Определение № 366 от 04.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 334/2011 г.
ВКСII гражданско отделение04.08.2011
Ruling
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 171/1.06.2011 г. по гр.дело № 472 по описа за 2010 г. на ВКС ра РБ, І-во г.о., с което е оставена без разглеждане касационна жалба с вх. № 1180/16.03.2011 г. от С. А. М. против решение № 8/16.02.2011 г. по гр.дело № 557/2010 г. на Смолянски окръжен съд. ОСЪЖДА С. А. М. от [населено място], обл.С. да заплати на Д. И. Б., П. Д. Б. и К. Д. С., всички от [населено място] разноските за настоящото производство, в размер на 150 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Grounds
Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на С. А. М. от [населено място], обл.С. против определение № 171/1.06.2011 г. по гр.дело № 472/2011 г. на ВКС на РБ, І-во г.о., с което е оставена без разглеждане касационната му жалба против решение № 8/16.02.2011 г. по гр.дело № 557/2010 г. на Смолянски окръжен съд, на основание чл.280 ал. 2 ГПК /в сила от 21.12.2010 г. ДВ.бр. 100/2010 г./. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, затова се настоява за отмяната му. Ответниците по частната жалба Д. И. Б., П. Д. Б. и К. Д. С., всички от [населено място] изразяват становище за нейната неоснователност и молят да се остави без уважение, като им се присъдят разноските за настоящото производство. Частната касационна жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията по чл. 275 ГПК, но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: за да остави без разглеждане касационната жалба срещу въззивното решение, касационният съд е приел, че то не подлежи на касационно обжалване. Настоящият нов състав на касационния съд споделя правните изводи за недопустимост на касационната жалба, по следните съображения: ревандикационните искове, предявени от С. М., касаят два имота: незастроен УПИ * кв.*по ЗРП на [населено място] от 390 кв.м., както и незастроен УПИ * кв. * в [ населено място] с площ 390 кв.м. Ищецът не е представил данъчна оценка на имотите пред първоинстанционния съд, но е внесъл държавна такса в размер на 50 лв. общо за двата ревандикационни иска. Едва в касационното производство е представил удостоверения за актуална данъчна оценка, от които е видно, че всеки имот е под 5000 лв., т.е. въззивният съд е разгледал искове с цена под 5000 лв., и съгласно процесуалната норма на чл.280 ал. 2 ГПК /в сила от 21.12.2010 г./ /ДВ.бр. 100/2010 г./, която е приложимата норма към момента на подаване на касационната жалба, постъпила на 16.03.2011 г., постановеният съдебен акт не подлежи на касационно обжалване, както правилно е приел касационния съд в определение № 171/1.06.2011 г. Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. постави в тежест на жалбоподателя направените от ответниците разноски за настоящото производство в размер на 150 лева и