Определение № 5047 от 24.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3425/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Г. Вълев срещу определения № 76/09.01.2024 г. и № 389/05.02.2024 г. на Административен съд Велико Търново /АСВТ/ по адм.д. № 672 по описа за 2022 г., с които е разпоредено връщане на подадени от Вълев искания за отмяна на влязлото в сила определение № 9106/02.10.2023 г. на петчленен състав на Върховния административен съд по адм.д. № 8327/2023 г. Жалбоподателят отрича компетентността на първостепенния съд да извърши проверка за редовността на искането му за отмяна, както и изводите му за нередовност на сезирането в контекста на правилото на чл. 213а, ал. 7 АПК. Иска прогласяване на нищожност на обжалваното определение. Оспорените съдебни актове са валидни, допустими и правилни. Определението на АСВТ е постановено от законен състав, в писмената форма за действителност, в обхвата на правораздавателната компетентност на съда, подписано е и волята на съдебния състав е ясно обективирана. Доколкото търсената от Вълев защита по извънредния способ чрез отмяна на влязъл в сила съдебен акт е насочена срещу определение на петчленен състав на ВАС, то при действието на чл. 243, in fine АПК искането се разглежда от друг петчленен състав. Антиципираната проверка за редовност на искането за отмяна, извършена от първоинстанционния съд в съответствие с чл. 242, ал. 1 във вр. с чл. 241 и чл. 213а АПК, е предшестваща дължимата от компетентния съд проверка и при двуинстанционността на съдебните производства по кодекса /чл. 131 АПК/ функционалната подсъдност при оспорването на преграждащите разпореждания или определения на първостепенния съд е на съда по отмяната. Правомощието на първоинстанционния съд да разпореди връщане на искането за отмяна следва от разпоредбата на чл. 213а, ал. 1, изр. 2 във вр. с чл. 242, ал. 1 АПК. Правото на достъп до съд на Вълев по извънредния способ не е надлежно упражнено. Изискване към редовността на сезирането е да е внесена държавна такса в размер 30 лева по сметка на съда по отмяната /вж. чл. 242а, изр. 1, пр. 1 АПК/. Молителят не е в кръга на освободените по право от внасяне на държавна такса по чл. 242а, изр. 2 АПК. Неотносимо е позоваването на чл. 213а, ал. 7 АПК. В първото изречение на разпоредбата е изключено задължение за плащане на държавна такса по частните жалби срещу преграждащите за правото на касационно оспорване, а в случая и на правото да се иска отмяна, определения и разпореждания на първоинстанционния съд, ръководителите от органа на съдебната власт, от който е касационният съдебен състав, респ. състава по отмяната или на надлежния съдебен състав. Затова и по частната жалба на Вълев срещу определенията на АСВТ, по която е образувано настоящото дело, не е събрана държавна такса. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,