Определение № 450 от 08.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 400/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 от ГПК. Образувано е по частни жалби, подадени от Т. И. П. и ответниците [фирма], [фирма] против определение № 178/21.04.2010г. по гр.д.№ 397/2009г. в частта, с която е прекратено производството по предявения иск по чл. 32, ал.2 от ЗС по отношение на 35 ответника. Първата жалбоподателка навежда оплакване за нарушение на процесуалните правила, тъй като е предявила иск против всички ответници за разпределение ползването на съсобствена сграда и всички съсобственици са необходими другари. Счита, че неправилно въззивния съд е приел, че по отношение на тези ответници решението на РС, оставено в сила от възивната инстанция при първото разглеждане на делото не е отменено от ВКС. Жалбоподателят [фирма] счита, че ако съдът намери, че не е съсобственик, следва да отхвърли иска по отношение на него. Жалбоподателя [фирма], по отношение на което е разпределено ползването и производството не е прекратено обжалва определението с довод, че решението на възивната инстанция е отменено изцяло. О. управител на област Б., [фирма] оспорват частните жалби и молят да се оставят без уважение Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбите са постъпили в срок, изхождат от процесуално легитимирани страни, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК. Действително производството не е било прекратено по отношение на жалбоподателят [фирма], но тъй като страните в производството по чл. 32, ал.2 от ЗС са необходими другари, съдът приема, че всеки от тях може да обжалва определение за прекратяване по отношение на друг участник в производството. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.. За да прекрати производството по отношение на изброените тридесет и пет ответника, съдът е съобразил следното: С решението на РС по гр.д.№ 3279/20004г. е отхвърлен иска на Т. И. П. за разпределение ползването на четириетажна административна сграда, находяща се в[населено място] ,л. “Г. И.” № 7 по отношение на всички ответници. Това решение частично е отменено от въззивната инстанция с решението по гр.д.№ 1197/2006г. само по отношение на част от ответниците по отношение на които е разпределено ползването със същото решение. В останалата част решението на РС е оставено в сила, поради това, че не се установява останалите ответници да притежават право на собственост върху отделен обект в сградата, или за идеална част от нея. Въззивният съд е приел, че при обжалване на това решение, ВКС с решението по гр.д.№ 2657//2008г. е отменил решението на окръжния съд само в отменителната му част и в частта, с която е разпределено ползването, а в останалата част, с която е оставено в сила решението на РС, с което е отхвърлен иска по отношение на останалите ответници, решението е влязло в сила. Определението е правилно. Неоснователен е доводът, че въззивният съд не е могъл служебно да прекратява производството по отношение на общо тридесет и пет ответника по искане само на двама от тях. В производството по чл. 32, ал.2 от ЗС, съдът служебно следи за правилното конституиране на страните, като има предвид, че само съсобствениците са необходими другари. Решението на РС е оставено в сила при първото възивно разглеждане на делото в частта, с която иска е отхвърлен по отношение на тридесет и пет ответника поради това, че те не са съсобственици или индивидуални собственици на обекти от четириетажната административна сграда, предмет на разпределение. Жалбоподателката не оспорва този мотив. Решението на въззивния съд действително е обжалвано изцяло от ищцата, но то е отменено само в частта, с която е отменено решението на РС и е допуснато разпределение на ползването. Касационната инстанция е приела, че това са необходимите другари. Дори да се приеме, че съдът не се е произнесъл с изричен диспозитив относно тази част от решението, която е потвърдила решението на РС, то не е поискано допълване на това решение. Затова като е приел, че по отношение на ответниците по отношение на които е прекратил производството, решението, с което е отхвърлен иска по отношение на тях е влязло в сила, възивният съд е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение