Определение № 8251 от 03.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8418/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 вр. чл. 160 АПК. Образувано е по частна жалба на Е. Л. С. срещу Определение № 4495 от 29.05.2023 г. по адм. дело № 1837/2023 г. на Административен съд – София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу Заповед № 18-1048/26.01.2023 г. на началника на СГКК – София за одобряване на изменение на кадастралната карта и регистри на гр. София с нанасянето на нови и промяна в границите на съществуващи обекти от КККР, и е прекратено производството по делото. Ответната страна - началникът на СГКК – София, не е изразил становище по жалбата. Частната жалба е допустима и основателна. Неправилно първостепенният съд е мотивирал недопустимостта на оспорването на основание чл. 159, т. 4 АПК – поради липсата на правен интерес, със съображението, че тъй като с изменението в КККР се увеличава площта на имота на оспорващия, то същото се явява благоприятно за него. Заинтересовани от изменението на кадастъра са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, чиито права са засегнати от изменението - чл. 54, ал. 4 ЗКИР вр. § 1, т. 13 ДР на закона. Жалбоподателят пред първата инстанция обосновава правния си интерес от оспорване на административния акт с качеството си на собственик на поземлен имот с идентификатор 68134.513.554 по КККР на гр. София. По делото е представено удостоверение за наследници на вписания в кадастралния регистър като собственик на идеални части от имота Л. И. С., сочещо оспорващия като негов наследник по закон. За надлежната легитимация е достатъчно доказването на титулярство на вещно право с нотариални или други заместващи ги актове, удостоверяващи права върху съответните обекти на кадастъра. Съгласно скицата-проект, изобразяваща графично извършеното изменение в кадастралната карта, границите на поземлен имот с идентификатор 68134.513.554 се променят като към северната и южната му част се добавят площи, а от източната му страна се отнема територия. В резултат на изменението общата квадратура на имота действително се увеличава, но същевременно се променя местоположението на границите му, респ. конфигурацията на имота. При тези констатации, неправилно е отречено наличието на правен интерес за обжалване на заповедта. Доколкото с нея се отнема част от имот и се изменя положението на неговите граници, жалбоподателят е пряко засегнат от промяната в кадастъра, която не може да бъде квалифицирана по предположение като благоприятна. Противно на довода в частната жалба, въпросът дали Министерството на вътрешните работи следва да бъде вписано като собственик на 52% идеални части от поземлен имот с идентификатор 68134.513.554 е неотносим към настоящото производство, ограничено до проверката за допустимост на жалбата срещу Заповед № 18-1048/26.01.2023 г. на началника на СГКК – София. Искането на частния жалбоподател за съвместно разглеждане на производството с това по частна жалба против Определение № 469/15.05.2023 г. по адм. дело № 213/2023 г. на Административен съд – Русе е процесуално недопустимо. Съдебните актове са постановени от различни съдилища и няма идентичност нито между страните по делата, нито в предмета на оспорване. Изложеното мотивира отмяната на прекратителното определение и връщането на делото на административния съд за продължаване на съдопроизводството и евентуално – за разглеждане на жалбата по същество при положение, че са осъществени и останалите процесуални предпоставки за нейната допустимост и след изясняване на въпроса за обусловения от правния интерес обхват на оспорването. Воден от горното и на основание чл. 235 АПК, Върховният административен съд, състав на II отделение