Определение по допустимост от 28.01.2016 г. на КС по к. д. № 11/2015 г.

Делото е образувано на 21 декември 2015 г. по искане на главния прокурор на Република България за обявяване на несъответствие на разпоредбите на чл. 95а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи ( обн.? ДВ, бр. 53 от 27. 06. 2014 г., поел. изм. и доп. ДВ, бр. 61 от 11. 08. 2015 г. ) с разпоредби на международните договори ? по които България е страна. Оспорената разпоредба на чл. 95а? ал. 1 и 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ касае правото на полицейските органи с разрешение от прокурор да настаняват лица, които водят скитнически живот или се занимават с просия в домове за временно настаняване на пълнолетни лица за срок до 30 денонощия. Производството е по чл.149, ал. 15 т. 4, пр. 2 от Конституцията и е във фазата по допустимостта на искането. В искането се твърди, че разпоредбите на чл. 95а, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР са в несъотвествие с разпоредби на международните договори, по които България е страна, а именно - чл. 9, т. 1 и т. 4 от Международния пакт за граждански и политически права ( обн., ДВ, бр. 43 от 28.05.1976 г.) и чл. 5, т. 1,6. „е" и т. 4 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (обн., ДВ, бр. 80 от 02.10.1992 г., поел. изм. ДВ, бр. 38 от 21.05.2010 г.) Вносител на искането е главният прокурор на Република България, който е оправомощен субект на инициатива за сезиране на Конституционния съд съгласно чл. 150, ал. 1 от Конституцията. Искането отговаря на изискванията на чл. 17, ал. 1 от Закона за конституционен съд ( ЗКС ) и чл. 18 от Правилника за организацията и дейността на Конституционния съд ( ПОДКС ), по отношение на неговата форма и реквизити. До настоящия момент Конституционният съд не се е произнасял по поставените в искането въпроси и не е постановявал определение за неговата недопустимост. Произнасянето по същество е в правомощията на Конституционния съд, съгласно чл. 149, ал. 1, т. 4 предл. 2 от Конституцията. При тези данни Конституционният съд намира искането за допустимо, поради което следва да бъде разгледано по същество. С оглед предмета на настоящото конституционно дело, на основание чл. 21, ал. 1, изр. 1 ПОДКС, като заинтересувани институции в производството следва да бъдат конституирани: Народното събрание, Министерският съвет, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика, Върховният касационен съд, Върховният административен съд, Висшият адвокатски съвет и Омбудсмана на Република България. Предлага на Български хелзинкски комитет, Български адвокати за правата на човека и Съюза на юристите в България да предоставят мнение по направеното искане. По изложените съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 4, пр. 2 от Конституцията и чл. 19, ал. 1 от Закона за Конституционен съд, Конституционният съд на Република България