Определение № 5057 от 21.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4077/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Д. Д. срещу Определение № 14509/06.07.2026 г. по в. ч. гр. д. № 8990/2024 г. на Софийски градски съд, постановено в производство по чл. 83, ал. 2 ГПК. С него е оставена без уважение частна жалба с вх. № 25012745/20.05.2024 г. на М. Д. Д. срещу Определение № 20118544/18.03.2024 г., постановено по гр. д. № 47512/2018 г. по описа на Софийски районен съд, с което е отхвърлено искането му за освобождаване от държавна такса, дължима за разглеждане на предявени осъдителни искове срещу „ДЗИ Общо застраховане“. Жалбоподателят поддържа, че атакуваното определение е неправилно, иска неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводственте действия. В изложението към частната касационна жалба липсва формулиран правен въпрос. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна и е допустима. За да потвърди акта на първоинстанционния съд, въззивният съд е констатирал, че на 27.03.2017 г. М. Д. Д. депозирал пред Софийски градски съд искова молба с вх. № 40075, с която предявил срещу „ДЗИ Общо застраховане“ обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на: 1 150 000 лева – обезщетение за имуществени вреди; 5 000 лева - обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за лекарства и лечение; обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 45 000 лева и по 750 лева месечно - обезщетение за имуществени вреди, считано от датата на завеждане на исковата молба, до настъпване на законна причина, водеща до изменение или прекратяване на дълга. Въз основа на тази искова молба било образувано гр. д. № 3762/2017 г. по описа на Софийски градски съд. С молба от 08.06.2018 г. ищецът намалил размера на исковите си претенции до от по 23 850 лева, частични от първоначално предявените, поради което с определение от 27.06.2018 г. производството по гр. д. № 3762/2017 г. по описа на Софийски градски съд било прекратено и делото - изпратено по подсъдност на СРС, където продължило под № 47512/2018 година. С разпореждане № 20164441/28.07.2021 г. по реда на чл.129, ал. 2 ГПК на ищеца били дадени указания за отстраняване на нередовности в исковата молба, сред които и представяне на доказателства за внесена по сметка на СРС държавна такса в размер на общо 2 108 лева. С молба от 20.09.2021 г. ищецът поискал освобождаване от държавна такса, представяйки декларация от 16.09.2021 г. за материално и гражданско състояние. В последната било посочено, че той получава месечен доход в размер на 255,50 лева от пенсия, разведен е, отречено е да притежава моторни превозни средства, дялове и акции в търговски дружества и парични влогове, дивиденти, наеми, рента и аренда. Декларирана била собственост върху етаж от къща, завършена на етап груб строеж, разположена в [населено място], по отношение на който имот била наложена възбрана. Вписано било още, че източникът на доход били заеми и пари от роднини. Декларирано било и влошено здравословно състояние, както и губеща търговска дейност във връзка с регистацията на ищеца като едноличен търговец. С Определение № 20118544/18.03.2024 г. по гр. д. № 47512/2018 г. по описа на СРС искането за освобождаване от заплащане на следваща се в производството държавна такса било оставено без уважение. В производството по частната жалба срещу това определение въззивният съд изследвал наличието на предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК по отношение на М. Д., като от служебно изготвената на 06.07.2026 г. справка констатирал, че ищецът пропуснал да декларира доходи от трудова дейност като юрисконсулт по сключен на 23.02.2015 г. с „Каракум“ ЕООД трудов договор, чийто възмезден характер съобразил. След извършена служебна справка в Търговския регистър СГС установил, че ищецът не декларирал и участието си като управител на: „Бултрейдконсулт“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК]; „Академия на науките и изследванията на Княжество Династия Добрев Халачев“ ООД, ЕИК:[ЕИК]; „Княжество Династия Добрев Халачев“ ООД, ЕИК:[ЕИК]; „Хелттрасконсулт“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК]; „Лайт енерджи груп“ ООД, ЕИК:[ЕИК], „Хелтпродукт“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК], като отбелязал, че по аргумент от разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ дейността на управителя на търговско дружество е възмездна. Ищецът пропуснал да посочи още, че е член на съвета на директорите на „Д и М Добрев Капитал“ АД, ЕИК:[ЕИК], което акционерно дружество било с внесен капитал от 1 000 000 лева. По делото липсвали доказателства в подкрепа на твърденията му за влошено здравословно състояние, отразяващо се неблагоприятно на работоспособността му и изискващо периодични разходи за лечение. Представеното с молбата от 20.09.2021 г. експертно решение № 0444 от 058 заседание на НЕЛК, проведено на 14.04.2016 г., било с изтекъл към датата на декларирането срок на определения процент трайно намалена трудоспособност. Неустановено било ищецът да има алиментни задължения, а и пропуснал да посочи притежава ли и в какъв размер средства по разплащателни сметки. Въззивният съд допълнил, че ищецът се титулувал с редица социални и научни степени, индиция за наличие и на доходи във връзка с тези титли и дейност, въз основа на която се е сдобил с тях (напр. от продажба на изданията „Стихове, картини, размисли, цитати от теории на лорд проф. М. Д.“, „Как се узаконява чрез съд кражба на частен имот в полза на Столична Община“, „Рестарт на България: Без мафиотизма в съд, прокуратура, държава“). Софийски градски съд пояснил, че за уважаване на молбата за освобождаване от държавна такса не било достатъчно заплащането й да затруднява ищеца, а необходимо било установяване по несъмнен начин, че отсъства всякаква възможност той да я плати, което в случая не било сторено. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Върховният касационен съд може само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес няма правомощията да извежда и формулира въпроса въз основа на твърденията в касационната жалба (в случая частната касационна жалба) и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Жалбоподателят, без да сочи кой е разрешеният от въззивния съд правен въпрос, обусловил изхода на спора, поддържа, че обжалваното въззивно определение противоречи на практиката на Съда на Европейския съюз. Този недостатък обуславя недопускане на атакуваното въззивно определение до касационно обжалване. С оглед изхода на делото на основание чл. 77 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВКС, сумата от общо 15, 34 евро – държавна такса за производството по частната жалба пред СГС, и държавна такса за производството по частната касационна жалба. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,