застрахователното събитие или от подаване на исковата молба; какво е значението на частичното плащане от страна на застрахователя след завеждане на исковата молби и дали съдът разполага с правомощия след като е дал ход на делото по същество, да го възобнови и да изисква от ищците да коригират исковата молба, с оглед частичното плащане, с указание, че при неизпълнение на указанията производството ще бъде прекратено. В насрещната жалба се поддържат касационни доводи за недопустимост на решението поради преклудиране правото на иск по отношение на понесените от ищците неимуществени вреди с оглед влязлата в сила присъда срещу деликвента, с която са уважени и предявените граждански искове. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по значими правни въпроси, свързани с възможността да се претендира обезвреда за претърпени неимуществени вреди чрез предявяване на пряк иск срещу застрахователя и за правния интерес от този иск, след като с влязъл в сила съдебен акт деликвентът е осъден да репарира вредите и пострадалият разполага с изпълнителен титул. Според касатора произнасянето по този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът по касация не е заявил становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното: Касационната жалба и насрещната касационна жалба са процесуално допустими– подадени са от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С обжалваното решение Софийски апелативен съд е приел, че при определяне размерите на претендираните от ищците обезщетения за настъпили неимуществени вреди следва да се съобрази общия лимит / общо 200 000 лв./ по застрахователните полици за влекач и ремарке, представляващи едно единно пътно превозно средство, управлявано от виновния за произшествието водач. Отчетено е, че след влизане в сила на присъдата срещу водача С. Ш., вкл. и в частта по предявените граждански искове, и след образуване на изп.дело срещу осъдения деликвент и възложителя на работата, застрахователят доброволно е заплатил по сметка на съдебния изпълнител сумата 100 000 лв. – цялата застрахователна сума по полицата за влекача. Прието е, че по този начин първите двама ищци са удовлетворени изцяло за присъдените им от наказателния съд обезщетения за неимуществени вреди, а на останалите ищци е присъдена разликата до размерите на обезщетенията, определени от наказателния съд. Като неоснователни са преценени твърденията на ищците в поправената искова молба, че с плащането от страна на застрахователя са погасени лихвите и разноските по наказателното дело и част от главниците. Позовавайки се на чл.18, т.6 от Наредбата за задължителното застраховане/отм./ въвзивният състав е приел, че застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” не отговаря за лихви и разноски по съдебни актове срещу застрахования и затова правилото на чл.76, ал.2 ЗЗД е неприложимо. Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно разглеждане на делото. Поставените правни въпроси, свързани с допустимостта на прекия иск по чл.407 ал.1/ отм./ ТЗ, при уважен иск срещу деликвента по чл.45 ЗЗД и срещу възложителя на работата по чл.49 ЗЗД, както и с допустимостта или евентуалната основателност на прекия иск при наличие на изпълнителен титул, са значими за изхода на делото. Действително, тези въпроси са изрично поставени само в насрещната касационна жалба, но съдът е длъжен и служебно да следи за допустимостта на обжалваното решение съгласно задължителните указания в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. ОСГТК на ВКС, а те са относими и към първоначалната касационна жалба. Тези въпроси се разрешават противоречиво от съдилищата, включително и в съдебни актове на Върховния касационен съд, постановени по новия съдопроизводствен ред. Такова противоречиво разрешаване е констатирано от съдебен състав на Второ търговско отделение и с определение № 149 от 17.03.2010 г. по т.д.№ 925/2009 г., след спиране на производството по това дело на основание чл.292 ГПК, е сезирано Общото събрание на Търговска колегия за постановяване на тълкувателно решение по поставените процесуалноправни въпроси. С разпореждане № 1/13.04.2010 г. на Председателя на Върховния касационен съд е образувано т.д.№ 1/2010 г., което понастоящем е висящо. Предвид вече образуваното тълкувателно дело, налице са предпоставките за спиране на настоящото производство, на основание чл.292 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение