Решение № 10638 от 21.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11394/2017 г.

Решение № 10638 от 21.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11394/2017 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба вх. № ДА-01-1796 от 1.09.2017 г., подадена от Ц. В., в качеството му на изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане гр. С. срещу решение № 76 от 11.08.2017 г., постановено по адм. дело № 142/2017 г. от Административен съд Ш., с което агенцията е осъдена да заплати на С. Т. А. от с. Х. обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер на 6 270 лева, ведно със законната лихва, считано от 13.02.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, в която част съдът е допуснал предварително изпълнение на съдебното решение, както и направените по делото разноски в размер на 1 040 лева. Със същото решение е отменено протоколно определение от 1.06.2017 г. по адм. дело № 142/2017 г. по описа на Административен съд-гр. Ш., с което е открито производство по оспорване истинността (верността) на представено от ответната страна Удостоверение изх. № ВО-02-0038 от 17.05.2017 г., издадено от изпълнителния директор на АСП-гр. С.. В касационната жалба са развити съображения за недопустимост, алтернативно - за неправилност на обжалвания акт поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост като се иска отмяната му в цялост, ведно със законните последици от това. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Срещу решение № 76 от 11.08.2017 г., постановено по адм. дело № 142/2017 г. от Административен съд Ш. в частта, с която е допуснато предварително изпълнение на съдебния акт, е подадена частна жалба от АСП, представлявана от изпълнителния директор Ц. В. - вх. № ДА-01-1769 от 28.08.2017 г. - с доводи за незаконосъобразност поради наличие на висящ съдебен спор. Иска се отмяната на съдебното решение в тази част, на осн. чл. 235 АПК, и спиране на производството " .... до приключване с окончателен съдебен акт на производството по валидността на Заповед № 2-7 от 1.02.2016 г. на Изпълнителния директор на АСП, с която е прекратено служебното правоотношение на г-жа С. А. ...". Частна жалба от АСП, представлявана от изпълнителния директор Ц. В. - вх. № ДА - 01-1796 от 1.09.2017 г. - е подадена и срещу разпореждане за издаване на изпълнителен лист от 22.08.2017 г., постановено по адм. дело № 142/2017 г. по описа на АС - Ш., за сумата от 6 270 лева, ведно със законната лихва, считано от 13.02.2017 г. до окончателното изплащане на сумата с искане разпореждането да бъде отменено, като незаконосъобразно, а издаденият изпълнителен лист - обезсилен. Ответната страна С. Т. А., чрез пълномощника си адв. Б. Г. - АК Ш., депозира писмен отговор на касационната (вх. № ДА-01-1830 от 11.09.2017 г.) и на частните жалби (вх. № ДА-01-1801 от 1.09.2017 г. и вх. № ДА-01-1817 от 5.09.2017 г.), в които поддържа становище за неоснователност. Моли решението на съда и разпореждането му от 22.08.2017 г. да бъдат оставени в сила, а издаденият изпълнителен лист да не бъде обезсилван по подробно изложени аргументи. Претендират се разноските в настоящото производство, за които е представен списък, по реда на чл. 80 ГПК и доказателства за изплащане на договореното възнаграждение (л. 48,49). Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и на частните жалби. Счита, че решението и разпореждането на съда са законосъобразни и моли да бъдат оставени в сила. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК, намери за установено следното: Пред първостепенния съд е подадена искова молба от С. Т. А., чрез пълномощника си адв. Б. Г. - АК Ш., срещу Агенцията за социално подпомагане - гр. С. (АСП), с искане да бъде осъдена да й заплати обезщетение в общ размер на 6 270. 00 лева, представляващо шест кратния размер на основната й заплата, дължима през периода от 2.02.2016 г. до 1.08.2016 г., през който период не е заемала държавна служба и не е получавала възнаграждение за друга работа, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.02.2017 г. (датата на признаване на уволнението за незаконно) до окончателното й изплащане, поради отмяна на Заповед № ЧР-2-7 от 1.02.2016 г. на изпълнителния директор на АСП, с която незаконосъобразно е било прекратено служебното правоотношение . Като правно основание на иска е посочен чл. 121, ал. 1, т. 3 ЗДСл, във вр. с чл. 104, ал. 1 ЗДСл. Отправено е и искане за допускане на предварително изпълнение на решението на съда, на осн. Чл. 242, ал. 1 ГПК вр. Чл. 144 АПК, както и присъждане на понесените по делото разноски, за което е представен списък по реда на чл. 80 ГПК. Съдът е уважил изцяло предявения иск и е осъдил АСП да заплати на ищцата обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер на 6 270 лева, ведно със законната лихва, считано от 13.02.2017 г. до окончателното изплащане на сумата; в тази част съдът е допуснал предварително изпълнение на съдебното решение; присъдил е и направените от нея разноски в размер на 1 040 лева. Удовлетворил е и депозираната на 21.08.2017 г. молба рег. № ДА-01-1730 от адв. Геронтиев да бъде издаден изпълнителен лист за сумата от 6 270 лв. заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.02.2017 г. до окончателното ? изплащане въз основа на допуснатото от съда предварително изпълнение. От фактическа страна съдът е приел за установено, че с решение № 31 от 18.04.2016 г., постановено по адм. дело № 33/2016 г. по описа на АС - Ш. е отменена, като незаконосъобразна, заповед № ЧР-2 7 от 1.02.2016 г., издадена от изпълнителния директор на АСП, с която е било прекратено служебното правоотношение на С. А. като директор на РДСП - Ш.. Актът на съда е потвърден с решение № 1771 от 13.02.2017 г. постановено по адм. дело № 6102/2016 г. от тричленен състав на Върховния административен съд и е влязъл в сила на същата дата. Със заповед № ЧР-1 242 от 23.02.2017 г. на изпълнителния директор на АСП ищцата е била възстановена на същата длъжност, считано от 1.03.2017 г., като й е била определена заплата от 1 045 лв. Установено е също, че от 1.02.2016 г. до 1.11.2016 г. г-жа Акиф не е работила по друго служебно или трудово правоотношение, а след 1.11.2016 г. до 22.02.2017 г. е заемала длъжност "социален работник" в община Ш.. От писмените доказателства, предоставени на съда от ТП на НОИ - Ш. в периода от 1.02.2016 г. до 13.02.2017 г. ищцата не е получавала парично обезщетение за безработица. Такова с правно основани е чл. 54 от Кодекса за социалното осигуряване, дължимо за м. януари 2016 г. в размер на 369. 04 лв., е получила еднократно през м. февруари 2016 г. Въз основа на представените писмени доказателства и назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза съдът е установил, че към датата на признаване на уволнението за незаконосъобразно - 13.02.2017 г. - основната месечна заплата на държавен служител със служебно правоотношение с ранг I младши, на длъжност "директор", с длъжностно ниво - 6, ръководно ниво - 6 "А", код по НКПД 1219-6022 в РДСП - Ш. към АСП - С., с ниво на ОМЗ - 12 и степен на ОМЗ - 4 е на стойност 1 045 лв., поради което възнаграждението за период от 6 месеца възлиза на 6 270 лева. Това е и размерът на обезщетението, което ищцата следва да получи за това, че в периода от 2.02.2016 г. до 1.08.2016 г. включително е останала без работа поради незаконосъобразно издадения административен акт, отменен с влязло в сила съдебно решение. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод за основателност на ищцовата претенция поради наличие на кумулативно изискуемите предпоставки за реализиране на безвиновната отговорност на държавата, посочени в специалния закон - чл. 104, ал. 1 ЗДСл вр. чл. 203 и сл. АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице основания за неговата отмяна. Касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Неоснователно е възражението за недопустимост на обжалвания съдебен акт по наведените от касатора основания. Решението е издадено от компетентния по степен и материя съд, след като са изяснени въпросите по допустимост на иска, след като е изяснен предметът на правния спор, дадени са насоки по отношение на доказателствената тежест, събрани са относимите за правилното решаване на спора доказателства, които са обсъдени в мотивите на съда в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните. Теоретичните съждения на страната, изложени в касационната жалба не представляват основания, по смисъла на закон, за недопустимост на съдебния акт. Неоснователно с касационната жалба са наведени доводи за неправилна квалификация на иска в съдебния акт. Ищцата е провела успешно съдебна защита срещу незаконното прекратяване на служебното й правоотношение, след което е предявила иск за присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа с правилно посочено правно основание - чл. 104, ал. 1 ЗДСл. За завеждане на иска има и обоснован правен интерес, тъй като не е доказано административният орган да й е заплатил дължимото по закон обезщетение за времето, през което е останала без работа, но за не повече от визираните от законодателя 6 месеца. Съдът е изяснил правилно фактическата обстановка по делото като е отделил безспорно установените факти, а именно: 1. Че с влязло в сила на 13.02.2017 г. съдебно решение № 31 от 18.04.2016 г., постановено по адм. дело № 33/2016 г. по описа на АС - Ш. е отменена, като незаконосъобразна, заповед № ЧР-2 7 от 01.02.2016 г., издадена от изпълнителния директор на АСП, с която е било прекратено служебното правоотношение на С. А.; 2. че със заповед № ЧР-1 242 от 23.02.2017 г. на същия адм. орган ищцата е възстановена на заеманата отпреди длъжност - директор на РДСП - Ш., като й е определена месечна заплата в размер на 1 045 лв. 3. От представените по делото писмени доказателства - удостоверение изх. № ВО 02 0038 от 17.05.2017 г., издадено от изпълнителния директор на АСП, длъжностно разписание и поименно длъжностно разписание на РДСП - Ш., Вътрешните правила за заплатите в АСП и заповед № ЧР-1 210 от 17.02.2017 г., с която е бил определен размерът на месечното възнаграждение на директор РДСП - Ш. (И. А.) е установено, че към датата 1.02.2017 г., когато решението на съда е влязло в сила, за заеманата от г-жа Акиф длъжност е била определена заплата от 1 045 лв. 4. че за времето от постановяване на заповедта до 1.11.2016 г., т. е. през целия исков период (от. 2.02.2016 г. до 1.08.2016 г.) ищцата не е работила по друго служебно или трудово правоотношение. Посочените фактически обстоятелства се потвърждават както от писмените доказателства, приложени по делото, така и от назначената от съда, неоспорена от страните и приета от съда, като обективна и обоснована, съдебно-счетоводна експертиза. Неоснователен е наведеният довод от касатора за необоснованост на