Определение № 7660 от 20.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5587/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. М. Р. от гр.София, чрез процесуален представител срещу Определение № 3017/21.03.2024 г. по адм.д. 8871/2023г. на Административен съд София-град с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу писмо с изх.№ РЛЦ23-ГР94-330/04.02.2023 г. от секретаря на район „Оборище“- Столично община, с което се отговаря на молба с вх. № РОБ23-ГР94-330/03.08.2023 г. на Р. за поправка на грешка в удостоверение за наследници и да се издаде ново, в което да не фигурира като наследник Д. В. Д.. Частната жалбоподателка счита, че обжалваното определение е неправилно по съображения, които се квалифицират като такива за съществено процесуално нарушение и нарушение на материалния закон. Жалбоподателите излагат подробни съображения, че писмото представлява отказ за извършване на административна услуга и като такъв представлява индивидуален административен акт, който се обжалва по реда на АПК. Моли обжалваното определение да се отмени. Претендира разноски. Ответникът - Секретарят на район „Оборище“ – Столична община не представя становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение АССГ е установил, че административното производство е образувано въз основа на молба от М. М. Р. до кмета на район „Оборище“ – Столична община, с която иска да се поправи издадено удостоверение за наследници с изх. № РОБ23-ГР94-330 от 04.04.2023 г. на починалия И. К. Д. /племенник на Р./, като се заличи като наследник лицето Д. В. Д. /чичо по бащина линия/, записан в т.1.2 от удостоверението. Административният орган с обжалваното писмо изх.№ РЛЦ32-ГР94-330/04.02.2023 г. от секретаря на район „Оборище“- Столично община е отговорил, че длъжностното лице е направило пълна проверка и при определяне на кръга от наследници са спазени всички изисквания на Закона за наследството. В обжалваното определение съдът е обосновал извод, че оспореното писмо не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, тъй като с него не се отказва издаването на документ от значение за признаване или упражняване на права и задължения. Обърнал е внимание, че издаването на удостоверение за наследници представлява административна услуга по смисъла на §1, т. 2 от ДР на Закона за администрацията, но в случая няма отказ за извършване на административна услуга, а се цели да се обори съдържанието на официален свидетелстващ документ, което се осъществява по реда на ГПК, а не по реда на АПК. Поради което е оставил без разглеждане жалбата на М. М. Р. и е прекратил производството по делото. И. К. Д. е племенник на жалбоподателката по майчина линия, починал на 05.03.2023 г. Лицето е резведено и не е оставил низходящи и възходящи наследници, няма братя и сестри. Неговите родители също са починали. В издаденото удостоверение с изх. № РОБ23-ГР94-330 от 04.04.2023 г. като наследници на И. Д. фигурират две лица – Д. В. Д. и жалбоподателката М. Р., които се явяват чичо по бащина линия и леля по майчина линия на починалото лице. За Д. В. Д. не са посочени данни – няма ЕГН/дата на раждане, няма информация дали лицето е починало. С оглед на горното е събрана допълнителна информация за лицето, като се установява, че не са открити данни в регистъра на населението. За лицето Д. Д. се черпи информация от личния регистрационен картон на бащата на починалото лице /К. В. Д./, в който в графа еднокръвни и едноутробни братя и сестри са вписани брат Д. и сестра Н.. Определението е правилно. Издаването на удостоверението за наследници, съответно отказът да бъде издадено такова, представляват административна услуга по см. на §8 от ПЗР на АПК. Издаденото при извършването на административната услуга удостоверение за наследници е официален писмен документ, издаден от длъжностно лице, в кръга на службата му по установените форма и ред, който се ползва с доказателствена сила за отразените в него данни до доказване на тяхната неистинност. Волеизявлението на издателя относно фактите и обстоятелствата с правно значение, които са обективирани в удостоверителния документ, съставляват неговото съдържание, което може да се оспори само по административен ред по смисъла на чл. 81, ал.2 от АПК, като актът на по-горестоящия орган при оспорване е контролно-отменителен, а не административен акт по чл. 21, ал. 1, ал. 2 или ал. 3 от АПК., а истинността на официален документ, подлежи на установяване чрез предявяване на иск по чл. 124, ал. 4, изр. първо от ГПК. В производството по чл. 125 и сл. ГПК със сила на пресъдено нещо подлежи на установяване както автентичността, така и верността на документа - съставянето му от длъжностно лице в кръга на дадените му правомощия, по установените от специалния закон форма и ред, при което ще бъде потвърдена или отречена придадената му от закона материална доказателствена сила. Безспорно отказът за извършване на административна услуга подлежи на оспорване по реда на АПК, но както правилно отбелязва административният съд, в настоящия случай жалбоподателката желае поправка на вече издадено удостоверение за наследници, което по същество е оспорване на съдържанието му. Оспорване на съдържанието на удостоверителен писмен документ по реда на Дял трети, Глава десета от АПК не е допустимо. Обосновано съдът е заключил, че обжалваното писмо изх.№ РЛЦ32-ГР94-330/04.02.2023 г. от секретаря на район „Оборище“- Столично община не съставлява отказ да се разгледа по същество молбата на Р., а напротив – същата е разгледана по същество, като от съдържанието на преписката е видно, че направени справки и проверки в регистъра на населението и регистрите за гражданско състояние и административният орган се е мотивирал защо е издадено удостоверение с изх. № РОБ23-ГР94-330 от 04.04.2023 г. с такова съдържание. Писмото не съставлява индивидуален административен акт, поради което правилно съдът е оставил жалбата срещу него без разглеждане като недопустима на основание чл.159, ал.1 от АПК. По горните съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение на АССГ като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение „