Определение № 122 от 21.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3691/2019 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2 от ГПК и е образувано по повод на частни жалби с вх. № 4397/15.05.2019 година и с вх. № 8171/26.09.2019 година, подадени от Д. С. К., против определение № 218/10.05.2019 година, постановено по ч. гр. д. № 1539/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. С обжалваното определение съставът на ВКС е оставил без разглеждане подадената К. против разпореждане № 38/11.03.2019 година на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС, постановено по преписка с вх. № 2449/08.03.2019 година, частна жалба с вх. № 6206/28.03.2019 година, като е приел, че същото не подлежи на обжалване. В частната си жалба Д. С. К. оспорва този извод на първия състав на ВКС като излага съображения за това, че разпореждането трябва да се определи като преграждащо такова и поради това подлежи на обжалване. С оглед на това е направено искане обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на първия състав на ВКС за произнасяне по съществото на подадената срещу разпореждането частна жалба. С. И. А. е бил уведомен за обжалваното определение на 15.05.2019 година, а първата подадена от него частна жалба е с вх. № 4397/15.05.2019 година. С оглед на това е спазен предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Частната жалба е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Постановилият обжалваното определение състав на ВКС е констатирал, че с разпореждане № 38/11.03.2019 година на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС, постановено по преписка с вх. № 2449/08.03.2019 година подадената от К. частна касационна жалба с вх. № 26 430/26.02.2019 година против определение № 168/18.01.2019 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 8-ми състав, постановено по ч. гр. д. № 87/2019 година е била върната на въззивния съд, тъй като е била нередовна. С разпореждането били дадени указания за отстраняване на констатираните нередовности чрез прилагане на изложение с обосновка кой е материалноправният или процесуалноправният въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд по чл. 280, ал. 1 от ГПК, заедно с приложени като доказателства и съответните решения (определения), които обуславят допускане на касационно обжалване, в случай, че касаторът се позовава на противоречива съдебна практика и за приподписване на жалбата от адвокат, съгласно чл. 278, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 284, ал. 2 от ГПК. Въз основа на тези констатации е прието, че обжалваното разпореждане № 38/11.03.2019 година на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС, постановено по преписка с вх. № 2449/08.03.2019 година не попада в кръга на подлежащите на обжалване определения, посочени в чл. 274 от ГПК. Със същото били дадени указания за отстраняване на нередовности на частна касационна жалба, поради което актът не е преграждащ производството по делото, нито обжалването му е изрично предвидено в закона. Затова подадената против него частна жалба трябвало да бъде оставена без разглеждане, като недопустима. Обжалваното определение е правилно. По силата на с чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК на обжалване подлежат онези определения, за които това е предвидено в изрична законова разпоредба. В случая такава не е налице за обжалваното разпореждане № 38/11.03.2019 година на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС, постановено по преписка с вх. № 2449/08.03.2019 година, поради което възможността за обжалването му, а оттам и на допустимостта на подадената от Д. С. К. против него частна жалба вх. № 6206/28.03.2019 година не може да бъде обоснована с разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК. Възможността за обжалване на разпореждането не може да бъде обоснована и с разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК. По силата на посочената разпоредба на обжалване ще подлежат тези определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото. Определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството са очертани най-общо в т. 5 на ТР № 1/17.07.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2001 година на ОСГК на ВКС. Общото при тях е, че се с тях временно се прегражда хода на производството или същото се прекратява, без да се предостави търсената с иска защита на твърдените от ищеца права. Както е посочено в ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС обжалването на определенията, преграждащи разглеждането на делото, е средство за защита на правото на иск, което би се оказало неосъществимо, ако отказът на съда да предприеме действия за правна защита не би могъл да бъде преодолян. С оглед на това следва да бъде счетено, че преграждащите определения са тези, които препятстват разглеждането на спора по същество и са пречка съдът да се произнесе с решение по съществото на спора. Разпореждане № 38/11.03.2019 година на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС, постановено по преписка с вх. № 2449/08.03.2019 година не попада в тази категория. Същото не препятства разглеждането на спора и по нататъшното развитие на производството, като по силата на чл. 253 от ГПК може да бъде изменено или отменено от постановили я го съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. Преграждащ характер би имало разпореждането за връщане на подадената от К. частна касационна жалба с вх. № 26 430/26.02.2019 година против определение № 168/18.01.2019 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 8-ми състав, постановено по ч. гр. д. № 87/2019 година, поради на неизпълнение на дадените от съда указания за отстраняване на нередовностите й. Именно това разпореждане ще подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, като при това обжалване ще бъде проверявана и законосъобразността на дадените с разпореждане № 38/11.03.2019 година на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС, постановено по преписка с вх. № 2449/08.03.2019 година указания. С оглед на горното правилно първият състав на ВКС е приел, че разпореждане № 38/11.03.2019 година на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС, постановено по преписка с вх. № 2449/08.03.2019 година не подлежи на обжалване, поради което подадената от Д. С. К. против него частна жалба частна жалба вх. № 6206/28.03.2019 година е недопустима. Затова като е оставил гази жалба без разглеждане и е прекратил образуваното въз основа на нея производство въззивният съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение