Решение № 5347 от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3865/2019 г.

Решение № 5347 от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3865/2019 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 58, ал. 3 от Изборния кодекс /ИК/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на коалиция от партии "БСП за България", подадена чрез упълномощен представител А. Берданкова, против решение № 55-ЕП/04.04.2019 г., постановено от Централната избирателна комисия, с което е назначена Районна избирателна комисия в Седемнадесети район – П., в състав от 19 членове. С жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител юрк. Виденова, са релевирани доводи за нищожност/поради липса на мотиви и "пълно" несъобразяване с ИК/, алт. за незаконосъобразност на процесното решение поради противоречие с материалния закон /чл. 60, ал. 1 и ал. 11 и чл. 61, ал. 8 от ИК/, несъответствие с целта на закона и превратно упражняване на власт - отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3, 4 и т. 5 от АПК с основни твърдения, че на консултациите при областния управител на област П. не е присъствал представител на коалиция "Реформаторски блок", но след провеждането им на 28.03.2019 г, коалиция"Реформаторски блок" е представила допълнително предложение с вх. № ЕП-05-4\2 от 30.03.2019 г., което не е следвало да бъде разгледано, респ. и уважено, освен че при определяне на състава на комисията неправилно за зам. председател на РИК е назначено лицето В. К., предложено от "БСП за България " за секретар. Жалбоподателят моли Върховния административен съд да отмени обжалвания акт като незаконосъобразен, ако не прогласи неговата нищожност, и преписката да бъде върната на ЦИК за постановяване на ново решение. Ответникът - Централна избирателна комисия (ЦИК), гр. С., чрез надлежно упълномощен с решение № 3 от 22.03.2019 г. на Централната избирателна комисия процесуален представител, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Настоящият тричленен състав на ВАС намира, че жалбата на коалиция от партии "БСП за България" е подадена в законоустановения в чл. 58, ал. 1 от ИК тридневен срок от обявяването на решението по реда на чл. 57, ал. 2 ИК и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е и основателна по следните съображения: С оспореното решение № 55-ЕП/04.04.2019 г., на основание чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 60, ал. 6 и 11 във връзка с чл. 61, ал. 3, 4, 5 и 6 от Изборния кодекс и Решение № 8-ЕП от 26 март 2019 г. на ЦИК, Централната избирателна комисия назначила Районна избирателна комисия в Седемнадесети район – П., в състав от 19 членове, поименно посочени, в това число председател, двама зам. - председатели и секретар, за изборите за членове на Европейския парламент от Република България на 26 май 2019 г. В решението е посочено, че е постъпило писмо от областния управител на област П. с вх. № ЕП-05-4\2 от 29.03.2019 г. на ЦИК, към което са представени документи, установяващи спазването на реда по чл. 60, ал. 2 от Изборния кодекс, протокол от 28.03.2019 г. за проведените консултации за състав на РИК между партиите и коалициите, както и всички изискуеми по чл. 60, ал. 3 и 4 ИК документи. Отразено е и, че на консултациите са участвали представители на всички парламентарно представени партии и коалиции и коалиция "България без цензура", която не е парламентарно представена, но има избран с нейна листа член на Европейския парламент от Република България, като не е присъствал представител на коалиция "Реформаторски блок" и не е постигнато съгласие между участниците по отношение на ръководството на Районна избирателна комисия в Седемнадесети район–Пловдивски, но след провеждане на консултациите, коалиция "Реформаторски блок" представила допълнително предложение с вх. № ЕП-05-4\2 от 30.03.2019 г. В мотивите е отразено и, че ЦИК счела за спазени изискванията на Изборния кодекс за провеждане на консултациите, участвалите партии и коалиции са направили предложение за състава на РИК, в което са приложени изискуемите се документи съгласно чл. 60, ал. 3 и 4 ИК, с оглед на което постановила посочения по-горе резултат. Решаващият съдебен състав намира атакуваното решение