Решение № 14156 от 20.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14097/2017 г.

Решение № 14156 от 20.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14097/2017 г., VII о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на началника на Районно управление /РУ/ – Видин при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Видин срещу решение № 101/02.11.2017 г. постановено по административно дело № 177/2017 г. по описа на Административен съд – Видин /АС - Видин/. С обжалваното решение съдът е отменил Отказ за издаване на разрешения за дейности с огнестрелни оръжия рег. № 1786 з-246/28.07.2017 г., постановен от началника на РУ на МВР – Видин, върнал е преписката на началника на РУ на МВР – Видин за ново произнасяне и е осъдил ОД на МВР да заплати деловодни разноски. В касационната жалба са изложени съображения, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Сочи се, че изводите на първоинстанционния съд, че лицето не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, както и, че спрямо него няма висящо наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер са неправилни. Твърди се, че доказателствата по делото опровергават този извод на съда. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено и да се потвърди Отказ за издаване на разрешения за дейности с огнестрелни оръжия рег. № 1786 з-246/28.07.2017 г., постановен от началника на РУ на МВР – Видин и по съображения изложени в писмена защита. Претендира разноски – юрисконсултско възнаграждение по представен списък на разноските. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, в случай, че ответникът по касация е ангажирал адвокат и претендира разноски. Ответникът по касация Ю. И. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел от фактическа страна, че със заявление вх. № 178600-6617/29.05.2017 г. Ю. И. е поискал да му бъде издадено разрешение за носене и съхранение на ловно оръжие. Представил е удостоверение от Окръжна прокуратура /ОП/ - Видин, в което било отразено, че спрямо лицето е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК /неплащане на издръжка/, което не е приключило. Във връзка със заявлението била извършена проверка от полицейски инспектори в служба "КОС". С писмо изх. № ПД 1960/24.07.2017 г. на Софийска районна прокуратура /СРП/ същата, е уведомила РУ-Видин, че срещу лицето е образувано ДП № 814/2014 г. по описа на 02 РУ-СДВР за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, приключило на 27.05.2016 г., като лицето е признато за виновно и му е наложено наказание. От представената Присъда от 26.05.2016 г. на СРС, съдът установил, че Ю. И. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, но поради изпълнение на задължението му преди постановяване на присъдата, на основание чл. 183, ал. 3 от НК не му е наложено наказание. Присъдата е влязла в сила на 11.06.2016 г. От представено свидетелство за съдимост на И. с рег. № 4351 от 17.08.2017 г., издадено от Районен съд Видин, съдът установил, че в свидетелството е посочено, че лицето не е осъждано. Съдът не е кредитирал като противоречащо на събраните писмени доказателства удостоверение от ОП Видин с информация, че досъдебното производство не е приключило. От правна страна съдът е посочил, че оспорвания отказ е постановен от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но в нарушение на материалния закон. В тази връзка е посочил, че по делото е установено, че образуваното спрямо лицето досъдебно производство е приключило с влязла в сила присъда. Със същата обаче лицето е признато за виновно в извършване на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, но поради изпълнение на задължението му преди постановяване на присъдата, на основание чл. 183, ал. 3 от НК не му е наложено наказание. Позовавайки се на ТР № 19 от 27.03.1974 г. по н. д. 12/74 г., ОСНК, съдът е извел извод, че спрямо Ю. И. не е налице осъдителна присъда и той не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер. Посочил е, че срещу лицето няма и висящо наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер. Решението е правилно. Не е налице соченото от касатора касационно основание – нарушение на материалния закон. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така както са посочени в чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер или срещу него е образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер. При наличието на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ административният орган е длъжен да откаже издаване на разрешение за носене на огнестрелно оръжие. Чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ предвижда две алтернативни предпоставки при наличието, на които следва да се откаже издаването на разрешение за носене на огнестрелно оръжие - лицето да е осъдено за умишлено престъпление от общ характер или срещу него да е образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер. С оглед събраните по делото доказателства – свидетелството за съдимост рег. № 4351 от 17.08.2017 г., издадено от Районен съд Видин на Ю. И. и влязлата в сила на 11.06.2016 г. Присъда от 26.05.2016 г. на СРС съдът правилно е установил, че Ю. И. не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер. Правилно съдът се е позовал на Тълкувателно решение № 19 от 27.03.1974 г. по н. д. № 12/74, ОСНК, което не е загубило сила и в което е посочено, че присъдата по чл. 183, ал. 3 Наказателния кодекс /НК/ не е осъдителна и затова деецът, макар да е признат за виновен, се счита за неосъждан. Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НК деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия. Тази разпоредба не се прилага повторно. Следователно на точно определено законово основание отпада наказуемостта като признак на престъплението и подсъдимият не е наказан. Той се води и неосъждан по този законов текст. Данните за съденето за същото деяние са свързани единствено със забраната за повторно прилагане на тази привилегия. Правилно съдът е посочил, че съгласно чл. 9, ал. 1 от НК, за да е престъпление едно общественоопасно деяние, следва не само да е извършено виновно, но и да е обявено от закона за наказуемо. По делото са налице противоречиви данни дали срещу Ю. има образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, дали това досъдебно производство е приключило, дали той е осъден. В тази връзка следва да се отбележи следното: от събраните по делото доказателства се установява, че образуваното срещу Ю. досъдебно производство е с № 814/2014 г. по описа на 02 РУ Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/. Именно това досъдебно производство е посочено като неприключило в удостоверението от Окръжна прокуратура Видин. Правилно съдът не е кредитирал това доказателство, тъй като противоречи на останалите събрани по делото доказателства - свидетелството за съдимост рег. № 4351 от 17.08.2017 г., издадено от Районен съд Видин на Ю. И. и влязлата в сила на 11.06.2016 г. Присъда от 26.05.2016 г. на СРС. Следователно установено е от доказателствата, че това досъдебно производство е приключило с влязла в сила присъда. Спрямо И. няма образувано наказателно производство за престъпление от общ характер. По същите съображения – противоречие с доказателствата по делото съдът правилно не се е позовал на посоченото в писмо изх. № ПД 1960/24.07.2017 г. на СРП. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение.