Определение № 9657 от 03.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11585/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, образувано по молба на И. В. С., чрез адв. П. Иванов, в качеството му на пълномощник, за допълване или изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските. В срок е постъпило становище по допустимостта на искането от гл.юрисконсулт Н. Нанкова- Николова, процесуален представител на директора на ТП на НОИ- Силистра, в което се сочи, че молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид изложените доводи в молбата и доказателствата по делото, намира следното: С Решение №7780/24.06.2024 г., настоящият състав е отменил Решение №87/07.11.2023 г., постановено по адм.д.№71/2023 г. на Административен съд- Силистра, отменил е Решение №2153-18-8/31.03.2023 г. на директора на ТП на НОИ- Силистра и е върнал преписката на органа за ново произнасяне съобразно указанията на съда, съдържащи се в мотивите на решението. С решението ответникът е осъден да заплати на И. В. С. сторените разноски за двете съдебни инстанции в размер на 1 230 лева, посочени в приложения списък на разноските по чл.80 ГПК. Молбата, по която е образувано настоящото производство намира правно основание в чл. 248 ГПК, приложим в съдебно-административното производство по силата на чл. 144 АПК. Според разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските. Съгласно разпоредбата на чл.80 ГПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Представянето на списък на разноските е предвидено от законодателя като процесуална предпоставка за подаване на молбата по чл. 248 ГПК, т. е. за допустимост на искането по този текст. В настоящия случай се касае за втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 от ГПК, т.е., след като Върховният административен съд е определил дължимите разноски, какъвто е случаят, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а е за изменение размера на вече присъденото. Касационната инстанция се е мотивирала в своя съдебен акт, че са налице писмени доказателства за направени разноски от И. С. в производството, като понастоящем съдът изрично отбелязва, че в касационната жалба е отправено искане за „присъждане на направените разноски, вкл. и за заплатеното адвокатско възнаграждение за касационната инстанция“ и е представен списък на разноските по чл.80 ГПК, в който същите възлизат на 1 230 лева, колкото е присъдил и съдът с Решение №7780/24.06.2024 г. Без изрично формулирано и отправено искане за присъждане на разноски, сторени пред първата инстанция, и без посочване на конкретна сума в приложения списък по чл.80 ГПК, съдът не може да присъди друга по размер сума, замествайки волята на молителя. Поради това, искането за изменение на решението в тази част се явява неоснователно. Съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК, определението за разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. След като касационното съдебно решение е от категорията на необжалваемите съдебни решения, то и настоящото определение не подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд. Разноски за производството по чл. 248 от ГПК не се дължат. С оглед изложеното, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, на основание чл.248 ГПК, вр. с чл.144 АПК,