Определение № 10838 от 09.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10202/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частната жалба на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез пълномощника областен управител на Област Кюстендил срещу Определение № 395/25.08.2023 г. на Административен съд Кюстендил, постановено по адм. д. № 214/2023 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на областен управител на Област Кюстендил като пълномощник на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството срещу Решение № ПИ-210/08.06.2023 г. на директора на ТД на НАП София и е прекратено производството по делото. Наведени са оплаквания за неправилност на съдебния акт с аргумент, че Държавата няма качеството на трето лице по смисъла на чл. 210, ал. 1, т. 3 ДОПК, а е налице идентичност на собственика на имотите, върху които е насочено принудителното изпълнение, и взискателя в качеството му на държавен орган. Поддържа се, че след като имотите са станали държавна собственост, а кредитор е ТД на НАП София за публичен дълг, е настъпило сливане на качеството взискател/кредитор и длъжник и собственик на имотите, в едно и също юридическо лице – Държавата, поради което прекратяването на производството по делото на посоченото от първостепенния съд основание е неправилно. Претендира се отмяната на обжалваното определение и връщане на делото в Административен съд Кюстендил за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на жалбата. Ответникът по частната жалба, директорът на ТД на НАП София, чрез представител по пълномощие, отрича основателността й в писмен отговор. Позовава се на т. 10 от Тълкувателно решение № 1 от 3.12.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2017 г., ОСТК, според което недвижимите имоти и движимите вещи, останали непродадени в производството по несъстоятелност след прекратяване на производството и заличаване на длъжника от търговския регистър, остават собственост на физическото лице, когато длъжникът е едноличен търговец, съответно стават собственост на държавата или на общините, по аналогия на чл. 11 ЗН, когато длъжникът е търговец-юридическо лице, освен ако в закон не е предвидено друго. Частната жалба като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна срещу подлежащо на обжалване определение на административния съд съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК е допустима, а разгледана по същество, е основателна, поради следните съображения: С оспореното пред Административен съд Кюстендил Решение № ПИ-210/08.06.2023 г. директорът на ТД на НАП София е оставил без уважение жалбата на областния управител на Област Кюстендил срещу съобщение изх. №С230010-111-0001222/03.05.2023 г. за продажба чрез търг с тайно наддаване на 5 бр. недвижими имоти по изпълнително дело № 10140000946/2014 г. на старши публичен изпълнител в дирекция "Събиране" при ТД на НАП София по съображения, че подателят й е трето лице със самостоятелни права върху недвижимите имоти по принудителното изпълнение. Изпълнителното дело е образувано срещу "Фундаментал" ЕООД. С Постановление изх. № 0946/2014/000165 от 21.10.2015 г. на основание чл. 200 и чл. 205, ал. 1 вр. чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК е наложена обезпечителна мярка върху 16 бр. недвижими имоти, сред които и тези, предмет на оспореното съобщение, и е извършен опис на имотите с протокол от 20.04.2017 г. В периода 29.08.2018 г. – 27.01.2021 г. са проведени неефективни търгове. С Решение № 261466/17.12.2020 г. по ф. д. № 51/2020 г. по описа на КОС на основание чл. 632 от ТЗ е открито производство по несъстоятелност на дружеството-длъжник, а с решение от 28.09.2022 г. на КОС, в сила от 07.10.2022 г., на основание чл. 632, ал. 5 във вр. с ал. 4 от ТЗ е прекратено производството по несъстоятелност, постановено е заличаване на дружеството от търговския регистър, като наличното имущество не е осребрено. С писмо изх. №С230010-178-0002667/26.01.2023 г. на публичния изпълнител областният управител е уведомен, че върху процесните имоти са наложени обезпечителни мерки по реда на ДОПК за задълженията на "Фундаментал" ЕООД, в момент, предхождащ обявяването на дружеството в несъстоятелност, което е предпоставка за продължаване на действията по принудително изпълнение – чл. 193, ал. 1 ДОПК. С жалбата срещу съобщението от 03.05.2023 г. за продажба на имотите чрез търг с тайно наддаване областният управител претендира собственически права на Държавата върху имотите по търга на основание т. 10 от ТР № 1/03.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2017 г., ОСТК, като счита, че е настъпило сливане на качеството на кредитор и длъжност в едно и също юридическо лице – Държавата, алтернативно претендира прекратяване на изпълнителното производство по чл. 168, т. 7 от ДОПК. При тази фактическа установеност първостепенният съд е приел, че поддържаните от областния управител като пълномощник на министъра на регионалното развитие и благоустройството, представител на Държавата, собственически права, се основават на действието на решението на КОС от 28.09.2022 г. по т. д. № 51/2020 г. по описа на КОС и на задължителните указания в т. 10 от ТР № 1/03.