Определение № 1928 от 19.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1640/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на Г. Вълев за отмяна на влязлото в сила определение № 1463/14.06.2023г, постановено по адм. дело №875/2023г. по описа на Административен съд Бургас по реда на чл.237, ал.1 от АПК, потвърдено с определение №8838/25.09.2023г., постановено по адм.дело №8803/2023г. по описа на Върховен административен съд. Върховният административен съд, петчленен състав, приема, че искането за отмяна е процесуално недопустимо предвид следното: С определение № 1463/14.06.2023г. АдмС-Бургас е отхвърлил искането на ищеца Г. Вълев за освобождаване от държавна такса по делото. Това определение е оставено в сила с определение №8838/25.09.2023г., постановено по адм.дело №8803/2023г. по опис на Върховен административен съд. Едва с последващо определение № 2647 от 23.10.2023 г.по адм.д. № 875/2023г. на АдмС-Бургас производството по делото е прекратено, но същото не е предмет на настоящото искане. Производството пред настоящия петчленен състав е недопустимо. Искането е подадено срещу съдебен акт, с който не се прегражда развитието на делото /чл. 237, ал. 1 АПК/, тъй като преценката за наличието или липсата на основания за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса не препятства продължаването на съдопроизводствените действия. Доколкото отмяната е извънредно средство за защита срещу порочни съдебни актове, тя е недопустима по отношение на актове, които не се ползват със сила на присъдено нещо и с които не се прегражда по-нататъшното развитие на делото. По изложените съображения, Върховният административен съд, петчленен състав намира, че искането за отмяна е недопустимо и следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство да бъде прекратено. Водим от горното и на основание чл. 242, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 237, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, в настоящия си петчленен състав