експертното заключение, тъй като страната е пропуснала да направи това възражение пред първостепенния съд. Заключението на експерта е изслушано в открито съдебно заседание, в присъствие на представител на АСП, не е била оспорена и е приета от съда. При тази фактическа установеност правните изводи на съда за основателност и доказаност на претенцията на ищцата в предявения й размер са обосновани и се споделят от настоящата инстанция, без да е необходимо да се повтарят. Касаторът не е оборил констатациите на съда с допустимите по АПК и субсидиарно приложимия ГПК доказателства и доказателствени средства, поради което възраженията му остават голословни, а несъгласието на страната с мотивите на съда не е въведено от законодателя като касационно основание. Касаторът оспорва и моментът, от който се дължат лихви върху присъденото обезщетение. Този въпрос е намерил разрешение в т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по тълк. гр. дело № 3/2004 г., което предвид разпоредбата на чл. 130 ЗСВ е задължително за органите на съдебната власт. Съгласно цитираното ТР при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. Този момент в процесния случай правилно е определен от съда като 13.02.2017 г. - датата на влизане в сила на решението на Административен съд Ш. по адм. дело № 33/2016 г., от която дата АСП е изпаднала в забава за заплащане на дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл. Следователно, съответни на приложимите материалноправни норми са изводите на първоинстанционния съд за дължимост от страна на АСП на законната лихва върху сумата от 6 270 лв. за периода от 2.02.2016 г. до 1.08.2016 г. Доколкото от доказателствата по делото е установено, че ищцата е възстановена на заеманата длъжност на 23.02.2017 г., а исковата молба е подадена пред АС - Ш. на 28.04.2017 г., то касаторът е разполагал с повече от два месеца да изплати доброволно дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл. Възражението за прекомерност на присъдените разноски за адвокатското възнаграждение също са направени несвоевременно и не следва да се разглеждат. Отговорността за разноските в съдебното производство представлява обективна, невиновна отговорност, която се реализира при следния правопораждащ фактически състав: неоснователно предизвикан правен спор, направени разноски за водене на делото по повод на този спор и съдебен акт, в полза на страната, която претендира разноските. В процесния случай тези фактическите предпоставки са налице и съдът правилно е уважил молбата на ищцата за присъждане на разноски, доказани по размер с писмени доказателства. Безспорно касаторът с поведението си е дал повод за образуване на първоинстанционното производство, поради това, че след влизане в сила на решението на съда, с което е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, не е изплатил дължимото по закон обезщетение. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По частната жалба вх. № ДА-01-1769 от 28.08.2017 г. Частната жалба е неоснователна. Твърди се неправилност на съдебния акт в частта, с която е допуснато предварително изпълнение като се иска отмяната на съдебното решение в тази част, на осн. чл. 235 АПК, и спиране на производството ".... до приключване с окончателен съдебен акт на производството по валидността на Заповед № 2-7 от 1.02.2016 г. на Изпълнителния директор на АСП, с която е прекратено служебното правоотношение на г-жа С. А. ...". Предварителното изпълнение на невлязъл в сила съдебен акт е допустимо само в изрично посочените от законодателя случаи. Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, приложим субсидиарно в административния процес: "Съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа". Предварителното изпълнение се допуска с нарочен акт първоинстанционния съд едновременно с решението, какъвто е настоящия случай, или с отделен акт - определение. Изпълнителната сила на решението, обявено за предварително изпълняемо, се поражда от него (в осъдителната му част) и от постановлението на съда, което я допуска. Взети заедно те образуват изпълнителното основание. В посочените от законодателя, в нормата на чл. 242, ал. 1 ГПК случаи, съдът е длъжен служебно да допусне предварително изпълнение на решението, ако такова е поискано своевременно, какъвто е настоящия случай, и не може да бъде спряно от длъжника. По частната жалба вх. № ДА-01-1796 от 1.09.2017 г. Частната жалба е неоснователна. Разпореждането за издаване на изпълнителен лист е издадено въз основа на допуснатото от съда предварително изпълнение на невлязлото в сила съдебно решение в частта, с която е признато правото на ищцата да получи обезщетение за 6-те месеца, през които е останал без работа. В този смисъл е налице годно изпълнително основание, поради което изпълнителният лист е издаден законосъобразно. Не са налице основания за отмяна на съдебния акт. При този изход на делото молбата за присъждане на понесените от ищцата разноски за настоящото производство е основателна и следва да бъде уважена съобразно представените писмени доказателства. Възражението на касатора за прекомерност е неоснователност предвид фактическата и правна сложност на делото. Затова и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК Агенцията за социално подпомагане следва да бъде осъдена да заплати на С. Т. А. направените по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 840 лв.