Определение № 5559 от 08.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2956/2024 г.

Подадено е искане по чл.. 248 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК от "Инпе транспорт" ООД за изменение на определение № 3549 от 22.03.2024 г. по адм.д. № 2956/2024 г. по описа на Върховния административен съд, в частта за разноските. Счита, че неправилно е прието, че не следва да се присъждат разноски в настоящото производство. Излага доводи, че процесуалното правило на чл. 248 ГПК се прилага по отношение на всички категории съдебни актове, с които се приключва съдебноадминистративното производство, както и правилото на чл. 143 АПК. Предмет на настоящото производство е дали административния съд законосъобразно е спрял образуваното пред него дело. При въобновяване на производството по нахд съдът ще дължи произнасяне по съществото на спора и респективно в неговия предмет не се включва преценката за дължимост на разноски пред Върховния административен съд, чиито предмет е законосъобразност на спиране на хода на делото. Респективно Върховният административен съд следва да се произнесе по разноските, направени пред него, тъй като те са направени на самостоятелно основание и не се отнасят до спора по същество. Следователно не може да бъде приложена и разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, тъй като делото не се връща за ново разглеждане, а напротив - потвърждава се постановен акт. Съдът, който ще разглежда спора по същество, ще се произнася относно законосъобразност на постановено от РС решение по повод издаден електронен фиш ии е недопустимо от този изход на спора да зависят и разноските, които са извършени в производството, разгледано от ВАС. Ако главното производство не завърши благоприятно за жалбоподателя, това ще означава ли, че разноски в настоящото производство не следва да му бъдат присъдени, въпреки, че постановения акт е в негова полза. Ответната страна е представила писмено становище. Сочи, че е налице практика на Върховния административен съд в която е прието, че разноски в аналогична на настоящата хипотеза следва да се присъдят евентуално от административния съд при постановяване на решението по делото от административния съд. Нормата на чл. 81 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, съгласно която всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, но разпоредбата на чл. 81 ГПК следва да се тълкува систематично, във връзка с предходния текст на чл. 80 ГПК, обуславящ правомощието на съответната инстанция да се произнесе по едно надлежно заявено искане за присъждане на разноски „до приключването на последното заседание“ пред нея. В настоящия случай постановеният съдебен акт е определение, с което е спряно производството по делото. С този акт не се решава спорът по същество. По разноските следва да се произнесе съдът в основното производство, с чийто съдебен акт приключва делото. За да се реализира отговорността за разноски следва самият акт да слага край на делото и с него да се финализира съдебният спор. Разпоредбата не намира приложение, когато съответното производство приключва с акт, след който спорът продължава да бъде висящ (както в настоящия случай). При него разноските на страната, включително и за адвокатско възнаграждение ще бъдат възложени при приключване на съдебния процес с оглед изхода на материалноправния спор. Следователно, недопустимо е присъждането на разноски преди разрешаването на делото по същество от съответната инстанция, т.к. такива се дължат с акта, разрешаващ материалноправния спор, съгласно чл. 81 вр. с чл. 78 ГПК. В случая по отговорността за разноски в настоящото производство следва да се произнесе административния съд, при разрешаването на спора по същество. Евентуално прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение, като се позовава на решение по дело С- 438/22 на СЕС. Искането е процесуално допустима, подадено в срока по чл.248, ал.1 ГПК. Разгледано по същество е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК, вр. с чл. 144 АПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Цитираната разпоредба се отнася до съдебни актове - решения или определения, с които спорът се разрешава по същество. Постановеното по делото определение не разрешава спора по същество, поради което по искането за разноски за водене на делото във Върховния административен съд следва да се произнесе административния съд при произнасянето по същество на спора. След възобновяване на производството и разглеждането на делото, и с оглед на изхода от него, административния съд следва да се произнесе и по искането за присъждане на разноски за настоящото производство. В посоченото определение се съдържат мотиви, че относно претенцията на ответника за присъждане на разноски следва да се произнесе административният съд с постановяване на крайния съдебен акт. Посочено, че въпреки, че по няколко дела са били присъдени разноски, понастоящем в практиката на Върховния административен съд, Седмо отделение, се приема, че тези разноски следва да се присъдят от административния съд при постановяване на решението по делото от административния съд. Видно от регламентираните в чл. 143 АПК основания за отговорност за разноски същите се присъждат с оглед изхода на главния спор. Въпреки това ответникът е инициирал производство по чл. 248 ГПК. Няма основание за промяна на определението, в частта за разноските. В чл. 143 от АПК отговорността за разноски е регламентирана с оглед изхода на главния спор. По аргумент от чл. 226, ал. 3 АПК първоинстанционният съд се произнася по разноските по водене на делото във ВАС. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение