Решение № 8739 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12104/2017 г.

Решение № 8739 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12104/2017 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208-228 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците против решение № 575/30.08.2017 г. по адм. д. № 690/2017 г. по описа на Административен съд - Х., с което е отменено издаденото от този орган решение № 9900/18.05.2017 г. за отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на Д. И. Р. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и е поискано да бъде отменено. О. Д. И. Рашо, чрез адв. М. Икономов, с писмена защита оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение ад бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд е установил, че с молби вх. № 105450-4885/14.09.2016 г. на РЦ-Е. при Дирекция "Миграция" и вх. № 3762/16.09.2016 г. на РПЦ - гр. Х. към ДАБ, заведени в ДАБ под рег. № УП-10776/16.09.2016 г., Д. И. Р., гражданин на Ирак, с кюрдска етническа принадлежност, по вероизповедание - мюсюлманин-йезид, е поискал предоставяне на бежански и хуманитарен статут. С чужденецът е проведено интервю, по време на което той е мотивирал молбата си за закрила с несигурността в държавата му по произход и нападенията на ДАЕШ в родното му място - гр. С., при което бил разрушен домът му. Чужденецът посочил, че е напуснал Ирак на 24-25 август 2016 г., като заминал нелегално за Турция, и на 03.09.2016 г. влязъл в България нелегално. Изрично е заявил, че крайната цел на пътуването му била Германия, където се намирали две от децата му. С решение № 9900/18.05.2017 г. председателят на Държавната агенция за бежанците отказал статут на бежанец и хуманитарен статут по молбата, по съображения, че не са налице предпоставките на закона за предоставяне на търсената закрила. Административният съд приел, че решението е издадено от компетентен орган, в съответствие с чл. 59 АПК, но в нарушение на процесуалните разпоредби. Съдът посочил, че освен Д. И. Р., молба за закрила е подала съпругата му лично и като законен представител на едно от децата им, а другите две деца, придружаващи семейството, са подали отделни молби за закрила. Изложено е, че молбите на всички членове на семейството е следвало да бъдат разгледани в едно производство, за да се гарантира целостта на семейството. Поради допуснатото нарушение административният съд отменил решението на председателя на Държавната агенция за бежанците по постановения отказ за предоставяне на закрила и е върнал преписката за ново разглеждане. Решението е неправилно. Произнасянето в отделни производства по така подаденото искане и това на съпругата на чужденеца не основава възприетото от административния съд нарушение на административно-производствените правила при постановяване на оспорения пред него отказ. С решението си съдът е приел, че е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 8, ал. 9; чл. 9, ал. 6 и чл. 22 и 34 ЗУБ. Част от тези разпоредби са неотносими към възприетото нарушение на административнопроизводствените правила. Чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ извеждат отделни, самостоятелни основания за придобиване на статут на бежанец, съответно за предоставяне на хуманитарен статут. Когато чл. на семейството вече е придобил статут на бежанец, съответно му е предоставен хуманитарен статут, съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗУБ, членовете на семейството на чужденец с предоставено убежище или предоставена международна закрила, които са на територията на Р. Б., имат същите права и задължения, освен ако това противоречи на личния им статус или са налице обстоятелства по чл. 12 ЗУБ. В процесния случай няма данни някои от семейството да има предоставен статут. Ако някой от съпрузите отговаря на изискванията на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, за получаване на съответен статут по закона, той ще му бъде предоставен на негово лично основание. Членовете на семейството му имат право да се ползват от предоставения му статут, при наличие на предпоставките на чл. 22 и на чл. 34 ЗУБ. Несъмнено административният орган следва да зачита правото на семеен живот, но по делото не се твърди, не се и установява това право да е нарушено по какъвто и да е начин по отношение на ответникът по жалбата в хода на административното производство. Искането за предоставяне на закрила следва да се осъществи лично и по собствена воля, а преценката на административния орган се дължи по лично заявеното лично основание по ЗУБ. Доколкото в случая се касае до подадени молби от членове на семейство по смисъла на § 1, т. 3, б. "а" от ЗУБ, то изведените във връзка с това обстоятелство факти подлежат на преценка от административния орган при постановяване на решението му по подаденото заявление и може да основат евентуална материална негова незаконосъобразност, но не водят до нарушение на административно-производствените правила. Неправилни са и изводите на съда за нарушение на чл. 34 от ЗУБ, която касае случаи, когато семейството на лице с предоставена закрила по ЗУБ е извън пределите на Р. Б.. Пред административния орган действително е поискано събиране на семейството с детето Н. Д. И. (стр. 24 от адм. д. № 6264/2017 г. на АС С.-град), за което се твърди, че се намира в Германия, където е получило статут. Това искане изобщо не е обсъдено от касатора. Разпоредбата на чл. 34 ЗУБ обаче касае чужденец с предоставена международна закрила, който има право да поиска да се събере със семейството си на територията на Р. Б., която хипотеза не е налице. С оглед изложеното, обжалваното решение, като неправилно, поради необоснованост на правните изводи, нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, тъй като първоинстанционният съд не се произнесъл по съществото на спора. Решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Първоинстанционният съд следва да изложи мотиви относно бежанската история на Д. И. Р. и наличието на основанията по чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците за предоставяне на поисканата от него закрила.