Определение № 265 от 01.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 810/2011 г.

Производството е образувано по касационна жалба В. И. А., приподписана от пълномощника – адв. В. Н. срещу въззивно решение от 3.12.2010 г. по гр.д. № 8633/2010 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 23.02.2010 г. по гр.д. № 16154/2007 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу П. Б. И. искове за прогласяване за нищожен на основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД, сключеният на 16.11.2005 г. договор за продажба на наследство, с която В. И. А. е продала на П. Б. И. наследството, останало от родителите й Б. А. и И. М. за сумата 2000 лв. и за унищожаване на основание чл.29, ал.2 ЗЗД, поради измама на същия договор. В писмения отговор на касационната жалба ответникът П. Б. И. чрез пълномощника си адв.Х. изразява становище, че касационната жалба е недопустима, тъй като цената на иска е под 5000 лв., а по същество, ще е неоснователна. Настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., намира, че жалбата е недопустима по следните съображения: Решението на въззивния съд е по искове за съществуване и за унищожаване на договор, с цена определена по реда на чл.69, ал.1, т.4 ГПК в размер на 2000 лв. То не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК. В случая е неприложим § 25 от ПЗР на З. /обн.ДВ бр.100/21.12.2010 г., в сила от същия ден/, тъй като касационната жалба е подадена на 9.03.2011 г. и не е налице заварено висящо производство пред касационната инстанция към момента на влизане на този закон в сила. С оглед изложеното жалбата следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, и да се прекрати производството по настоящото дело. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение