Определение № 60098 от 21.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2232/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Г. М. К., Щ. М. Г., Б. М. К., чрез процесуалния представител адвокат Г. Ю., срещу определение № 127/02.02.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 1284/2020 г. на Окръжен съд - Благоевград. Поддържат се оплаквания, че определението е неправилно и незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено. В изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната касационна жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, като се поддържат тези по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди се противоречие с практиката на ВКС по въпроса отговаря ли на изискванията на чл. 127 ГПК исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство. Касаторът твърди, че обжалваното определение противоречи на т. 5 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ВКС, ОСГТК; т. 1 от ТР № 1/30.03.2012 г. на ВКС, ОСГК; ТР № 1/17.07.2001 г. на ВКС, ОСГК и т. 7 от ТР № 2/02.07.2004 г. на ВКС, ОСГК. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г. о. констатира следното: С въззивното определение е оставена без уважение частната жалба на Г. М. К., Щ. М. Г. и Б. М. К. срещу определение № 6453/04.08.2020 г. по гр. д. № 3326/2019 г. на Районен съд - Благоевград, с което е оставено без разглеждане искането на ищците за продължаване на срока за отстраняване на нередовности на исковата молба и е прекратено производството по делото. Въззивният съд е приел, че ищците не са изпълнили в срок дадените им указания за заплащане в цялост на дължимата държавна такса, представяне на данъчна оценка на поземлен имот с идентификатор ***, конкретизиране основанието на иска и представяне на необходимия брой преписи от исковата молба за връчване на ответниците по делото, въпреки многократното продължаване на срока за отстраняване на тези нередовности на исковата молба. Направеното от ищците искане по чл. 63 ГПК е недопустимо поради липса на правен интерес, доколкото на вписване подлежи единствено редовна искова молба. Частната касационна жалба е допустима, тъй като същата е подадена от легитимирана страна и е насочена против съдебен акт, с който се потвърждава определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Върховният касационен съд, състав на II г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжавлане на определението, поради липса на сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение /определение/ да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение /определение/, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос като общо основание за допускане до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните частни жалби. В случая формулираният от жалбоподателите въпрос не може да обуслови допускане касационно обжалване на определението в сочената хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Той е по същество, поради което и не би могъл да служи като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Отговорът на въпроса изисква изследване на фактическите обстоятелства по делото, преценката на които е недопустимо да се извършва в настоящата фаза по селектиране на касационни жалби. С оглед изложеното, предвид липсата на общия селективен критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК, касационно обжалване не трябва да се допуска. За пълнота следва да се посочи, че изводът на въззивната инстанция, че предявената искова молба подлежи на връщане на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, тъй като ищците не са отстранили в срок нередовностите и, въпреки дадените им конкретни, разбираеми и ясни указания, е в съответствие с трайно установената съдебна практика по прилагане разпоредбите на чл. 127, чл. 128 и чл. 129, ал. 3 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.