Определение № 5979 от 15.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4729/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на Народно читалище „П.К.Яворов 1867“ гр.Чирпан, подадена чрез адвокат Атанасов, против Определение №849/11.03.2024г., постановено по административно дело №207/2024г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което е оставено без уважение искането му за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на Заповед №РД-09-130/22.02.2024г., издадена от Кмета на Община Чирпан. В частната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт, като се иска неговата отмяна и постановяване на друг, с който да се спре изпълнението на посочената заповед, като твърди настъпване на значителни вреди за читалището и засягане на обществения интерес свързан с развиваната от него културно-просветна дейност. Обосновава, че забраната за достъп до сградата на читалището няма да позволи завършването на разрешената реконструкция на същата. Претендира присъждане на направените по делото разноски- От ответната по частната жалба страна, Кмета на гр.Чирпан, е постъпил писмен отговор, с който взема становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. С посочената по-горе заповед, на основание чл. 178, ал. 6 ЗУТ е забранено ползването и достъпа до „строеж от четвърта категория“: „Реконструкция на сградата на Народно читалище „П. К. Яворов 1867“-гр. Чирпан - реконструкция малка зала, библиотека, музикален клуб, главно фоайе, школи по изкуства и езици, санитарни помещения и покрив“, в УПИ I-театър и читалище, кв. 88в по регулационния план на гр. Чирпан, собственост на Народно читалище „П. К. Яворов 1867- гр. Чирпан. Съгласно разпоредбата на чл. 217, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, подадена жалба против заповед за забрана на достъпа и ползването на строеж, каквато е процесната, не спира изпълнението й, като това може да стори съдът на основание чл. 217, ал. 2 от ЗУТ. Настоящият съдебен състав споделя основния мотив, с който административният съд е отхвърлил искането, с което е бил сезиран, в частта му досежно забраната за ползване на сградата, а именно, че от представените по делото доказателства не се установява значим интерес на оспорващия, който да е противопоставим на обществения такъв за осигуряване на сигурност и безопасност при ползването на обекта. В приложимата специална норма на чл. 217, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, законодателят е придал предварително изпълнение на този вид административни актове, за да се защити съответния обществен интерес, който е преценен за съществен, доколкото заповедите за забрана на достъпа и ползването на строежи, целят да защитят основно живота, здравето и сигурността на гражданите. За да се постанови спиране изпълнението на такъв акт, следва да са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 166, ал. 4 АПК, обосноваването на които и тяхното доказване е в тежест на жалбоподателя. В конкретния случай, правилно е прието от решаващия съд, че не са представени доказателства за установяване на вида и размера на твърдените вреди, които биха настъпили от забраната за ползване на сградата, като дори и твърдените такива за специалната дейност на читалището не могат да се противопоставят на допуснатото по закон предварително изпълнение - да се осигури ползването на строежи, които са безопасни, като по този начин се охранява животът и здравето на гражданите, които обитават или посещават тези обекти. Ето защо, в тази част, обжалваното определение като правилно, следва да бъде оставено в сила. Частната жалба, в частта ѝ, в която се оспорва процесното определение, в частта му, в която е оставено без уважение искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение, досежно забраната за достъп и разпореденото прекъсване на захранването с вода и електрическа енергия на сградата, е основателна. Като правно основание за издаване на процесната заповед е посочена нормата на чл.178, ал.6 и ал.1от ЗУТ, съгласно които кметът на общината въз основа на съставен констативен акт забранява с мотивирана заповед ползването на строежите или части от тях, които не са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 от ЗУТ и намира своите предпоставки в чл.223, ал.1, т.6 от ЗУТ. Забраната за достъп до строежите и следващите от нея спиране на подаването на електричество и вода по чл.223, ал.1, т.7 от ЗУТ е различна от тази по т.6 от същата норма, по аргумент от чл.178, ал.6 и ал.1от ЗУТ, който визира само забраната за ползване. В настоящият случай, допуснатото по закон предварително изпълнение на забраната за достъп до сградата, ще доведе до невъзможност да бъдат извършени довършителните СМР по въвеждане на сградата в експлоатация, съответно невъзможност да се изпълни условието на чл.178, ал.8 от ЗУТ, водещо до отпадане на забраната за ползване на строежа. Това, че договорените за изпълнение СМР-та не са извършени в срок, не означава, че не могат да бъдат продължени, финализирани и да приключат с целения краен резултат – въвеждане на сградата в експлоатация. Невъвеждането на читалищната сграда в експлоатация, поради невъзможността да се довърши реконструкцията ѝ, с оглед предварителното изпълнение на наложената забрана за достъп до нея, ще доведе до настъпването на трудно поправими вреди за читалището и за значителен брой трети лица, които са организирани в предлаганите от него форми, които биха се проявили в невъзможност да осъществява за неопределен период от време обществените, образователните и социалните функции, които традиционно и по силата на закона е призвано да осъществява читалището и следващите от това финансови загуби, както и неимуществени такива, изразяващи се в невъзможността за неопределен период от време да се продължи обучението на лицата организирани в предлаганите от читалището кръжочни и курсови форми на обучение и обезсмисляне въобще на функциите, които читалището има, съгласно Закона за народните читалища. Забраната за ползване на сградата от обучаваните и обучаващите лица не следва да се пренася върху лицата, на които е възложено да извършат надлежно разрешеното строителство, чрез тотална забрана за достъп на последните в нея и спиране на захранването ѝ с вода и електричество. Ето защо е налице основание за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на процесната заповед, досежно забраната за достъп до сградата. В това производство, съобразно изходът на спора, разноски не се дължат, тъй като не органът, издал процесната заповед, е допуснал предварителното ѝ изпълнение, а то произтича по силата на закона, съответно органът не може да бъде задължен с разноски, които не произтичат от отмяна на негов незаконосъобразен акт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 от АПК, състав на Върховния административен съд