Определение № 371 от 17.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1436/2010 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Г. И. Т. и Е. М. Т. са подали молби с искане за допълване на определение № 826 от 03.09.2011 г., по гр. д. № 1436/2010 г. на ВКС на РБ, І. Г. о. с присъждане на направените от молителите разноски за касационното производство в размер на по 2500 лв. за всеки един. Ответниците по искането намират, че исканите суми за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор по касационната жалба е прекомерно завишено. При определяне размера му следва да се съобрази и това, че производството се е развило само в една фаза – тази по проверка за наличие основанията за допускане на касационна проверка, тъй като съдът не е допуснал такава. Исканията са направени в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. От доказателствата по делото се установява, че за касационното производство Г. Т. е сключила договор за правна помощ с адв. О. П. от САК на 27.10.2010 г., за изготвяне на възражение по касационната жалба и защита по нея, като е уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 2500 лв. Ответникът по касация Е. Т. е сключила договор за правна помощ с адв. С. Б. от САК на 27.10.2010 г., за изготвяне на възражение по касационната жалба и защита по нея, като е уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 2500 лв. Касационното производство е приключило с постановяване на определение на основание чл. 288 ГПК, с което не е допусната касационна проверка на въззивното решение. Молителите са били конституирани като ответници по предявен срещу тях ревандикационен иск за имот пл. № 1135 с площ от 3200 кв. м., по кадастралния план от 1950 г., в м. С., кв. Малинова Долина в землището на [населено място]. Те се противопоставили възражение, че са придобили на основание договор за покупко-продажба сключен с наследниците на Д. П. имот пл. № 1441, с площ от 2720 кв. м. по кадастралния план от 1994 г. за м. „Ю. градска територи” в землището на [населено място], който имот им е бил реституиран също с решение на ОСЗ. Молителите са съпрузи и са придобили имота по време на брака си. Черпят права от общ правопораждащ факт – договор за покупко-продажба. От представеното удостоверение издадено от СО С., Дирекция „ПАМДТ” се установява, че данъчната оценка на имота, предмет на иска, е 56649.60 лв. С оглед правата на молителите в имота, които са в размер на по ½ въпреки, че семейната имуществена общност не е прекратена, то интересът, който всеки от тях брани от неоснователния иск възлиза на сумата 28325 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения, възнаграждението на адвоката с оглед интереса на всеки от молителите възлиза на 650 лв. + 336 лв. = 1016 лв. Съгласно § 2 от ДР на наредбата. В случаите по чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба. Трикратния размер възлиза на 1016 х 3 = 3054 лв., поради което уговореното възнаграждение не е по-голямо от тази сума и не е налице основание по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляването му. Разноските за касационното производство са направени от молителите, поради което е налице основание по чл. 78, ал. 3 ГПК за присъждането им. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.