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2017 г., ОСТК. Позовал се е на мотивите на тълкувателното решение, че след заличаване от търговския регистър търговецът–юридическо лице загубва своята правосубектност, т. е. настъпва неговата юридическа смърт, а имуществените последици от заличаването му в най-голяма степен се доближават до последиците на смъртта на физическото лице, поради което по аналогия се прилага чл. 11 от ЗН. Съотнесено към разглеждания случай, тълкуването, дадено от ВКС налага извод, че държавата няма качеството на длъжник по чл. 210, ал. 1, т. 2 от ДОПК, тъй като е придобила имотите не в резултат на наследяване или правоприемство по смисъла на Закона за наследството, а по силата на задължителното тълкуване на ВКС в посоченото Тълкувателно решение поради липса на изрична правна уредба за конкретния случай. Държавата не е и трето лице, отговарящо за плащане на публичните задължения на прекратения търговец, тъй като не са спазени изискванията по чл. 19 и чл. 20 от ДОПК. Държавата няма качество и на взискател, доколкото жалбата срещу съобщението за търга е подала като собственик на обезпечени недвижими имоти, а не като субект с публични вземания спрямо длъжника. Изложеното обуславя извод, че Държавата оспорва принудителните действия на публичния изпълнител в хипотезата по чл. 210, ал. 1, т. 3 от ДОПК – като трето лице със самостоятелни права върху имотите, върху които е насочено принудителното изпълнение. В това качеството Държавата няма право на жалба пред съда срещу решението на директора на ТД на НАП София, съгласно императивното правило на чл. 268, ал. 1 от ДОПК. Определението е неправилно. При действието на чл. 266, ал. 1 от ДОПК легитимирани да обжалват по административен ред действията на публичния изпълнител са длъжникът и третото задължено лице. Съдебното обжалване на решенията, постановени при административното обжалване в изброените хипотези на разпоредбата на чл. 268, ал. 1 вр. с чл. 267, ал. 1 от ДОПК е в активна легитимация само на длъжника и взискателя по изпълнителното дело. Държавата, като специфична форма на политическа организация на обществото и управление на социалните процеси, съществува и функционира чрез системата от държавни органи. Държавата и нейните органи не са различни правни субекти в отношения на разделност, а са органически обединени и интегрирани в едно цяло. Конкретният държавен орган не може да бъде отделен от това цяло, тъй като неговите правомощия произтичат от държавата и той ги упражнява от нейно име. Държавният орган не може да съществува извън системата на държавните органи, нито пък може да упражнява правомощията си отделно от държавата. С оглед на това действията на държавния орган се явяват действия на самата държава. Държавният орган е структура, която се формира по установен в закона ред и на която са предоставени властнически правомощия във връзка със задачите, които решава. Така според чл. 6, ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите териториалните дирекции установяват публичните вземания за данъци, за задължителни осигурителни вноски и други публични вземания, възложени им със закон, както и обезпечават и събират публичните вземания. В съответствие с цитираната разпоредба взискател по изпълнителното производство е ТД на НАП София, но титуляр на публичните вземания, за чието събиране е образувано същото, е Държавата. Основателен е доводът в касационната жалба, че с преминаването на правото на собственост върху недвижимите имоти, върху които е насочено изпълнението у Държавата, настъпва сливане на качествата взискател и длъжник по изпълнението в Държавата без оглед на способа, по който правото на собственост върху недвижимостите е придобито от Държавата. В подкрепа на този извод са мотивите по т. 3 от Решение № 15 от 21 декември 2010 г. по конст. дело № 9/2010 г. Конституционният съд приема следното „Поначало принудителното изпълнение е формализираният способ, чрез който се осъществяват притезания за постигане на резултат и гаранции посредством държавната принуда. Така че принудителното изпълнение означава държавна принудителна власт срещу длъжника, към когото е изпълнението. Принудителното изпълнение на вземания от гражданскоправен характер, като заместващо доброволното им плащане, се осъществява от публичната власт чрез органите, определени от държавата, а именно частни или държавни съдебни изпълнители. Тогава, ако техните действия се насочат към държавните учреждения, би възникнало противоречие. В тази връзка основателно се поставя въпросът дали държавните учреждения въобще могат да са адресат на действия по държавна принуда за изпълнение на гражданскоправни вземания, т. е. държавата, която има монопол над държавната принуда, да принуждава себе си“. По тези съображения настоящият касационен състав приема, че Държавата е легитимирана по чл. 268, ал. 1 вр. с чл. 267, ал. 1 от ДОПК да обжалва Решение № ПИ-210/08.06.2023 г. на директора на ТД на НАП София. Обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на първостепенния съд за продължаване на производствените действия по разглеждане на жалбата. Водим от горното и на основание чл. 236 вр. с чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, Първо отделение