Определение № 309 от 21.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 231/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] –[населено място] против разпореждане от 02.02.2011 г. по гр.д. №393/2010 г. на Сливенски окръжен съд, с което е върната подадената от дружеството касационна жалба против решение № 226 от 22.12.2010 г. по гр.д. № 393/2010 г. на Сливенски окръжен съд. Ответникът по частната жалба не е взел становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: За да постанови обжалвания резултат, съставът на Сливенски окръжен съд е констатирал, че касационната жалба на [фирма] –[населено място] против решение № 226 от 22.12.2010 г. по гр.д. № 393/2010 г. на Сливенски окръжен съд е подадена извън срока по чл. 283 ГПК, тъй като съобщението за постановеното от него решение е получено на 30.12.2010г., а жалбата е подадена чрез куриер на 31.01.2011г. Този извод е неправилен, тъй като не е съобразен с императивната разпоредба на чл.60, ал.6 ГПК регламентираща случаите, при които последния ден от срока е неприсъствен, какъвто е и разглеждани случай. С оглед датата на получаване на съобщението за постановеното решение – 30.12.2010г. и поради това, че последния ден на срока по чл. 283 ГПК изтича на 30.01.200111г. / неделя/ в неприсъствен ден, то и подаване на касационната жалба на 31.01.2011г. – а именно в първия следващ присъствен ден, води до извод за спазване на преклузивния срок. С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на Сливенски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на касационната жалба. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение