Решение № 4015 от 09.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 390/2026 г.

Производството е по реда на чл.160, ал.7 ДОПК във връзка с чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от Директор на дирекция ОДОП гр.София, срещу решение №39637/27.11.2025 г. постановено по адм.д.№5841 по описа на Административен съд София град за 2024 г., с което по жалба на „Инфраком България“ ЕООД е отменен ревизионен акт №Р-22221923002254-091-001/12.01.2024 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.София, в частта на непризнато право на данъчен кредит в общ размер на 22 494.55 лв. и лихви в размер на 3 929.03 лв. В касационната жалба се твърди, че са налице всички основания по чл.209, т.3 АПК за отмяна на атакуваното решение. Макар, че е описал подробно доказателствата по делото и твърденията на органите по приходите, съдът е постановил съдебния акт без да съобрази, че представените в жалбата по административен ред приемо-предавателни протоколи са положени печати от други юридически лица и това ги отличава от представените от доставчика екземпляри, които са без подписи и печати. Игнорирана е изцяло липсата на аналитична отчетност в дружеството, което не позволява да се проследи каква стока е заприходена, респективно изписана при ревизираното лице. Изцяло в съдебното решение са игнорирани твърденията за наличие на злоупотреби с механизма на ДДС. В хода на съдебното производство не са събрани доказателства, които да водят до фактически установявания, различни от тези направени от органите по приходите. Съдът е възприел фактическата обстановка установена в ревизионното производство и въпреки това е изложил аргументи в противоположен смисъл от тези в ревизионния акт. В хода на ревизията са представени само фактури издадени от „КА Сервиз София 1632“ ЕООД към които има приложени фискални бонове. Доставчикът не е открит на посочения адрес и е дерегистриран по ЗДДС считано от 05.05.2022 г. През данъчен период м.02.2022 и м.03.2022 г. ревизираното лице е ползвало данъчен кредит в размер на 22 494.55 лв. по 18 броя фактури издадени от „КА сервиз София 1632“ ЕООД. Установено е, че в представените от ревизираното лице фискални бонове за част от предмета на доставките им е записано – „услуги“, което води до разминаване с фактурираните доставки. Доставчикът не е намерен на адрес и по отношение на него е установено, че е дерегистриран по ЗДДС считано от 05.05.2022 г. След молба от ревизираното лице да бъде изпратено искане до доставчика на електронен адрес, са представени документи от този доставчик. Това налага извод, че ревизираното лице осъществява контрол върху дейността на своя доставчик, респективно от негово име съставя документи, от които черпи за себе си благоприятни правни последици. Представеният опис на документи е без подпис и печат, а е кредитиран от съда. Неправилно процесните продажби при доставчика са осчетоводени като приход от услуги. Предходните доставчици на „КА сервиз София 1632" ЕООД са издали опростени фактури, които не са осчетоводени от получателя. Извършени са насрещни проверки на предходните доставчици. Ревизиращите са проверили и твърденията относно мястото на съхранение на стоката и са констатирали несъответствия относно склада, в който е съхранявана стоката, както е посочено в обясненията на управителя и така както е вписан по договор. Посочено е различно местонахождение. Освен това няма представени доказателства за плащане на наем към „Главпроект 2006“ ЕООД - собственик на склада. Направен е извод, че доставчикът не е разполагал с необходимите стоки, за да осъществи доставките. Предходните доставчици не са доказали никакви наличности в складовете си. Липсват и доказателства за предаване на стоката. Приемо-предавателните протоколи /ППП/ не са подписани. Стоките в процесните фактури са описани неясно. Липсват доказателства за транспортиране на стоките от предходните доставчици до склада, в който се твърди да са съхранявани стоките. Неправилно АССГ е приел за техническа грешка разминаванията относно мястото на съхранение на стоките, които имат абсолютно идентично съдържание с приемо-предавателните протоколи. Приложените пътни листове също са еднотипни компютърни разпечатки, които не са свързани с реално извършена превозна дейност. Не са вписани данни за начален и краен километраж и за превозвана стока. Приемо-предавателните протоколи са представени от „КА сервиз София 1632“ ЕООД, но не и от ревизираното лице. Не е ясно кой е подписал приложените приемо-предавателни протоколи, тъй като има видима визуална разлика с подписа на управителя на „КА сервиз София 1632“ ЕООД. Тези констатации противоречат на твърденията на ревизираното лице, че протоколите съдържат имената на лицата приели и предали стоките. Приемо-предавателните протоколи препращат към фактите, с конкретно посочване на техния номер. Това е доказателство, че са съставени за нуждите на ревизионното производство. Не е доказано и използването на стоките за последващи доставки. Без да е доказано прехвърлянето на стоките от „КА сервиз София 1632“ ЕООД на ревизираното лице не може да се приеме, че именно тези стоки са станали предмет на последващи доставки. Издадените фискални бонове по съдържание не отговарят на изискванията на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба №Н-18/2006 г. В касационната жалба се обосновава и наличие на данъчна измама. По тези съображения се иска решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на ревизираното лице. