Определение № 5894 от 14.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2895/2024 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на И. Иванов, чрез адв. Л. Вълчева от САК, срещу Определение № 174/26.01.2024 г. по адм. дело № 42/2024 г. на Административен съд – Враца, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Решение по т.1 от Протокол № 12/17.11.2023г. от заседание на Управителния съвет на „Български ВиК холдинг“ ЕАД гр. София, в частта, с която като управител на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. София е избрана Р. Итова, и производството по делото е прекратено. В частната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебния акт, като се иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба - „Български ВиК холдинг“ ЕАД, гр.София, представлявано от изпълнителните членове на Управителния съвет И. Георгиева и Л. Лозев, оспорва основателността на частната жалба. Счита, че първоинстанционното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира от фактическа и правна страна следното: Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е Решение по т. 1 от Протокол № 12/17.11.2023 г. от заседание на Управителния съвет на „Български ВиК холдинг“ ЕАД гр.София, с което на мястото на освободения И. Иванов като управител на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.София е избрана Р. Итова. С обжалваното определение, АС – Враца е приел жалбата на Иванов за недопустима поради липсата на годен за оспорване административен акт, доколкото оспореното решение не отговаря на изискванията на чл.21 от АПК. Изложил е съображения, че при вземане на решението Управителният съвет, като орган на управление на дружеството „Български ВиК холдинг“ ЕАД, не е действал като орган на власт, упражняващ властнически правомощия, а като частноправен субект, управляващ имуществото си чрез упражняване правата на собственик на капитала в търговското дружество. Позовал се е на разпоредбата на чл. 147, във връзка с чл. 137, ал. 1, т. 5 от Търговския закон /ТЗ/ и във връзка с чл. 52 от Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия /ППЗПП/. В тази връзка е обосновал извод, че Решение по т. 1 от Протокол № 12/17.11.2023 г. от заседание на Управителния съвет на „Български ВиК холдинг“ ЕАД гр.София, в частта, с която на мястото на освободения И. Иванов като управител на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. София е избрана Р. Итова, не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на контрол от административния съд, а волеизявление на собственика на капитала на еднолично търговско дружество с държавно имущество като равнопоставена страна по гражданско /мандатно/ правоотношение /договор/, отношенията по което се уреждат по правилата на гражданското и търговското право. Съдът е изложил и допълнителни мотиви, че Иванов няма правен интерес да обжалва решението в тази му част, тъй като не е страна в правоотношението между Управителния съвет на „Български ВиК холдинг“ ЕАД гр.София и Р. Итова. При тези данни по делото е безспорно, че „Български ВиК холдинг“ е еднолично акционерно дружество с едноличен собственик на капитала - българската държава, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, и като такова е едноличен собственик на капитала на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. София, като същото е публично предприятие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗПП. Няма спор и досежно обстоятелството, че между „Български ВиК холдинг“ ЕАД и И. Иванов, след проведен конкурс по реда на чл. 21, ал.1 от Закона за публичните предприятия, е сключен Договор № ЧР-02-081/21.02.2023 г. за възлагане на управление на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр.София. Безспорен е и фактът, че с Решение по т. 1 от Протокол № 12/17.11.2023 г. от заседание на Управителния съвет на „Български ВиК холдинг“ ЕАД гр.София И. Иванов е освободен като управител на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. София и на негово място е избрана Р. Итова. Спорен от правна страна е въпросът в какво качество - като административен орган и орган на власт или като гражданскоправен субект като собственик на капитала на търговското дружество, е действал Управителният съвет като орган на управление на „Български ВиК холдинг“ ЕАД при назначаване и освобождаване на членове на органи на управление и контрол на публични предприятия по реда на Закона за публичните предприятия и на Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия. Предмет на спора е и видът и характерът на акта, с който на мястото на освободения частен жалбоподател И. Иванов като управител - орган за управление и контрол на публично предприятие е избрана Р. Итова, доколкото това определя допустимостта на реализиране на съдебен контрол по реда на Административнопроцесуалния кодекс. При решаване на тези спорни въпроси следва да се съобрази обстоятелството, което е служебно известно на настоящия съдебен състав, че във Върховния административен съд е образувано и е висящо Тълкувателно дело № 6/2023 год. Последното е образувано по искане на министъра на външните работи за приемане на тълкувателно решение по следните въпроси „1. При провеждане на конкурсна процедура за избор и назначаване на членове на органи за управление и контрол на публични предприятия по реда на Закона за публичните предприятия и на Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия, действа ли министърът в качеството му на орган, упражняващ правата на държавата в публичното предприятие, като административен орган и като орган на власт или като гражданскоправен субект в качеството му на собственик на капитала на търговското дружество? 2. Актовете на министър при провеждане на конкурсна процедура за избор и назначаване на членове на органи за управление и контрол на публични предприятия представляват ли административни актове, които подлежат на съдебен контрол по реда на Административнопроцесуалния кодекс?“. В случая са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във връзка с чл. 144 АПК за спиране на съдебното производство, тъй като между двете производства съществува връзка на преюдициалност. На посоченото основание, съдебното производство по настоящото дело следва да бъде спряно до приключване на производството по Тълкувателно дело №6/2023 г. на Общото събрание на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. Водим от горното и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,