Определение № 196 от 19.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 122/2010 г.

З. С. М. от гр. Р. е подал частна жалба вх. № 683/21. 01. 2010 год. против определение на Великотърновския окръжен съд от 6. 1. 2010 г. по в. ч. гр. д. № 1059/2009 год.. След проверка, касационният съд установи следното: Великотърновският окръжен съд, като въззивна инстанция, с определение от 27. 10. 2009 г. по ч. гр. д. № 1059/2009 г. е потвърдил определението на Великотърновския районен съд от 3. 9. 2009 г. по гр. д. № 2245/09 г., с което е прекратено производството по предявени от М. искове срещу няколко ответници за парично вземане. Против определението от 27. 10. 2009 г. е подадена частна жалба от М. и в хода на администрирането на тази жалба от Великотърновския окръжен съд, жалбоподателят М. е подал молба вх. № 13381/15. 12. 2009 год., с искане да му бъде предоставена правна помощ. Окръжен съд – Велико Търново с определение от 6. 1. 2010 год. е оставил молбата без уважение като неоснователна. Определението на окръжния съд за отхвърляне на молбата на М. за правна помощ е правилно - съответно на закона и данните по делото. В чл. 23, ал. 4 от Закона за правната помощ са посочени предпоставките за предоставяне на правна помощ по граждански дела и съдът е приложил точно закона при формиране на извода, че в случая, тези условия не са налице. Молителят е представил само една декларация, че не работи, няма доходи и е с влошено здравословно състояние. По този начин, той е изпълнил частично само едно от условията по чл. 23, ал. 4 от закона - обстоятелството, че той лично няма доходи, но не е удостоверил документално останалите изисквания – дохода на семейството му, притежаваното от семейството имущество – жилище или други вещи на значителна стойност, здравословното му състояние. При липсата на такива данни, въззивният съд обосновано е приел, че няма основание за предоставяне на правна помощ на жалбоподателя М. Върховният касационен съд