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът – „Инфраком България“ ЕООД чрез адв.Владимирова, оспорва касационната жалба, а по съществото й изразява становище за нейната неоснователност. Макар в касационната жалба да е заявено общо несъгласие с констатациите на АССГ, не е посочено какви конкретно са пороците на решението, които обосновават неговата отмяна. В касационната жалба са преповторени мотивите на решението по административен ред. Иска се да бъде оставено в сила постановеното решение, като се претендира и присъждане на разноски в размер на 1500 евро. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за процесуално допустима и основателна. Предлага решението да бъде отменено по съображения в представено по делото заключение. Върховен административен съд, състав на осмо отделение след извършена преценка относно допустимостта на жалбата, правилността на решението и наведените касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на обжалване пред АССГ е бил ревизионен акт № Р-22221923002254-091-001 от 12.01.2024 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП и потвърден с решение № 620/09.05.2024 г. на директора на дирекция ОДОП гр.София, с който по отношение на „Инфраком България“ ЕООД са установени задължения в общ размер на 30 014.48 лв., от които главница 25 246.87 лв. и лихви в размер на 4 766.61 лв. При извършената проверка на ревизионния акт относно неговата законосъобразност, съдът е приел, че е издаден от материално компетентен орган, с надлежно делегирани правомощия, като властническото волеизявление е в предвидената от закона форма и в преклузивния срок по чл.109 ДОПК. Въпреки това са направени изводи, че незаконосъобразно на дружеството е отказано право на данъчен кредит за извършените доставки от „КА сервиз София 1632“ ЕООД. По отношение на този доставчик, съдът е приел, че са възникнали всички предпоставки за признаване правото на данъчен кредит. Изложени са мотиви, че е недопустимо да се формира теза за липса на доставки само по причини у доставчика. Такива аргументи биха имали значение само, ако е доказано участие в измамна схема, а в конкретния случай такива доказателства липсват. Родовоопределените стоки предмет на фактурите са индивидуализирани. Към всяка фактура има ППП, а фактурите съдържат индивидуализиращи белези на стоките – вид, количество мярка и единична цена. Представени са доказателства от предходни доставчици придружени с приемо-предавателни протоколи и доказателства за осчетоводяване. Те не са кредитирани от органите по приходите и не са преценени с оглед всички останали доказателства по преписката. Разминаването в адреса на склада, в който са съхранявани стоките е прието за техническа грешка от решаващия състав. Неотносимо, според съда към преценка относно правото на данъчен кредит е било и обстоятелството, че между прекия доставчик и наемодателя не са плащани наемни вноски. Договора за наем на складовото помещение е за периоди, за които е установено, че е извършена доставката и това е относимото обстоятелство относно възникването или не на право на данъчен кредит по отношение на ревизираното лице. Прието е за доказано, че доставчикът на ревизираното лице е разполагал със складова база, където съхранява стоките, така и че същите в последствие са били доставени до жалбоподателя. Съдът е намерил, че разгледани в съвкупност събраните в хода на ревизията документи установяват факти и обстоятелства, които не подкрепят извода за нереалност на доставките. Неправилно е да се формира теза за липса на доставки, само въз основа нередности при предходните и прекия доставчик, обосновани с неоткриването им на адреса за кореспонденция, нередовност на счетоводството и представяне на доказателства за фактурираното. Ако поведението на доставчиците би се отразявало на възникването на право на данъчен кредит за ревизираното лице, то би се оказало в неравностойна позиция, тъй като упражняването на едно негово право би зависело от поведението на трети лица, което не може да контролира. Липсата на доказателства у предходните доставчици по никакъв начин не може да засегне възникването на правото на данъчен кредит у ревизираното лице. Съдът не е споделил доводите на органите по приходите свързани с формата и съдържанието на приемо-предавателните протоколи. Няма законово изискване за това как трябва да изглежда ППП, поради което и всеки търговец може да съставя различни по форма ППП включително и такива, изготвени на база съответните фактури и възпроизвеждащи съдържанието им. Относно мястото на извършване на приемо-предаването: гр.София, то е различно от крайната дестинация посочена в приложените пътни листове, но се дължи на техническа грешка. Превозите са осъществявани по един и същи маршрут и то е с един и същи автомобил, за което са приложени доказателства. Това предполага, че вписаните данни в пътните листи да са еднакви. Неоснователно е и твърдението, че фискалните бонове не отговарят на Наредба №Н-18/2006 г. Само по себе си това обстоятелство не обуславя липсата на плащане, а само наличие на административно нарушение, което би могло да доведе до санкциониране на юридическото лице, което го е допуснало, но не и да се отрази върху възможността на ревизираното лице да упражни право на данъчен кредит. Органите по приходите не са ангажирали доказателства за участие на ревизираното лице в данъчна измама. При отказ на право на данъчен кредит за доставка, за която се твърди,че е част от измама, в тежест на органите по приходите е да установяват, че лицето е знаело за нея и да се съберат доказателства за два кръга от факти: относно възможността доставката да бъде извършена и знанието на ревизираното лице, че доставката е симулативна, съответно доставчикът не е лицето, което е посочено във фактурите. В конкретния случай доказателствата са свързани единствено с възможността да бъде осъществена доставката, но не и със знанието на ревизираното лице, че участва в измамни сделки. При тези изводи, АССГ се е позовал и на относимата практика на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Въз основа на тези съображения решаващият състав на АССГ е формирал извод, че са налице безспорни доказателства относно договаряне, плащане, получаване и приемане на стоките, транспортирането и използването им за икономическата дейност на дружеството, поради което изводите за нереалност на доставките са неправилни и съответно ревизионния акт в тази част е отменен. В останалата част ревизионния акт, относно отказано право на данъчен кредит за м.03 2022 г. и м.04.2022 г. е приет за законосъобразен. Макар да не са посочени пороци от ревизираното лице, съдът е извършил проверка доколкото в жалбата пред него се оспорва целия ревизионен акт и всички установени задължения с него. Липсват доказателства за твърденията на ревизираното лице, че кредитните известия за включени в последващи данъчни периоди и е отстранен рискът от данъчни загуби. Съгласно чл.78, ал.2 ЗДДС ревизираното лице е било длъжно да коригира размера на ползвания данъчен кредит при изменение на данъчната основа или при разваляне на доставката, както и при промяна вида на доставката. Това следва да се извърши в данъчните периоди, в които са издадени данъчните документи – м.03 и 04.2022 г., а не е сторено. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Предмет на обжалване пред касационната инстанция е първоинстанционното решение в частта, с която е отменен ревизионен акт №Р-22221923002254-091-001/12.01.2024 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.София, в частта на непризнато право на данъчен кредит в общ размер на 22 494.55 лв. и лихви в размер на 3 929.03 лв. В останалата част, с която жалбата на дружеството е отхвърлена, решението на АССГ не е обжалвано и е влязло в сила. В подробните мотиви на атакуваното решение, съдебният състав е обсъдил всички доказателства, които са послужили за издаването на процесния ревизионен акт, като въпреки това неправилно е приел, че са налице всички предпоставки за възникване на право на данъчен кредит по фактури издадени от „КА сервиз България 1632“ ЕООД. Правото на данъчен кредит възниква съгласно разпоредбите на чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС при кумулативното осъществяване на елементите от сложен фактически състав. На първо място, необходимо е лицето, което претендира право на данъчен кредит, да притежава данъчен документ, съдържащ всички изискуеми според чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС реквизити, съгласно чл. 71, ал. 1 от ЗДДС. Наред с това е нужно ревизираното лице, което черпи благоприятни за себе си последици, да разполага с всички документи, относими към доказването на действително осъществена стопанска операция от посочения доставчик и с допустимите от закона средства да установи този релевантен факт. Доколкото става въпрос за материално право в полза на получателя по фактурираните доставки е в негова тежест e да установи тяхното реално изпълнение съгласно чл. 154 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Първоинстанционният съд е посочил предпоскавките, при наличието на които възниква на правото на данъчен кредит, но при преценка на доказателствата по делото е формирал неправилен извод, че установяват действителното осъществяване на доставките. В мотивите на решението е акцентирано върху обстоятелството, че нередности установени в предходни доставчици е недопустимо да се отразяват върху упражняване правото на данъчен кредит от дружеството. Изводите на съда биха били верни, ако отказът да бъде признато право на данъчен кредит се основаваха само на тези констатации, но това не е така. Претенцията на ревизираното лице се основава на приложени в хода на ревизията фактури и приемо-предавателни протоколи. Доказателства за плащане и счетоводни записвания по спорните доставки. Наличните разминавания в тях, внасят съмнение в твърденията на ревизираното лице, че доставките са се осъществили така както е посочено в тези документи. Установява се по делото, че от ревизираното лице са представени процесните фактури с посочен доставчик „КА Сервиз София 1632“ ЕООД и приложени към тях фискални бонове, които да удостоверяват плащане в брой. В последствие от доставчика са представени приемо-предавателни протоколи, извлечения от счетоводни регистри; фактури от предходни доставчици и договор за наем на недвижим имот с „Главпроект 2006“ ЕООД. Анализът на тези доказателства не налага извод, че осъществените доставки са реални, така както е приел решаващият състав на АССГ. От тях не се установява, че доставчикът е разполагал с фактурираните стоки и е могъл да ги предаде на ревизираното лице. Представен е договор за наем на складово помещение в гр. Елин Пелин, но стоките са предавани в София, според описаното в приемо-предавателните протоколи. Няма пречка и така да се е осъществила доставката, но тогава не е ясно защо се твърди, че превоза е бил за сметка на получателя и защо са приложени пътни листи за транспорт от гр.Елин Пелин до с.Нови хан. Споделят се мотивите на първоинстанционния съд, че липсва изискване за начина по който се съставят приемо – предавателните поротоколи и това зависи единствено от волята на търговците. Тази свобода на действие обаче, не отменя задължението информацията която съдържат тези протоколи да удостоверява безпротиворечиво какви стоки, къде и от кого са предадени и съответно приети. Ако разминаванията касаят само един елемент от веригата на доставките,той би могъл да се приеме за несъществен и направен в резултат от техническа грешка и невнимание от страните по сделката, но в настоящия случай за всяко документирано действие се констатира разминаване, поради което не може да се приеме, че същото представлява неточност, която не следва да се съобразява при преценката на доказателствата. Представените фактури и прикачени към тях фискални бонове, ППП, пътни листи, договор за наем, счетоводни регистри и обяснения от управителя съдържат неточности и разминавания, които преценени в тяхната съвкупност налагат извод, че не са осъществени реални доставки между ревизираното лице и „КА Сервиз София 1632“ ЕООД. Теоритично вярно е приетото в мотивите на първоинсатнционното решение, че получателя не може да бъде държан отговорен за поведението на доставчиците си, включително за тяхната кадрова и техническа обезпеченост или за изпълнението на задълженията им към приходната администрация. Въпреки това той е длъжен да прояви добросъвестност, като събира и съхранява доказателства за реалността на доставките и връзката им с последващи сделки, тъй като въз основа на тези доказателства може надлежно да упражни право на данъчен кредит. Липсата на реални доставки не може да породи право на приспадане на данъчен кредит, поради което въпреки посочените в съдебния акт решения от практиката на СЕС, правото на данъчен кредит не възниква, ако не се установи по безспорен начин, че стоките са предадени на получателя по доставките от неговият доставчик. От доказателствата по делото се налага извод, че не е осъществено условието по чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС - "стоките и услугите по спорните доставки да се използват за целите на облагаемата (икономическата) дейност на получателя по процесните фактури". Недоказано е останало твърдението на жалбоподателя, че стоките предмет на фактурите издадени от „КА сервиз София 1632“ ЕООД са предмет на последващи доставки. Само обстоятелството, че дружеството осъществява търговия с подобни стоки, в свои търговски обекти не е достатъчно, тъй като следва да има ясна счетоводна следа за това, че конкретно тези доставени стоки са свързани с последващата икономическа дейност на дружеството. Липсата на предпоставките по чл. 71, т. 1 във връзка с чл. 114, чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 ЗДДС, приложени след обсъждане и преценка на доказателствата по делото, водят до заключение, че неправилно първоинстанционният съд е признал правото на данъчен кредит по спорните доставки от „КА сервиз София 1632“ ЕООД и е обосновал незаконосъобразност на ревизионния акт в тази част. Предвид изложеното първоинстанционното съдебно решение следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна на основание чл. 222, ал. 1 АПК, поради което спорът може да бъде разрешен по същество и от настоящата инстанция, въз основа на фактическите установявания направени от АССГ. Следва да бъде постановено решение, с което да се отхвърли жалбата срещу процесния ревизионен акт, относно отказано право на данъчен кредит в размер на 22 494.55 лв. – главница и лихви в размер на 3 292.03 лв. по фактури издадени от „КА сервиз София 1632“ ЕООД за данъчни периоди м.03. и м.04 2022 г. По разноските: С оглед изхода на спора, в полза на касатора се дължи присъждане на разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 2 712.93 лв. за всяка от тях и заплатена държавна такса 214.19 лв. за касационното производство. Съгласно чл.4 от Закона за въвеждане на еврото в РБ, официалната валута в страната от 01.01.2026 г. е евро. При спазване правилата на чл.12 и чл.13 от ЗВЕРБ определените разноски следва да се превалутират при прилагане на официалния валутен курс и да бъдат определени в размер на 2883.76 евро. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,