на ЦИК за валиден акт, тъй като е приет от компетентния за това административен орган в рамките на правомощията, регламентирани в чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 60, ал. 6 и ал. 11 от ИК. Съгласно чл. 59, ал. 1, т. 2 от ИК, Централната избирателна комисия назначава районните избирателни комисии при избори за членове на Европейския парламент от Република България и за президент и вицепрезидент на републиката - за всеки район според районирането на територията на страната при последните избори за народни представители за Народно събрание, а съгласно ал. 2 от ИК, това става не по-късно от 50 дни преди изборния ден. Процесното решение е постановено при спазване на законовите изисквания за кворум и за мнозинство, предвидени в чл. 53, ал. 3 и 4 от ИК. При гласували 20 членове на ЦИК, решението е взето с 14 гласа "за" и 6-"против", тоест спазена е разпоредбата на чл. 53, ал. 4 от ИК за приемане на решенията с мнозинство две трети от присъстващите членове. Същото е подписано от председател и секретар. При непостигане на съгласие при областния управител намира приложение разпоредбата на чл. 60, ал. 11 от ИК, а именно Централната избирателна комисия назначава районната избирателна комисия. Следователно в случая ЦИК е действала в границите на регламентираната от чл. 60, ал. 11 от ИК компетентност да назначи РИК при липса на годно предложение от страна на областния управител, съответно при непостигнато съгласие от проведените консултации при горепосочения областен управител. Затова твърдението за нищожност на обжалваното решение поради "пълно" несъобразяване с ИК, е неоснователно. Съдът не споделя тезата, развита в жалбата, че оспореният акт е нищожен и поради пълна липса на мотиви, защото в него се съдържат фактически и правни основания за издаването му, а мотиви се съдържат и в съставения протокол № 12 от заседание на ЦИК, проведено на 04.04.2019 г. А те са че, видно от съставения протокол, обективиращ проведените при областния управител на област П. консултации, между участниците в консултациите, проведени на 28.03.2019 г., не е било постигнато съгласие за назначаване на зам. председатели на РИК. Отделно от това, на консултациите не е присъствал представител на коалиция "Реформаторски блок", но с допълнително предложение с вх. № ЕП-05-4\2 от 30.03.2019 г., тази коалиция посочила за член на РИК лице, което ЦИК назначила. Поради това решаващият съдебен състав намира, че инвокираното в жалбата твърдение за нищожност на обжалваното решение по тези доводи, е неоснователно. Съдът обаче намира, че при произнасяне на процесния административен акт, на посоченото в него основание, са допуснати нарушения на материалния закон, с оглед следното: Няма спор, че на консултациите, проведени по реда на чл. 60, ал. 2 и 3 от ИК, не е присъствал представител на коалиция "Реформаторски блок", т. е. не е взел участие в консултациите, нито е представено предложение, а едва след провеждането им, коалиция "Реформаторски блок" е посочила Д. М. в допълнително предложение от 30.03.2019 г., която ЦИК назначила за член на РИК. Императивната норма на чл. 60, ал. 11 от ИК сочи, че при непостигане на съгласие при областния управител, Централната избирателна комисия назначава районната избирателна комисия по направените предложения на партиите и коалициите. Тази разпоредба е част от норма, наименована "Провеждане на консултации", откъдето следва, че ЦИК назначава районната избирателна комисия по направените в консултациите предложения на партиите и коалициите. Този извод следва и от чл. 60, ал. 3, т. 1 от ИК (доп. - ДВ, бр. 39 от 2016 г., в сила от 26.05.2016 г.), че при консултациите партиите и коалициите по ал. 2 представят писмено предложение за състав на районната избирателна комисия, което съдържа имената на предложените лица, единен граждански номер, длъжност в комисията, образование, специалност и партията или коалицията, която ги предлага, както и декларации за съгласие на лицата да бъдат предложени и декларации от лицата по чл. 65, ал. 3 от ИК. Всички тези норми е следвало да бъдат съобразени от ЦИК, което очевидно не е направено. Впрочем в свое решение № 8-ЕП от 26 март 2019 г., изрично посочено в оспореното, взето относно: провеждане на консултации при областните управители за определяне съставите на районните избирателни комисии и назначаването им за произвеждане на изборите за членове на Европейския парламент от Република България на 26 май 2019 г., издадено на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 и т. 5 във връзка с чл. 59 – 61, чл. 65, чл. 66, чл. 356 и § 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби на Изборния кодекс и писмо от Народното събрание на Република България с изх. № ЦИК-02-24 от 25.03.2019 г., в т. 9 Централната избирателна комисия изрично е приела, че когато при консултациите за състава на РИК не е постигнато съгласие, ЦИК назначава РИК въз основа на направените предложения на партиите и коалициите, които са участвали в консултациите. Съдът намира, че с оглед изложените в оспореното решение и протокол протокол № 12 от заседание на ЦИК, проведено на 04.04.2019 г. мотиви, посочените по-горе обстоятелства обуславят извод за материална законосъобразност на процесния административен акт и съставляват отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. От друга страна обаче, в откритото съдебно заседание на ВАС представителят на ЦИК сочи, че действително коалиция "Реформаторски блок не е участвала в консултациите, но е направила предложение на следващия ден до ЦИК и "предвид неизтеклият срок по чл. 60, ал. 1 от ИК и правото й да има член в РИК- съгласно чл. 61, ал. 6 ИК, извън състава по ал. 4 от парламентарно представените партии и коалиции", ЦИК е счела, че следва да приеме това предложение. Развива и довод, че дори да се приеме, че при сформирането на РИК в настоящия случай е допуснато твърдяното от жалбоподателя нарушение на изискванията на чл. 61, ал. 8 ИК, съгласно който при четен брой състав на РИК, мястото се запълва от партията с най-голям неоползотворен остатък, "която в настоящия случай действително е на жалбоподателя", последният не е направил предложение за този член, тъй като партията е направила предложение само за пет членове и всички те са назначени от ЦИК, а няма направено предложение за допълнителен/шести/ член, който не може да бъде от резервните членове по чл. 60, ал 4 ИК. Тези две съществени съображения обаче, противно на твърдяното от представителя на ЦИК, не се съдържат нито в оспореното решение, нито в протокола от заседанието, на което са направени предложенията и обсъжданията, а за пръв път са релевирани пред ВАС, поради което и не могат да бъдат обсъждани в настоящото решение. Няма колебания в практиката на ВАС, че по принцип няма пречка мотивите към акта да бъдат изложени и отделно от самия акт, в друг документ към преписката, но в случая такива няма. Иначе казано, фактическите основания за приемане, разглеждане, респ. за уважаване на допълнителното предложение на коалиция "Реформаторски блок", а именно предложение с вх. № ЕП-05-4\2 от 30.03.2019 г., изпратено направо в ЦИК след провеждане на консултациите при областния управител, не се установяват от данните по преписката, в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Изискването за мотивиране на административния акт е именно посочване на фактическите основания и съпоставянето им с правните такива, от които административният орган черпи правомощието си да издаде решението. Ноторно е, че посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. С оглед изложеното по-горе, основателни са доводите на жалбоподателя, че в тази насока–досежно допълнителните /алтернативните/ съображения, административният акт не съдържа изложение нито на фактическите, нито на правните основания, поради наличието на които е издаден. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение на посоченото в него основание, е незаконосъобразно, което обстоятелство налага отмяната му и връщане делото като преписка на ЦИК с указания за ново произнасяне при спазване на законовите изисквания -за конституиране на РИК съобразно изискванията на ИК, както и за мотивиране на решението по допълнителните съображения за неговото постановяване. На основание на горното и на чл. 58, ал. 3 от ИК във връзка с чл. 172, ал. 2, предложение второ и чл. 173, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение